Решение № 745 от 13.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Русе, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201640 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. П. М. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0005572/17.07.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” -гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; постъпило е писмено становище от редовно упълномощен процесуален представител, с което се поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2023г. жалбоподателят управлявал т.а. „ДАФ ФТ ХФ“, категория N 3, с ДК№ А 18 88 ММ и прикачено към него полуремарке „Мега МНВ“, категория О 4, с ДК№ А 18 39 ЕМ, като извършвал обществен превоз на товар – фелдшпат – от Устрем до гр.Русе. В района на ГКПП “Хижа Приста“ бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ -гр.Русе с оглед проверка за спазване на ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В хода на проверката било установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от жалбоподателя, същата е в размер на 41 520 кг., т.е. налице е превишение от 1 520 кг. За констатираното нарушение св.К. Ц. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно 1 постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено съС.ие, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази законова дефиниция във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба д опустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 т.

От това следва извода, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да надвишава 40 т, за което съдът намира, че по делото има безспорно установени доказателства. Този извод се установява единствено от експедиционната бележка на л.11 от делото, видно от която допустимата максимална маса на процесното ППС е с 1 т и 520 кг по-висока от нормативно определената. Това е така, защото законът – нито ЗАПр , нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001г. не изисква установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й с нарочно / специално средство, защото в противен случая това изрично щеше да бъде посочено, а подобно изискване би се превърнало и в признак от обективната страна от състава на нарушението, като напр. чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.343б ал.1 от НК. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция „Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.2 т.8 от ЗДвП 2 упълномощените от министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос,т.е. използването на подобни средства е само една възможност , а не безусловно необходимо. При това положение съдът намира, че установяването на допустимата максимална маса на едно ППС може да се установи с всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, вкл. и с частен документ каквато е експедиционната бележка по арг. от противното по чл.93 т.5 от НК, т.е. няма пречка превишението да се установи от техническо средство /кантар на изпращача на товара. От събраните по делото доказателства – представената кантарна бележка и показанията на актосъставителя в случая се установява, че превишението над допустимата максимална маса в случая е било 1 520 кг., обстоятелство, което много добре е било известно на жалбоподателя, доколкото той в хода на проверката сам е заявил, че знае ,че е претоварен.

От това следва извод, че у него е била налице и субективна страната на нарушението.

Въз основа на изложеното съдът намира, че АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/2001г., което се санкционира от нормата на чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и в този смисъл няма нарушение на материалния закон, което да води до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Съдът намира, че наказанието не следва да бъде изменяно, тъй като същото не е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв.

Претоварването е с 1 520 кг., което действително представлява под 5 % надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т.1 от т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Въпреки, че претоварването е под 5 % наказанието не следва да бъде намалявано, защото видно от приложена справка деецът е наказван седем пъти с влезли в сила наказателни постановления по ЗАПр, подзаконовите актове по прилагането им и по ЗДвП.

Воден от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът :

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38–0005572/17.07.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, с което на А. П. М. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4