Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3191 от 26.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5418/2024
Вид
Решение № 3191
Подписан
26.02.2025
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. *****, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110105418 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. С. С. и Й. С. Ф., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, ул. „********“ № 96, бл. 3, вх. В, ап. 28, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да му заплати следните суми: сумата от 1600,35 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 238,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г., сума в размер на 18,25 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода 1 от 15.02.2021 г. до 03.01.2024 г. Претендира разноски.

Ответницата Й. С. Ф. не е законоустановения срок по чл. 131 ГПК. подала отговор на исковата молба в

Ответникът Д. С. С., чрез назначения по делото особен представител адв. А. Н., е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственици или ползватели на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете срещу ответника Д. С. са частично основателни, а срещу Й. С. - неоснователни.

Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

2

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (л.12) на 01.03.1969 г., Е. М. Д. и Д. Н. Д. са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.

*****, ул. „********“ № 96, бл. 3, вх. В, ет. 2, ап. 28.

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 21/04.01.2024 г., издадено от **********, Район „*******“ (л.124-125) се установява, че Е. М. Д. със семейно положение „вдовица“ е починала на 30.10.1970 г., като е оставил за свои наследници по закон Д. Н. Д. (дъщеря).

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 63/04.01.2024 г., издадено от **********, район „*******“ (л.123 ) се установява, че Д. Н. Д. е починала на 3

26.02.1989 г. и е оставил за свои наследници по закон ******* С. С. (син).

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 62/04.01.2024 г., издадено от **********, район „*******“ (л.122) се установява, че ******* С. С. е починал на 14.10.2022 г. и е оставил за свои наследници по закон Д. ******** С. (еднокръвен брат) и Й. С. Ф. (еднокръвна сестра).

При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че със смъртта на Е. Д. на 30.10.1970 г. Д. Н. Д. е станала изключителен собственик на процесния недвижим имот на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Със смъртта на последната на 26.02.1989 г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН апартаментът е станал изключителна собственост на сина й ******* С. С.. С неговата смърт на 14.10.2022 г., и доколкото по делото няма твърдения и доказателства наследниците му да са направили отказ от наследство, на основание чл. 8, ал. 1 ЗН правото на собственост върху апартамента е преминало върху неговите еднокръвни брат и сестра – Д. С. С. и Й. С. Ф. при равни квоти.

Тези изводи на съда са подкрепени по безспорен начин от становището на ответницата Й. Ф. (л.211-212), която не оспорва предявените искове, като навежда твърдения и представя доказателства за извършено в хода на процеса плащане на своята част от задълженията за имота за топлинна енергия за процесния период.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (л.222-228), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дружеството „Б.“ ООД е извършвало разпределение на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление на банята, за която се начислява служебно топлинна енергия.

За процесния период от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. не е осигурен достъп до апартамента на ФДР, за което са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомера за топла вода, разходът за топла вода се начислява за 1 бр. потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Процесният апартамент е с отопляем обем от 201 м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация.

Разпределението на топлинна енергия в сградата е по прогнозни данни от предходен изравнителен сезон. След извършване на отоплителния период се извършва отчитане от ФДР на индивидуалните уреди в имота на потребителите и се изготвят изравнителни сметки. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с действащата 4 нормативна уредба.