Решение № 114 от 19.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Теофана Б. Спасова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602480 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 16/18.01.2022г. по НОХД № 4657/2021г. по описа на Районен съд Пловдив – 14 н. с., Съдът е признал подсъдимия Т. С. Л., ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.06.2020 г. в гр. Хисаря, в имот, находящ се на *****, е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: огнестрелни оръжия: - 1 /един/ брой карабина, марка „Щаер-Манлихер“, модел „М 95“, кал. 8х56R, със сериен номер „****“; - 1 /един/ брой карабина, марка „SBROJOVKA BRNO“, модел „1“, кал. .22LR със сериен номер „*****“ и боеприпаси за огнестрелни оръжия – общо 95 броя патрони, както следва: 19 броя патрони, калибър .22LR, 4 броя патрони, калибър 12х70 мм, 52 броя патрони, калибър 7,62х25 мм и 20 броя патрони калибър 8х50R, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК, вр. с чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На 1 основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето през което подс. Т. С.

Л. е бил задържан по настоящото дело, а именно на 01.06.2020г. На основание чл. 53, ал.2, б. А от НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства: картонена кутия с множество части, наподобяващи пистолет – късо огнестрелно оръжие; 1/един/ бр. пистолет със заличени номера; 1 /един/ бр. пушка марка „Zbrojovka“ модел „Brno“ с № ***** с дървен приклад и поставен кожен ремък; 1 /един/ бр. пушка с дървен приклад марка „Steyr“ с надпис номер „****“; 10/десет/ бр. части от огнестрелни оръжия, предадени на домакин към РУ Хисаря към ОДМВР Пловдив и е постановено същите да се унищожат след влизане в сила на настоящата присъда. На основание чл.

189, ал. 3 от НПК подс. Т. С. е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР - Пловдив в размер на 180,00лева, а по сметка на ПРС сумата от 40 /четиридесет/ лева.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Л. чрез защитника му адв. К., с искане същата да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. От въззивния съд се иска да постанови нова присъда, с която подс. Т. Л. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че съдът безкритично е приел изложеното то прокурора без да се съобрази с показаният ана свид. Т.

Л.а.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна за подсъдимото лице, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Т. Л. и защитникът му адв. Т. К.. Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление.

Твърди се, че същият не е знаел за огнестрелните оръжия и боеприпасите, останали от неговите баща и дядо, които били прибрани от свид. Т. Л.а.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива. Заявява се липса на 2 доказателства, обосноваващи извод за това Л. да не е знаел за държаните оръжия и боеприпаси, доколкото същите са се намирали на етажа от къщата, който той и семейството му обитават.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. С. Л. е роден на ************, живущ в ***************, б., български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Същият имал законно притежавано оръжие пистолет „ТТ“, което съхранявал на горния адрес в малка метална каса. Това му давало право да съхранява и до 50 бр боеприпаси за него с калибър 7.62х25, които също съхранявал в касата. В края на месец май 2020г. обаче в РУ Хисар по сигнал от колеги от Пловдив, се получила информация, че подс.Л. има в дома си на горния адрес и друго оръжие, за което няма разрешение. Ето защо на 01.06.2020г. била сформирана група от служители на КП Пловдив и полицаи от РУ Хисар, които да посетят адреса. На посочената дата сутринта изчакали подсъдимия да тръгне за работа и на улицата ******* пред дома му го спрели.

Попитали го дали има оръжие в дома си, на което той отвърнал че има законно такова, а именно пистолета „ТТ“. Отрекъл да притежава друго оръжие и боеприпаси. Бил приканен да се върне и да позволи на служителите на реда да огледат помещенията в къщата. Подс. Л. им казал да влизат и да търсят. Ето как се пристъпило към претърсване в посочения дом, след като на място пристигнал и разследващ полицай с експерт технически помощник.

Били извикани и две поемни лица – свид.Н. Д. Д. и И. Р. Г.. Къщата била на 3 три нива като към момента на претърсването последния етаж от нея се обитавал именно от подсъдимия. Там полицейските служители открили огнестрелни оръжия: 1 /един/ брой карабина, марка „Щаер-Манлихер“, модел „М 95“, кал. 8х56R, със сериен номер „****“; 1 /един/ брой карабина, марка „SBROJOVKA BRNO“, модел „1“, кал. .22LR със сериен номер „*****“ и боеприпаси за огнестрелни оръжия – общо 95 броя патрони, както следва: 19 броя патрони, калибър .22LR, 4 броя патрони, калибър 12х70 мм, 52 броя патрони, калибър 7,62х25 мм и 20 броя патрони калибър 8х50R. Отделно от това самия подс.Л. извадил от каса законно притежавания пистолет ТТ и 50 бр. патрони за него с калибър 7,62х25. Пушките били намерени в гардероб в стаята на трети етаж, а патроните на различни места като чекмеджета, на масата, включително и в коридора. Имало и части от автомат „Калашников“, които обаче не позволявали да се сглоби цяло изделие от тях. Също така имало и технически неизправен боен пистолет марка „Зауер енд Сон“, модел 1913 година, с калибър 6.35мм, който бил технически неизправен, както и разглобен газов пистолет марка Екол. Подс. Л. бил отведен в РУ Хисар, където първоначално заявил, че всичко освен пистолета ТТ, бил намерил скоро в стара фамилна къща в с.К.. Ето защо се наложило да се посети от екип на полицията и това населено място, но там се оказало, че къщата е изоставена, дворът обрасъл с тръни и личало, че скоро никой не бил влизал в двора, а и самата къща.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства – а именно частично от обясненията на подс. Т. Л., от показанията на разпитаните свидетели Г. В. Т., В. Н. А., М. Ж. Д., Д. Г. Т., Н.

Д. Д. и И. Р. Г., както и частично от тези на свидетелката Т. Л.а. Горното е прието за видно и от приложените писмени доказателства, както и от протокола за претърсване и изземване и фотоалбум към него / л.11 – 14 д.пр. и л.17-29 д.пр./, справка съдимост за подсъдимия / л-33 д. пр./, справка от РУ Хисар по отношение разрешително за оръжие на подсъдимия / л.63 д.пр./, характеристична справка / л.66 д.пр./, справка за постоянен и настоящ адрес /л.68/, скица на имота на ************ / л.69-71/.

Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства е направен извода, че от една страна безспорно на горепосочения адрес са били открити огнестрелните оръжия и боеприпаси, предмет на повдигнатото 4 спрямо подсъдимия обвинение.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод, че не следва да се кредитират от съда обясненията на подсъдимия, както и показанията на свидетелката Т. Л.а, че всъщност първия не знаел за пушките и боеприпасите на третия етаж, тъй като подсъдимия е обитавал този етаж, а тези вещи са били на видно място.

Всъщност поставени в чекмеджета и гардероб, но предвид факта , че Л. обитава този етаж, няма как да не е попаднал на същите и по-рано. Дори да са останали от смъртта на неговите дядо и баща / последния през 2009г./, то поне последните три години Л. е обитавал това жилище и етаж като е ходил на работа във *****. Правилно и обосновано от съда е прието, че показанията на полицейските служители се допълват взаимно, не са в противоречие и с тези на поемните лица, като всеки от тях е дал показания за непосредствените си впечатления и момента, в който е възприел ставащото при извършеното претърсване. В съответствие с останалите доказателства по делото не са били кредитирани с доверие и показаният на свидетелката Т. Л.а, която предвид факта, че подсъдимия й е син, се явява заинтересована също от изхода на делото, че пушките „Бърно“ и „Щаер“ останали от съпруга й, като втората била само с музейни качества.

При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив, въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на процесното деяние от страна на подсъдимото лице Т. С. Л.

– за правилна и законосъобразна.

Делото е висящо пред въззивния съд по жалба на подсъдимия, с която се атакува правилността и обосноваността на присъдата с твърдение, че липсват доказателства за извършено престъпление от страна на подсъдимият Л. тъй като същият не знаел за държаните огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Аргументите в жалбата, застъпени и в съдебното заседание, според 5 въззивният съд са неоснователни.

Следва да се подчертае детайлността и задълбочеността, които в мотивите към присъдата си е сторил районния съд при извършения доказателствен анализ на всички приобщени гласни и писмени доказателства, както и доказателствени средства. Въз основа на тях е направен напълно обоснованият извод, че в хода на досъдебното и съдебното производство са събрани достатъчно и категорични доказателства, обосноваващи схващането, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия Л.. В съответствие с правната теория и съдебна практика е прието, че от обективна страна, доказано пряко от свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители и поемни лица, както и от писмените доказателства – протокол за оглед и фотоалбум към него- подсъдимият Т. Л. е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: огнестрелни оръжия: - 1 /един/ брой карабина, марка „Щаер-Манлихер“, модел „М 95“, кал. 8х56R, със сериен номер „****“; - 1 /един/ брой карабина, марка „SBROJOVKA BRNO“, модел „1“, кал. .22LR със сериен номер „*****“ и боеприпаси за огнестрелни оръжия – общо 95 броя патрони, както следва:

19 броя патрони, калибър .22LR, 4 броя патрони, калибър 12х70 мм, 52 броя патрони, калибър 7,62х25 мм и 20 броя патрони калибър 8х50R, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Правилно е прието, че обективно е невярно твърдението, че подс. Л. не е знаел за наличието на инкриминираните вещи. Както е посочено в изготвения протокол за оглед същите са намерени съответно върху пластмасова поставка в коридора, на закачалка на площадката на стълбището, върху масичка над подложка за компютърна мишка, върху фотьойл, в чекмедже на поставка на телевизор, в гардероб и в страни от гардероба. И всичко това на жилищен етаж, обитаван именно от подсъдимия и неговото семейство от поведе от три години. Тоест наистина е невъзможно същият да не е виждал посочените веща в ежедневието си, а с оглед трудовата му дейност – работещ като ************* във **********, и да не е знаел, че огнестрелните вещите представляват огнестрелни оръжия и боеприпаси.