Решение № 204 от 26.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Смолян, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 08530/15.05.2026г. от Ф. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Смолян, ул. “Д. Бл.“ №16,вх.Б,ет.2,ап.6, чрез пълномощника му адв. Иг. М. - Бр. – САК срещу Постановление № 970/05.05.2026 г., с което е отказано да бъде уважена претенцията на длъжника, че не дължи издръжка за периода , в който същият не е получавал месечен доход. В жалбата се излагат доводи, че по изп.д.№ 57/2026г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег.№ 917 и район на действие ОС-Смолян срещу длъжника Ф. Г. К. е предприето принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 93/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в който изрично е постановено: „Ф. Г. К. следва да плаща издръжка за децата си Л. и М. в размер на 30% от нетния му месечен доход до достигане на финансовата им самостоятелност, дължим преди първите пет дни на всеки месец, както и 50% от извънредните разходи при наличие на предварително споразумение между родителите или съдебно произнасяне при спор.“C молба вх. № 6553/17.04.2026 г. длъжникът е поискал да бъде назначена счетоводна експертиза, която да преизчисли дълга по изпълнителния лист, като съобрази извършените плащания /платежни документи за които са представени с молбата/ и да определи остатъка (ако има такъв) от дължимата главница и законна лихва, както и обстоятелството, че предвид липсата на получавани доходи за периода м.06.2021г, до м. 09.2022г. длъжникът не дължи издръжка, тъй като не е реализирал трудови, граждански, търговски или други доходи, което се установява от приложените доказателства.С обжалваното Постановление № 970 / 05.05.2026 г. ЧСИ е отказал да уважи претенцията на длъжника, че не се дължи издръжка за посочения период поради липсата на чист доход, като е приел, че се дължи издръжка независимо от съдържанието на изпълнителния лист.

Твърди се, че жалбата е подадена по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и искането по същество е за прекратяване на изпълнителното производство в тази му част, поради недължимост на 1 периодичното задължение за издръжка за посочения период, както и по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу разноските, които ЧСИ е определил по неправомерно посочената главница по задължението за издръжка за посочения период, относно незаконосъобразно определения размер на пропорционалните такси и разноски. Твърди се , че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, тъй като той не може да изменя, допълва или тълкува разширително изпълнителния титул, а е длъжен да извършва изпълнителните действия в пределите на изпълнителния лист и няма право да изменя съдържанието на признатото изпълняемо право, в който смисъл е ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че предметът и обемът на изпълнението се определят единствено от изпълнителния титул, който в настоящия случай е издаден въз основа на признато от българския съд Решение на испански съд, с което е постановено, както прекратяване на брака, така и дължимата издръжка размерът на която е определяема сума, представляваща процент от „нетния месечен доход“ на дължащия издръжка.Следователно, липсата на доход означава липса на изчислителна база за определяне на задължението и ЧСИ няма право да подменя съдебното решение с различен механизъм на изчисление на размера на издръжката. Неправилно ЧСИ е фактически е трансформирал процентно задължение във фиксирано парично задължение, каквото съдът не е постановявал, което представлява недопустимо изменение на изпълнителния титул и е равносилно на изпълнение извън обективните предели на изпълнителния лист. Сочи се, че приложимото право към родителско задължение за издръжка с международен елемент в контекста на ЕС се урежда от чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, който препраща към правилата на Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задълженията за издръжка. Според стълкновителната уредба в чл. 3 от Хагския протокол, задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайно местопребиваване на кредитора - т.е. в случая това е испанското право, тъй като и двете деца имат обичайно местопребиваване в Кралство Испания. В тази връзка и предвид правилата на международното частно право е недопустимо заместването на изрично изразената в изпълнителния титул воля на съдебния орган относно начина, по който се определя задължението за издръжка, който не предвижда минимален размер на издръжка при липса на получаван от длъжника доход. Твърди се, че е недопустимо приложението на българското материално семейно право (чл.142,ал.2 от СК) спрямо задължение за издръжка, което се подчинява на чуждо законодателство, тъй като такова изпълнение противоречи на правилата на международното частно право, изцяло е лишено от правно основание, а също така е извън пределите на издадения изпълнителен титул, поради което е материално и процесуално незаконосъобразно.

ЧСИ не не може да извършва материалноправна преценка извън съдържанието на титула. Относно т. нар, „извънредни разходи“изпълнителният лист изрично поставя две кумулативни предпоставки за дължимост - предварително споразумение между родителите или съдебно произнасяне при спор.Тези условия в процесния случай не са налице, поради което ЧСИ не може да събира суми за извънредни разходи без наличие на някоя от предвидените в изпълнителния лист предпоставки. С действията си ЧСИ е нарушил чл. 426 ГПК и принципа на формалната изпълнителна сила. Моли да бъде отменено обжалваното Постановление № 970 / 05.05.2026 г. по изп.дело № 57/2026г. и изпълнителното производство бъде прекратено в тази му част,като се укаже на да съобрази изпълнителния лист като приеме, че при липса на доказан нетен доход за съответния период не е налице изискуемо вземане и да бъде осъден взискателя да заплати направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

2

В срока по чл.436,ал.3 са постъпили писмени възражения от взискателя Ир. К. К.а, с постоянно местоживеене в Кралство Испания, в качеството й на майка и законен представител на децата Л. Ф.ов К., роден на 14.05.2009г. и М. Ф.ова К.а, родена на 02.01.2014г., чрез пълномощника й адв. Ал. Г.-САК, в които се оспорва жалбата като недопустима, а изложените в нея съображения като неоснователни. Твърди се, че основанията за обжалване действията на съдебния изпълнител са лимитативно посочени и подлежат на обжалване от лимитативно посочени лица, съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК, което изключва разширителното тълкуване, което налага извода, че обжалваното 970/05.05.2026 г. не е сред кръга на лимитативно изброените актове, подлежащи на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Не са налице основанията за исканото от жалбоподателя прекратяване на изпълнението, посочени в чл. 433, т. 1 - т. 8 от ГПК, което искане е така преформулирано за целите на жалбата. В обжалвания акт изрично е записано, че се отказва да бъде уважена претенция на длъжника за недължимост на издръжка за определен период.

Относно основанието по чл. 435, ал. 2. т. 7 от ГПК,с ъгласно т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В случая няма обжалваем акт, с който ЧСИ да се е произнесъл по възражение на длъжника срещу разноските, което следва да стане с изричен акт, а не мълчаливо. В настоящия случай налице единствено произнасяне на ЧСИ относно претенция на длъжника за недължимост на издръжка за период, в който твърди, че не е получавал доход. Дори да е целял обжалване на разноски по изпълнението, длъжникът е следвало да направи това в законоустановения срок, който е изтекъл още през 2025 г. ,тъй като на 01.07.2025 г. на Ф. К. е връчена поканата за доброволно изпълнение, в която са посочени и разноските по изпълнението. С жалбата срещу Постановление № 970/05.05.2026г. от една страна се твърди, че е отказ за прекратяване на изпълнителното производство в една част, а от друга - че с него се определят разноските по изпълнението, което представлява твърде разширително тълкуване на императивните разпоредби на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК и не попада в кръга на лимитативно посочените такива. По основателността на жалбата относно приложимото право към родителско задължение за издръжка в жалбоподателя се позовава на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и на Хагския протокол от 2007 г. Цитиран е чл. 3 от последния, съгласно който задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайно местопребиваване на кредитора, като въз основа на това е направен извод приложимост на испанското право, доколкото и двете деца на жалбоподателя, за които се дължи издръжка, имат обичайно местопребиваване в Кралство Испания.Жалбоподателят обаче се е ограничил само до позоваване на част от нормата на чл. 3 от Хагския протокол, съгласно която обща норма за приложимо право, задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако в настоящия протокол е предвидено друго.Такова друго е предвидено в чл. 4, § 1, където е посочено, че за задължения за издръжка на родители спрямо деца се прилагат специални норми. В § 4 на чл. 4 се посочва, че когато по силата на правото, определено в член 3 и параграфи 2 и 3 от чл. 4, кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, ако такова е налице. В случая по силата на посочените норми е приложим принципът Lex specialis derogat lex generali.Регламентираните в § 4 от Хагския протокол изключения са израз на разбирането, че спрямо нуждаещите се от издръжка уязвими лица (изброени в б. „а“, „б“ и „в“ на чл. 4, § 1), се прилагат най-благоприятните норми.В подкрепа на това са и разпоредбите на Кодекса на международното частно право, съгласно чл. 87, ал. 1 от който, задължението за 3 издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, освен ако неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка. Ал.2 на чл.87 от КМЧП постановява, че когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право. Следователно, текстът на чл. 4, § 4 от Хагския протокол кореспондира с чл. 87, ал. 2 от КМЧП и общото твърдение в жалбата за приложение на чл. 3 от Хагския протокол без да се държи сметка за специалната норма на чл. 4 от него, е необосновано и неоснователно.От изложеното е видно, че в жалбата е направено селективно и избирателно тълкуване на общата норма от Хагския протокол, като умишлено не са посочени специалните правила в чл. 4. Както кредиторите - ненавършилите пълнолетие деца Л. К. и М. К.а, майка им - И. К.а, така и осъдения за издръжка баща Ф. К. са с българско гражданство и ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че съгласно испанското законодателство не се дължи издръжка при липса на доходи, то не така е разрешен въпросът в българското. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Тъй като съдържание на жалбата е ориентирано към тълкуване на вложения от испанския съд смисъл в понятието „30 % от нетния месечен доход“ следва да се има предвид понятието „Доходи“ в исканското законодателство, в което задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца не е поставено в зависимост от получаването само на заплата от трудови или граждански договори, а има предвид цялото имущество на дължащия издръжка. В испанското законодателство също предвижда да се съблюдава висшия интерес а детето, като при липса на на трудово възнаграждение или други активни доходи, не отпада задължението за издръжка. Задължението за издръжка на жалбоподателя е до достигане финансова самостоятелнос на децата. Съгласно чл.146,ал.1 от СК паричната издръжка се заплаща ежемесечно, като при забава се дължи законна лихва. С оглед посоченото в понятието доходи се включват средства от различни източници, работна заплата, наем, продажба на имущество, наследство и др. Моли да бъде оставена без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно да бъде потвърдено обжалваното постановление. Претендира за разноски.