Решение № 28 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. ВранчЕ.

Цветомила Данова при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕ. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606592 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на защитник на подс.

Г. Д. срещу присъда от 13.10.2023г., постановена по НЧХД № 3841/21г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с която съдът е признал за виновна подс. Г. Д. за това, че в периода от 03.07.2018г. до 14.06.2019г. като родител не е изпълнила съдебно решение № 7569/01.06.2016г. по гр.д.№ 11745/2015г. по описа на СРС, влязло в сила на 07.06.2018г. относно упражняване на родителски права по отношение на нейните деца Д.В. Ж. и М.В. Ж., явяващо се престъпление по чл. 182, ал.2 от НК, като на осн. чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност, налагайки й административно наказание „глоба“ в размер на 3 500 ( три хиляди и петстотин) лЕ.. Със същата присъда е уважен предявения от тъжителя В. Ж. срещу подс. Д. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за сумата от 10 000 (десет хиляди) лЕ., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019г. до окончателното заплащане на сумата. На последно място подс. Д. е осъдена в полза на СРС сумата от 400 ( четиристотин) лЕ. – държавна такса върху уважения граждански иск.

Защитникът на подсъдимата Д. обжалва първоинстанционната присъда в осъдителните й части, като счита същата за постановена при неправилно приложение на материалния закон ( неправилна), тъй като деянието е несъставомерно от обективна и 1 субективна страна; необоснована – при избирателно ценене на доказателствения материал и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на принципа reformatio in pejus. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване друга от въззивния съд, с която подс. Д. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, а предявеният спрямо нея граждански иск да бъде отхвърлен. В условията на алтернативност се прави искане за намаляване размерите на наложеното й наказание и уважения граждански иск.

Срещу депозираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от тъжителя и граждански ищец В. Ж. чрез поверениците му адв. В.А. и адв.Е. Ж. , в който се изтъкват съображения за правилност на присъдата и се прави искане за нейното потвърждаване.

Претендират се и направените по делото разноски.

С определението, постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съдебен състав е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

За проведеното съдебно заседание на 18.12.2023г. пред въззивния съд подс. Г. Д. е депозирала молба от 15.12.2023г. с искане за прекратяване на наказателното производство, позовавайки се на изтичането на абсолютната погасителна давност. По отношение на предявения граждански иск счита същия за неоснователен и недоказан и прави искане за неговото отхвърляне.

В хода на съдебните прения първият от упълномощените повереници на частния тъжител и граждански ищец В. Ж. – адв. Ж. моли съда да не уважава въззивната жалба, както и депозираната от подсъдимата молба от 15.12.2023г., като счита че давността не е изтекла, тъй като в молбата - уточнение като дата на престъплението е посочена 13.07.2021г. Счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и моли за нейното потвърждаване.

Вторият от упълномощените повереници на частния тъжител и граждански ищец В. Ж. – адв. А. също намира, че давността за наказателно преследване не е изтекла във връзка с направеното уточнение на тъжбата и прави искане за отхвърляне на въззивната жалба.

Като прецени изложените в жалбата доводи и направените искания от подсъдимата, въззивният съд намери за установено следното:

І. по отношение на наказателната част на първоинстанционната присъда:

На първо място, предвид направеното изявление за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютна погасителна давност се налага обсъждането на същото обстоятелство.

Пред скоби следва да бъде посочено, че настоящото въззивно производство е второ по ред такова. Ето защо и по силата на чл. 335, ал.3 от НПК настоящата 2 инстанция се явява такава по съществото на делото, въпреки констатираното нарушение на правото на лична защита на подс. Д., допуснато от първостепенния съд при разглеждането му.

Въз основа на тъжба, депозирана в СРС на 19.06.2019г. е било образувано НЧХД № 9928/19г. по описа на СРС,12 с-в по което с присъда от 14.10.2020г. съставът на съда е признал подс. Д. за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.182, ал.2 от НК и я е освободил от наказателна отговорност, налагайки й административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 ( две хиляди) лЕ., възлагайки направените по делото разноски в нейна тежест. По въззивни жалби на подс. Д. и частния тъжител Ж. ( оспорващ единствено размера на наложеното на подс. Д. наказание) е било образувано ВНЧХД № 573/21г. по описа на СГС, НО, IХ в. с-в, по което с решение от 10.03.2021г. присъдата на СРС, 12 с-в е била отменена с решаващия мотив, че „….сочената липса на конкретно време на извършване на деянието от страна на подсъдимата по делото, като необходим елемент конкретизиращ състава на извършеното престъпление по чл.182, ал.2 от НК съобразно визираното обвинение, която е налице както в произнесената от СРС присъда, така и в подадената частна тъжба, обуславя необходимост от отмяна на първоинстанционната присъда само на това основание…“ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В изпълнение на указанията на СГС, СРС 18 с-в с разпореждане от 28.05.21г. е указал на частния тъжител да уточни датата на деянието, което с молба от 19.07.2021г. той сторил, посочвайки като период на престъплението „от 03.07.2018г. до настоящия момент“.

При така изложените факти с процесуално значение, настоящият въззивен съдебен състав счита, че са налице предпоставки за отмяна на присъдата в наказателната й част и прекратяване на наказателното производство по следните аргументи:

Съгласно повдигнатото с тъжбата обвинение спрямо подс. Д., същата е предадена на съд за това, че е извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК в периода от 03.07.2018г. до 14.06.2019г. ( датата на подаване на тъжбата в СРС). Не може да де приеме за основателен доводът на поверениците, развит пред настоящия съд, че с молбата – уточнение от 19.07.2021г. тъжителят е променил ( удължавайки) периода на продълженото престъпление до момента на депозирането й (19.07.2021г.), тъй като подобно изменение на обвинението не е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК, обвързващо същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението с преклузивния 6 месечен срок по чл. 81, ал.3 от НПК. В този смисъл именно датата на депозиране на тъжбата (14.06.2019г.) следва да бъде приета за край на инкриминираното деяние, като последващо продължаване на противоправната деятелност би представлявало основание за повдигане на ново/друго обвинение по 3 частно правен ред.

За престъплението по чл.182, ал.2 от НК се предвиждат наказания „пробация” и „глоба“ от 2 000 лв. до 10 000 лв.. Давността, изключваща наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е три години. Абсолютният давностен срок, изключващ наказателното преследване е уреден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В случая абсолютният давностен срок е четири години и шест месеца и като се съобрази периода на деянието, се установява, че е изтекъл на 14.12.2023г., тоест след образуване на въззивното производство (на 16.11.2023г.) и след подаването на въззивната жалба от подсъдимата Д.. Подс. Д. не е направила искане производството по делото да продължи, напротив – налице е нейно изрично изявление, че желае прекратяването му. Следователно е налице прекратителното основание, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, тълкувано във връзка с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – наказателната отговорност е погасена по давност.

Затова, и с оглед позицията на подсъдимата, и разпоредбата на чл. 289, ал. 1 НПК не са налице предпоставки за произнасяне по съществото на обвинението.

Въпросите, включени в обхвата на чл. 301 НПК не следва да бъдат обсъждани касателно обвинението за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК , повдигнато срещу подс. Д..

Проверяваният първоинстанционен съдебен акт в наказателната си част следва да бъде отменен само на посоченото основание, а наказателното производство – прекратено.

С оглед изложените съждения въззивната инстанция определя като безпредметно изследването на всички въпроси, свързани със законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт досежно обвинението, а оттук – като ненужна и проверката на фактите, и на доказателствения анализ, и на приложението на правото относно същото обвинение.

ІІ. по отношение на гражданската част на първоинстанционната присъда:

С оглед разрешението, прието от ВКС в т.2 от ТР № 1/ 04.02.2013г. по т.д.

2/2012г. на ОСНК – „ Въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл.79, ал.1 от НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено“ - то въззивният съд дължи произнасяне по акцесорната гражданско правна претенция на В. Ж.. Същата не е погасена по давност, тъй като съгласно чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно претендираното вземане, а на ЗЗД е непозната т.нар. абсолютна давност.

4

И по отношение на гражданския иск са налице предпоставки за прекратяване на производството поради допуснато от първостепенния съд, разглеждащ НЧХД № 3841/21г. по описа на СРС, процесуално нарушение, свързано с неговата допустимост по смисъла на чл. 85, ал.3 от НПК. При първото първоинстанционно разглеждане на делото (НЧХД № 9928/19г. по описа на СРС) с определение, постановено в о.с.з. от 25.05.2020г. съставът на СРС не е допуснал за съвместно разглеждане предявения с тъжбата граждански иск срещу подс. Д., позовавайки се на разпоредбата на чл. 88, ал.2 от НПК – че съвместното му разглеждане ще стане причина за отлагане на наказателното дело. Както бе посочено по-горе в изложението, присъдата, постановена по НЧХД № 9928/19г. по описа на СРС е отменена по реда на инстанционния контрол с решение на СГС от 10.03.2021г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. При второто първоинстанционно разглеждане на делото ( НЧХД № 3841/21г. по описа на СРС), с определение постановено в о.с.з. от 29.04.2022г. 18 с-в на съда е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданския иск срещу подс. Д., обективиран в частната тъжба и впоследствие с присъдата си от 13.10.2023г. изцяло го е уважил. Процедирането на СРС, НО, 18 с-в по отношение на гражданския иск е в разрез с разпоредбата на чл. 85, ал.3 от НПК, според която гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен характер до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Константна е съдебната практика на различните по степен съдилища, вкл. ВС и ВКС ( решение № 219 от 15.05.2009 г. по н. д. № 193/2009 г., Н.

К., ІІІ Н. О. на ВКС, решение № 543 от 03.12.2008 г. по н. д. № 455/2008 г., І Н. О. на ВКС определение № 8 от 14.01.2014г. по ч. н. д. № 9/2014 г. на АС – Пловдив, решение № 119 от 09.12.2014 г. по н. д. № 329/2014 г. на ОС – Ловеч, решение № 169 от 13.10.2015 г. по н. д. № 178/2015 г. на АС -Велико Търново, решение № 120 от 13.07.2006 г. по н. д. № 100/2006 г. на Военно - апелативен съд, определение № 586 от 16.11.2015 г. по ч. н. д. № 519/2015 г. на АС – Пловдив), че преклузивният срок за предявяване на гражданския иск по чл. 85, ал.3 от НПК визира първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, респ. правото на частния тъжител да участва и като граждански ищец в съдебното производство не може да бъде упражнено за първи път след отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Следва извод, че допускането за съвместно разглеждане на акцесорната гражданска претенция от състава на СРС, НО, 18 с-в за първи път при повторното разглеждане на делото по НЧХД № 3841/21г. по описа на СРС ( при налично произнасяне в обратния смисъл от съдебния състав, разгледал първото първоинстанционно производство) е било извън визирания в чл. 85, ал.3 от НПК срок, явяващ се допълнителна положителна процесуална предпоставка, предвидена в НПК.