Решение № 11830 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11830 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА Гражданско дело № 20241110169779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „...“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на Договор за кредит № 9728094060/13.12.2023 г., евентуално че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит е нищожна, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55.42 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 5 лева, като част от вземане в размер на 110,84 лв., искът да се счита предявен за сумата от 55,42 лева), представляваща недължимо платена сума по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.11.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.12.2023 г. между А. И. и „..." ЕООД /с предишно наименование „4финанс“/ е сключен договор за кредит за сумата от 450 лева и срок на погасяване до 12.01.2024 г. В договор е посочено, че ГПР е в размер на 49,60 %, лихвения процент по кредита в размер на 40,99 %, а дължимата сума за лихва за срока на договора - 15,16 лева, както и че кредитополучателят дължи сума в размер на 110,84 лева такса за бързо разглеждане. Ищцата излага твърдения, че е погасила сумата по договора, като е заплатила по сметка на дружеството 576 лева, включително таксата за експресно разглеждане. Ищцата развива аргументи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като в него е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения и е над законоустановения максимален размер на ГПР. Поддържа, че услугата за разглеждане на искането за кредит е такава, свързана с неговото усвояване и управление, и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за нея заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК, както и в противоречие с чл. 143, т. 19 ЗЗП. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“" ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните на 13.12.2023 г. е сключен посочения в исковата молба договор. Излага съображения, че в общия случай и когато кредитоискателят не желае използването на 1 допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането, а когато изрично е заявена услуга за бързо разглеждане, същата гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Твърди, че ползването на допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит. Излага твърдения, че отпусната сума по договора е преведена на ищцата на 13.12.2023 г. по сметка на каса на „..“ АД, като на 14.12.2023 г. по сметки на дружеството е постъпила сума в размер на 505.93 лева, с която са били изцяло погасени, както следва: − главница – 450 лева; − договорна лихва – 0,51 лева и − такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане – 55,42 лева. Поддържа, че тъй като ищцата е изтеглила и погасила задължението си на следващия ден, реалната сума на договорната лихва за периода на ползване на кредита е била в размер от 0,51 лева, а във връзка с промоционална кампания на дружеството, ищцата е получила отстъпка и от първоначално уговорената такса за бързо разглеждане на заявката, която е била намалена и събрана в размер от 55,42 лева. Ответникът поддържа, че са спазени всички законови изисквания при отпускането и управлението на кредити, включително и това на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения, че не са налице предпоставки за оказване на безплатна правна помощ на ищцата, както и за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните 13.12.2023 г. е сключен договор за кредит за сумата от 450 лева, че в договора е било посочено, че ГПР е в размер на 49,60 %, дължимата сума за лихва за срока на договора е в размер на 15,16 лева, а таксата за бързо разглеждане – 110,84 лева, както и че ищцата е заплатила в полза на ответника на 14.12.2024 г. сумата от 505,93 лева, с която са били изцяло погасени - главница – 450 лева; договорна лихва – 0,51 лева и такса за услугата „бързо разглеждане“ в размер на 55,42 лева.

Горното, освен че е безспорно между страните се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства. Съгласно представения от ищеца Договор за кредит № 9728094060/13.12.2023г., сключен от разстояние между ищеца А. Н. И. като кредитополучател и „...“ ЕООД като кредитор се установява, че между страните е налице правоотношение по договор за кредит, по силата на което ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 450 лева – главница по кредита за срок от 30 дни, при годишен лихвен процент от 40,97% и годишен процент на разходите от 49,60%, дължимата договорна лихва възлиза на 15,16 лева, като е уговорена такса за експресно разглеждане от 110,84 лева и обща дължина сума от 576 лева. Сумата е преведена на ищцата на същата дата чрез паричен трансфер чрез ....

Видно от разписка от 14.12.2023 г. ищцата е превела чрез ... на ответното дружество сумата от 505,93 лв. с основание номер на кредит 9728094060 с падежна дата 12.01.2024 г., също е отделено за безспорно в отношенията между страните, а и се потвърждава от представените от ответника справки по кредита.

В чл. 4.2-4.5 от ОУ е прието, че кредиторът дава възможност на заемополучателя да заяви незадължителна допълнителна услуга експресно разглеждане, гарантираща експресна обработка на искането на заемополучателя в рамките на 15 минути от 2 депозиране на искането, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. За посочената допълнителна услуга заемателят дължи такса, изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на договора. Изрично е посочено (чл. 4.5), че тази услуга не е задължително условие за получаване на кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя да получи кредит.

Съгласно чл. 7.1 от ОУ ГПР представлява процент, отразяващ разходите по кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други перки и косвени разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово искане.

В процесния договор е уговорено, че в ГПР не се включват разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово искане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска за прогласяване недействителността на договора за кредит За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 19, ал. 1 и ал. 5 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съдът приема за установено от приетите по делото доказателства, че кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по 3 кредита, включително разходите по кредита (което се установява от стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити), договорът е сключен при условията на ЗПФУР, съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора, написан е на ясен и разбираем начин в необходимия шрифт и формат, видно от съдържанието на самия договор.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).