Решение № 60 от 14.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Севлиево, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100865 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК 831919536, искова молба срещу И. И. Х., с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 491,10 лв. – главница по договор за кредитна карта на физическо лице №CCIR-616-00029-2018 от 13.03.2018 г., 18,84 лв. – договорна/възнградатителна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2020 г., 33,23 лв. – лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 25.11.2020 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед по чл.

417 ГПК – 15.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 745/2021 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 документ по чл. 417 от ГПК от 17.06.2021 г.

В исковата молба се твърди, че производството е образувано във връзка с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.06.2021 г. относно горепосочените суми.

Твърди се, че на 13.03.2018 г. между „УниКредит Булбанк” АД (кредитор), от една страна и от друга, И. И. Х. (кредитополучател и оправомощен държател), бил сключен договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-616-00029-2018 от 13.03.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 500 лв.

Кредитополучателят се задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, като възстановява ползваните сумите по кредитния лимит или поне погасява минималната вноска. Твърди се, че размерът и броят на погасителните вноски зависели от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният държател (ответникът), като при този вид кредити, т.е. кредитни карти, нямало ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвя погасителен план.

Сочи се, че длъжникът използвал средства от кредитния лимит, но не е погасявал изцяло и в срок ползваните суми, с оглед на което кредиторът упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т.10.1 и следващи от договора, за което длъжникът бил уведомен на 25.11.2020 г.

В исковата молба се твърди също, че във връзка с договор ответникът има непогасени задължения в размер на сумите, както следва: 491,10 лв. главница, 18,84 лв. – договорна/възнградатителна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2020 г., 33,23 лв. – лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 25.11.2020 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед по чл. 417 ГПК до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед.

В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.

Претендират се и разноски както за заповедното, така и за настоящото производство.

2

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. М. М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск в частта досежно претендираните суми, различни от главница по договора. Твърди се в отговора, че договорът за кредитна карта е недействителен на две основания: Съгласно Закона за потребителския кредит не са представени Общи условия към договора, които трябва да са неразделна част и същите да са подписани на всяка страница от потребителя, както и допълнителен Договор за предоставяне на платежни услуги в т. 2.2. относно годишния процент от разходите, който също трябва да е неразделна част от договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са положителни обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за съществуването на парични вземания за главница, договорна и мораторна лихва, за които вземания Районен съд Севлиево е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 407/17.06.2021 г. по ч. гр. д. № 745/2021 г. Заповедта е връчена на длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на ищеца кредитор, че може да предяви искове за установявания на вземанията. Това определя допустимостта на предявените искове, тъй като са предявени от лице с правен интерес - заявител в производството по чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По делото е представен Договор за Кредитна карта на физически лица № CCIR-616-00029-2018 от 13.03.2018 г., със страни „УниКредит Булбанк” АД – в качеството на кредитор и И. И. Х. – кредитополучател.

По силата на договора кредиторът предоставя и дава право на кредитополучателя да усвоява в рамките на периода кредитен лимит в размер на 500 лева за периода на клиентски плащания /ПКП/ по Раздел I от договора, а именно – всеки календарен месец от първо до последно число, с изключение на първия след сключване на договора и последния ден от изтичане на срока му.

Срок на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.03.2020 г., която дата е и срок на действие на договора и краен срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми (главница, лихви).

3

За усвоената сума (ползваната част от кредитния лимит, в т. ч. надвишен кредитен лимит), Кредитополучателят заплаща на Банката ежемесечно определена в т. 2. 1 от Раздел I на Договора месечна лихва (в размер на 1, 00%), начислявана ежедневно, от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на този (отчетен) ПКП на база 360/360 дни.

Посочено е, че минималната изискуема погасителна вноска за ПКП е 15 лева или сума, равна на 3% от кредитния лимит. Посочен е период на погасяване (издължаване) е от 1-во до 15-о число на всеки текущ месец следващ ПКП. Кредитополучателят оправомощава Банката да събира вземанията си за сметка на неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия ПКП.

Съгласно договора, ако Кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по Договора става предсрочно изискуемо.

Страните са се уговорили, че когато до и/или на датата на издължаване Кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния (отчетния) ПКП, той дължи на Банката: лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на съответната транзакция до окончателното погасяване; лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания (през предходния ПКП) до датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия ПКП. Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява възнаградителна лихва.

Ответникът е преустановил погасяването на задълженията си по Договора, с оглед на което, ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем в пълен размер на 25.11.2020 г., видно от покана за доброволно изпълнение. Поканата е изпратена на ответника чрез ЧСИ З.В., като е връчена на сестрата на ответника, със задължение да я предаде на същия.

От приетото по делото заключение

4 на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и поддържана в с. з. от вещото лице, се установява, че чрез издадената на ответника кредитна карта са усвоени суми с общ размер 793,51 лева, като от ответника са извършвани плащания за погасяване на задълженията, в размер на 466,12 лева за главница, договорна лихва, просрочена лихва, такса за теглене на суми, годишна такса, справка за теглене на баланс. Вещото лице заключва, че задължението на ответника е в размер на 543,17 лв. и включва: главница – 491,10 лв., договорна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.11.2020 г. – 18,84 лв. и лихва върху просрочена главница от 25.11.2020 г. до 14.06.2021 г. – 33,23 лв.

Въз основа на така обсъдените доказателства се установява, че сключеният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма. Предвид характера на договора за револвиращ кредит, за същия не се изготвя погасителен план, тъй като правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и 5 разбираем начин, като видно от самия договор към него се прилагат и Общи условия, които не са приложени нито към настоящото дело, нито към ч. гр. д.

Относно направеното възражение от особения представител на ответника, че непредставянето на Общи условия влече недействителност на договора, следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, а в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

По така изложените съображения договора за кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл.

23 от ЗПК предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД.