Решение № 383 от 24.09.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Горна Оряховица, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120100798 по описа за 2021 година

Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.99 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****(чрез адв.Д. П. от АК-Ст.Загора, адв. Mиглена Обр.Н. от ВТАК, адв.Н.К. от АК-Ст.Загора ) твърди в молбата си, че между „Обединена Българска Банка”АД(kредитор) и Н. Г. ЕФТ.( кредитополучател) е сключен Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По силата на този договор кредиторът предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2150.00лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя.

Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4 ал.1 от договора било договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване а лихвата и договорна надбавка от 7.95 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7%. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е 14.95%. Олихвяването се извършвало ежемесечно. Годишният процент на разходите(ГПР) към датата на отпускане на кредита е 16.95%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 26то число на месеца, като ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 86бр. месечни анюитетни вноски, в размер на 43.48лв., с краен срок на погасяване на кредита до 26.06.2020г. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят извършвал погасявания, след което е преустановил плащанията си. Сключен е Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между „Обединена Българска Банка”АД и „ЕОС Матрикс”ЕООД, по силата на който, задължението на кредитополучателя, произтичащо от произтичащо от Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение 1 е изкупено от „ЕОС Матрикс”ЕООД. В изпълнение на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс”ЕООД.

Съгласно изрично пълномощно, ищецът е изрично упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка”АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Счита, че разпоредбата на чл.99 ал.З от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането и чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на 09.07.2020г. на постоянния адрес на ответника, посочен в договора за кредит(уведомлението било получено лично от Н.Е.).

Въпреки това, ищецът моли, на основание чл.235 ал.З от ГПК, да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получавал уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка”АД(стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. По заявление от „ЕОС Матрикс”ЕООД било образувано ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС, като съдът издал заповед за изпъление по чл.410 от ГПК на парично задължение в размер на 3174.43лв.(1962.80лв. - главница и 1211.63лв.-мораторни лихви за периода: 26.05.2014г.- до датата на подаване на заявлението – 01.02.2021г.). Срещу издадената заповед ответникът-длъжник подава възражение. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по издадената Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС за: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.99 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 1962.80лв., представляваща неизплатено просрочено задължение по Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен между „Обединена българска банка”АД с ЕИК:****** и Н. Г. ЕФТ.;

Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземане(цесия) сключен между „Обединена българска банка”АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 1211.63лв., представляваща мораторна лихва за времето от началната дата на забавата 26.05.2014г. до датата на подаване на заявлението - 01.02.2021г.(не е начислявана лихва за периода: 13.03.2020г.-15.07.2020г., съгласно чл.6 от ЗМДВИП). Претендират се разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответницата Н. Г. ЕФТ.(чрез адв.М.М. от ВТАК) оспорва предявените искове. Не се спори, че във връзка с Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка”АД и Н. Г. ЕФТ. възникнало облигационно правоотношение.

Действително, Е. се задължила по този договор и е изпълнявала задълженията си. Счита, че не било посочено по ясен и конкретен начин откъде ищецът черпи правата си - т.е. от кой момент ответницата е изпаднала в забава, колко вноски от кредита е погасила и колко, и съответно в какъв размер се претендира, че дължи. След като от заповедта за изпълнение се претендират лихви от 26.05.2014г., а мораторната лихва е обезщетение за забавено плащане, което длъжникът дължи от момента на забавата на плащането, следва, че Н.Е. е изпаднала в просрочие - 26.05.2014г., която се сочи и като дата на предсрочна изискуемост в приложеното Приложение№1. Съгласно чл.114 от ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от цитираните в молбата дати - от 26.05.2014г.(датата на предсрочна изискуемост) до 02.02.2021г.

— подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК бил изтекъл срок, надвишаващ общата 5-годишна давност, с оглед на което претенциите на ищеца относно процесиите вземанията се явявали неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като са погасени по давност, на основание 2 чл.110 от ЗЗД и чл.111 б.“б“ от ЗЗД. Прави възражение за погасяване на задълженията за главница в размер на 1962.80лв. и 1211,63 лв. - мораторна лихва от 26.05.2014г., по давност. По отношение на същите бил изтекъл установеният в чл.110 от ЗЗД общ 5-годишен давностен срок. Оспорва направените по заповедното производство разноски. Възразява срещу предявения иск в частта му за разноски по настоящото производство.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

Mежду „Обединена Българска Банка”АД(kредитор) и Н. Г. ЕФТ.( кредитополучател) е сключен Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По силата на този договор кредиторът предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2150.00лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4 ал.1 от договора било договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване а лихвата и договорна надбавка от 7.95 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7%. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е 14.95%. Олихвяването се извършвало ежемесечно. Годишният процент на разходите(ГПР) към датата на отпускане на кредита е 16.95%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 26-то число на месеца(чл.10 от договора), като ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 86бр. месечни анюитетни вноски, в размер на 43.48лв., с краен срок на погасяване на кредита до 26.06.2020г.

Сключен е Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка”АД и „ЕОС Матрикс”ЕООД, по силата на който, задължението на кредитополучателя, произтичащо от произтичащо от Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение е изкупено от „ЕОС Матрикс”ЕООД. В изпълнение на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс”ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът е изрично упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка”АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Счита, че разпоредбата на чл.99 ал.З от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането и чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на 09.07.2020г. на постоянния адрес на ответника, посочен в договора за кредит(уведомлението било получено лично от Н.Е.).

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№239/2021г. и е била издадена Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение на Н. Г. ЕФТ. към ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****, за: сумата 1962.80лв., представляваща неизплатено просрочено задължение по Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен между „Обединена българска банка”АД с ЕИК:****** и Н. Г. ЕФТ.; Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземане(цесия) сключен между „Обединена българска банка”АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 1211.63лв., представляваща мораторна лихва за времето от началната дата на забавата 26.05.2014г. до датата на подаване на заявлението - 01.02.2021г.( (не е начислявана лихва за периода: 13.03.2020г.- 3

15.07.2020г., съгласно чл.6 от ЗМДВИП) ; сумата 63.49лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС. Длъжникът Н. Г. ЕФТ. е депозиралa възражение в срока по чл.414 от ГПК.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че на началната дата 07.05.2013г., съгласно договора за кредит, е преведена по разплащателната сметка на Н. Г. ЕФТ. сумата 2150.00лв. Съгласно данните от информационната система на „ОББ“АД платените от ответницата суми са с общ размер 520.87лв. За периода от 07.05.201Зг. до настоящия момент били извършени дължимите плащания договорна главница за 12 месеца, възлизащи на обща сума 187.20лв., с които се погасяват дължимите вноски за договорни главница до м.април.2014г. включително и договорни лихви за 13 месеца , възлизащи на обща сума 333.67лв., с които се погасяват дължимите вноски за договорни лихви до м.май.2014г. включително. В общата сума не била включена превежданата застрахователна вноска за сключена от Н. Г. ЕФТ. застраховка „Живот“, тъй като тези застрахователни суми били предмет на друг договор, който се сключвал на доброволни начала(за застраховка били направени съответно четиринадесет месечни вноски по 2.62лв., възлизащи на обща сума 36.68лв.). Според вещото лице последната редовно платена вноска на договорна главница по процесния договор е за м.април.2014г., а последно платената на договорна лихва е за м.май.2014г. т.е. при справка с погасителен план към договора общо дължими по разглеждания договор главница и лихви, за целия период съответно от 07.05.201Зг. до 26.06.2020г. ответницата е била задължена с 86бр. месечни анюитетни вноски, съответно включващи главница и лихви в размер на 41.30лв. и възлизащи на обща сума 3551.80лв.