Определение № 593 от 21.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Ловеч, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234300600507 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази :

Производство по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

С протоколно определение № 385/16.11.2023 г., постановено по НОХД № 226/2023 г., Троянският районен съд, първи състав в производство по реда на чл.248 от НПК (разпоредително заседание) е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Ловеч ТО Тетевен, за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, посочени в обстоятелствената част на определението.

Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от закона срок е постъпил частен протест от В.С. – прокурор при РП – Ловеч, ТО-Тетевен която счита, че определението на РС – Троян е неправилно и необосновано.

Твърди, че в определението е прието, че не е конкретизирано времето на извършване на деянието, тъй като с посоченото „на датите 10-11.06.2022 г....“ не става ясно на двете дати ли се твърди, че е извършено престъплението или е през нощта на 10-ти срещу 11 юни 2022 година. Счита, че това категорично не отговаря на истината, тъй като в диспозитива на обв. акт е казано дословно : „в периода 10-11 юни 2022 г.“ и това е така, защото в обстоятелствената част на обв. акт е обяснено, че собственикът М.Б.Н. не е бил сигурен кога точно е ходил за последен път на местото и е видял 1 въдиците си.

Излага, че в процесното определение е прието, че е налице противоречие между стойността на предмета на престъплението, посочена в постановлението за привличане на обвиняем, от една страна, и обв. акт обстоятелствена част и диспозитив, от друга. Възразява категорично, че това е основание за връщане на делото. Излага, че крайното обвинение е това, което се повдига с обвинителния акт, като в случая стойността е прецизирана, като е намалена. Счита, че основание за връщане би било противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обв. акт, като в този случай би могло да се говори, че подсъдимите не са могли да разберат за какво са предадени на съд. Счита, че такова не е констатирано.

Твърди, че въпросът защо подс. С. К. е обвинен като съизвършител, е фактически такъв, предмет на доказване в съдебното производство, по реда на съдебното следствие. Счита, че изначално не може да се твърди, че е налице противоречие, тъй като по този начин съдът се ангажира с мнение как и под каква форма подс. К. е участвал в престъпното деяние.

В заключение и предвид изложените по-горе мотиви, предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да отмени протестираното определение, като върне делото в първа съдебна инстанция за насрочването му в съдебно заседание.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частния протест, определението на първостепенния съд и материалите по делото приема за установено следното :

Досъдебно производство № 11/2023 г. по описа на РУ МВР –Троян е било приключено на 07.06.2023 г. с внасяне на обвинителен акт по отношение на С. А. К. от с.***, обл.****, за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК; срещу М. Р. М. от с.***, обл.****, за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1,т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и чл.28, ал.1 от НК и срещу А. Й. М. от с.***, обл.****, за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1,т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ от НК.

По внесения обвинителен акт срещу тримата обвиняеми е било образувано НОХД № № 226/2023 г. по описа на PC – Троян.

В хода на разпоредителното заседание проведено на 16.11.2023 г. първостепенният съд след обсъждане становищата на страните по въпросите 2 по чл.248 от НПК е приел, че в обстоятелствената част обвинителният акт, въз основа на който е образувано делото прокурорът не е посочил фактите, относими към съставомерните признаци на престъплението и участието на тримата подсъдими в това престъпление, като е направил своите правни изводи без тях, както следва:

1. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил само, че: „на датите 10-11.06.2022 г. през нощта тримата - С., М. и А. отишли с колата на С. в района на яз. „****". М. и А. слезли, а С. останал да чака в колата. След малко те се върнали с 9 бр. въдици. М. взел 7, С. - една и А. една.“ На база на това описание на престъплението прокурорът е приел, че по този начин тримата подсъдими са осъществили състава на престъплението кражба в съучастие, като съизвършители, но не е изложил фактите, въз основа на които е направил тези изводи. Това безспорно води до нарушаване правото на защита на тримата подсъдими да научат фактите, въз основа на които представителят на обвинението изгражда своята обвинителна теза, за да могат адекватно да се защитят;

2. В обстоятелствената част на обвинителния акт изцяло липсва изложение на обстоятелствата, очертаващи фактическата рамка на обвинението за кражба на деветте броя въдици, досежно съставомерните признаци на престъплението;

3. Не е конкретизирано времето на извършване на престъплението в обстоятелствената част и в диспозитива на обвиненията в обвинителния акт.

С посоченото „на датите 10-11.06.2022 г. през нощта“ не става ясно и на двете дати ли се твърди, че е извършено престъплението, а именно на 10.06.2022 г. и на 11.06.2022 г. или е през нощта на 10-ти срещу 11-ти юни 2022 година;

4. Никъде не е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и мястото - че именно от караваната на пострадалия тримата са отнели въдиците;

5. Не е посочено как са достигнали до въдиците и, че са отнели именно процесните 9 броя въдици, собственост на Николаев, като прокурорът е посочил само : „След малко те се върнали с 9 бр. въдици";

6. Налице е противоречие в стойността на предмета на престъплението, посочена в постановленията за привличане на обвиняеми лица в ДП и посочената стойност в обстоятелствената част и в диспозитива на обвиненията в обвинителния акт. В ДП стойността е посочена съгласно 3 заключението на съдебно-оценителната експертиза - 2 266,00 лв., а в обвинителния акт е посочена стойност 2 116,00 лв.;

7. В обстоятелствената част не са посочени обстоятелствата относно начина на извършване на деянието - как тримата подсъдими в условията на съвместна престъпна дейност са отнели предмета на престъплението и какво е участието на всеки един от тях в извършване на деянието;

8. Налице е и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинението по отношение на подсъдимия С. К., за който е посочено, че е останал в колата, а му е повдигнато обвинение, че като съизвършител е участвал в самото престъпление - отнемане на вещите и установяване на трайна фактическа власт върху тях.

Предвид изложеното ТРС е приел, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, съгласно нормата на чл.248, ал.2, т.3 от НПК, свързани с невъзможността обвинителният акт ясно и недвусмислено да формулира обвинението чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянията и определяне на техните правни рамки, което е довело и до ограничаване правото на защита на всеки един от подсъдимите, изразяващо се в това да научи в какво е обвинен, за да може да ангажира адекватно същата.

С оглед на тези съображения и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248, ал.5, т.1 във вр. с ал.1, т.3 от НПК, първостепенният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП-Ловеч, ТО Тетевен за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права, довели до ограничаване на правата и на тримата подсъдими.

Въззивната инстнция намира изводите на РС – Троян, че в настоящия случай е било ограничено правото на защита и на тримата подсъдими да научат обвинение за какво престъпление им е повдигнато и да организират пълноценно защитата си срещу повдигнатите им конкретни обвинения за основателни.

В тази връзка за изясняване същността на понятието съществено процесуално нарушение от решаващо значение е и становището на юриспруденцията застъпено в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В т.4.2 от цитираното ТР се посочва, че : „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия 4 съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав.” От изложеното следва, че липсата на посочване на всички факти, обуславящи съставомерността на деянието в обстоятелствената и диспозативната част на обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. Във внесения обвинителен акт изцяло липсва изложение на обстоятелствата, очертаващи фактическата рамка на обвинението за кражба на деветте броя въдици, досежно съставомерните признаци на престъплението. В обстоятелствената част на процесния обвинителен акт по отношение на фактите обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимите в осъществяването му, прокурорът е изложил дословно следната фактическа обстановка :

„Установило се, че на датите 10-11.06.2022 г. през нощта тримата - С., М. и А., отишли с колата на С. в района на яз.****. М. и А. слезли, а С. останал да чака в колата. След малко те се върнали с 9 бр.въдици. М. взел 7 бр., С.-една, и А.-една.“ (л.6).

Първостепенният съд пунктуално (в осем точки) обосновано е маркирал всеки един пропуск от страна на представителя на държавното обвинение, като от своя страна последният атакува определението по отношение само на три от горецитираните точки. Обвинителният акт по своята същност представлява съвкупност от обстоятелствена част, която съдържа фактите, от една страна и от друга, правните изводи и правната квалификация на деянието, изградена въз основа на тези факти.

От изложеното дотук настоящият състав приема, че в обвинителния акт изцяло отсъства описание на фактите, относими към съставомерните 5 признаци на престъплението и участието на тримата подсъдими в това престъпление, от което следва, че прокурорът е направил своите правни изводи без да стане ясно въз основа на каква фактология са изградени последните.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че частния протест на РП – Ловеч, ТО - Тетевен срещу протоколно определение № 385/ 16.11.2023 г., постановено по НОХД № 226/2023 г. от Троянския районен съд, първи състав е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 385/16.11.2023 г., постановено по НОХД № 226/2023 г. от Троянския районен съд, първи състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6