Определение № 27589 от 18.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27589 гр. София, 18.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110171079 по описа за 2021 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. П. С. срещу „ФИРМА“ ЕООД (след подаването на исковата молба фирмата на ответника е била променена на „ФИРМА“), която е редовна и допустима.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Във връзка с доказателственото искане на ищцата ответникът да бъде задължен да представи в оригинал всички налични документи, свързани с договори за кредит, от една страна, съдът намира, че е достатъчно ответникът да представи заверени преписи, а не оригинали, а от друга страна с отговора на исковата молба са представени заверени преписи от почти всички поискани документи. Липсват само заверени преписи от погасителни планове, но предвид изявленията на ответника следва да се приеме, че погасителни планове не са били изготвяни и не съществуват.

Във връзка с доказателственото искане ответникът да бъде задължен да представи счетоводна справка относно всички извършени от ищцата плащания във връзка със съответни договори за кредит, съдът намира искането за допустимо и основателно. Същото се отнася и до искането по чл. 192 ГПК да бъде задължено третото неучастващо лице „ФИРМА“ АД да представи справка за плащанията на ищцата в полза на ответника.

Основателно е и доказателственото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Както е поискала ищцата, вещото лице следва да започне работа след представянето на изисканите от ответника и от третото неучастващо по делото лице документи.

По представените с отговора на исковата молба документи съдът ще се произнесе след като предостави възможност на ищцата да вземе становище до края на първото открито съдебно заседание. Съдът няма процесуално задължение да връчва препис от отговора на исковата молба и приложенията към него на ищцовата страна.

Що се отнася до направените с отговора на исковата молба доказателствени искания ищцата да бъде задължена да представи договор за правна помощ и доказателства за действително заплатен хонорар, съдът намира, че е недопустимо ответникът да формулира доказателствени искания за обстоятелства (в случая уговаряне и реално правене на 1 деловодни разноски), чиято тежест на доказване лежи върху ищцата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по приемането на приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, като ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата М. П. С. да изрази становище по тях до края на първото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата ответникът да бъде задължен да представи оригиналите на всички налични документи, свързани с договор за кредит № 9988792038 и договор за кредит № 9988792039.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника ищцата да бъде задължена да представи договор за правна помощ и доказателства за действително заплатен адвокатски хонорар.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания (в това число платежни нареждания, погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги) от страна на Мария П. С. по договор за кредит № 9988792038 и договор за кредит № 9988792039, в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА третото неучастващо по делото лице „ФИРМА“ АД да представи справка за извършени плащания от М. П. С. към „ФИРМА“ ЕООД от 27. 01. 2017 г. до настоящия момент.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба задачи (по задачи 3 и 4 вещото лице да изготви и втори вариант на експертното заключение, при който да са изключени от изчисленията съответните такси за експресно обслужване).

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П.А.Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

НАСРОЧВА гр. дело № 202111101 71079 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 23. 11. 2022 г. от 10, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 27. 01. 2017 г. е сключила с ответника договор за кредит № 9988792038, според който сумата на отпуснатия заем била 590 лева, общата сума, която тя 2 трябвало да върне била 683 лева и 20 стотинки, платими седем дни след сключването на договора, годишният лихвен процент бил 40, 57 %, а годишният процент на разходите бил 49, 80 %. Освен това ищцата дължала и такса за експресно разглеждане в размер на 88 лева и 61 стотинки.

Ищцата твърди също, че на 31. 01. 2017 г. е сключила с ответника и договор за кредит № 9988792039, с който й била отпусната сумата 650 лева, тя трябвало да върне общо 746 лева и 33 стотинки, платими пет дни след сключването на договора, годишният лихвен процент бил 40, 32 %, а годишният процент на разходите бил 49, 50 %. Освен това ищцата дължала и такса за експресно разглеждане в размер на 92 лева и 74 стотинки.

Според ищцата тя погасила изцяло сумите по двата договора в размер на общо 1 478 лева и 47 стотинки през февруари 2017 г. Договорите обаче са нищожни, защото не е била спазена процедурата за сключването им от разстояние съобразно чл. 8 и сл. ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като не предоставил на потребителя Д . П . изискуемата преддоговорна информация. Твърди, че разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения са неподписани електронни документи, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на действителния им автор (например квалифициран електронен подпис), че договорите не са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт (не помалък от 12) в два екземпляра, че в тях не е посочен същественият елемент „общ размер на кредита“, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Заявява, че действителният размер на годишния лихвен процент по единия договор за кредит всъщност е 824,17 %, а по другия 1111, 50 %. Счита, че грешното посочване на годишния процент на разходите следва да се приравни на липса на посочен годишен процент на разходите. Намира, че таксите за експресно разглеждане са свързани с усвояването и управлението на двата кредита, поради което противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, и че е трябвало да бъдат включени при изчисляването на годишния лихвен процент.

Оспорва клаузите за допълнителни услуги и като неравноправни и нищожни. Оспорва клаузите за договорна лихва като противоречащи на добрите нрави, причислявайки към тях и таксите за експресно разглеждане и приема, че тяхната нищожност води до нищожност и на целите договори за кредит. Претендира и нищожност на договорите, защото липсвали и други съществени елементи от съдържанието им (условията за издължаване на кредита, погасителен план, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 ЗПК и размера на лихвения процент на ден). Твърди и че клаузите на двата договора за кредит не са формулирани по недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договорите. Твърди също така, че двата договора са били сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия – към съответния момент ищцата не разполагала с достатъчно средства да задоволи основните потребности на семейството си (разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер), а явно неизгодните условия се изразяват в печалбата на ответника в размер на 238 лева и 47 стотинки (или 25 % от предоставената услуга). Евентуално твърди, че ако не целите договори, то отделните им клаузи са невалидни. Иска от Софийския районен съд да осъди ответника да й заплати сумата 238 лева и 47 стотинки, представляваща недължимо платени суми по договори за потребителски кредит, ведно със законовата лихва от 10. 12. 2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът признава, че на 27. 01. 2017 г. с ищцата са сключили договор за кредит, по силата на който й е отпуснал сумата 590 лева, а тя се е задължила да я върне и да заплати в седемдневен срок договорна лихва в размер на 4 лева и 59 стотинки. Твърди, че ищцата е заявила и допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за 3 отпускане на кредит съгласно т. 2. 2 от общите условия. Изтъква обаче, че на същата дата ищцата е заявила и изтеглила и допълнителна сума към основния договор в размер на 410 лева, при което задълженията й се увеличили. Признава, че на 31. 01. 2017 г. тя погасила цялото си задължение, като внесла сумата 1 150 лева и 23 стотинки.

Ответникът признава също така, че на 31. 01. 2017 г. страните сключили и нов договор за кредит, по силата на който на ищцата била отпусната сумата 650 лева, а тя трябвало да я върне и да заплати договорна лихва в размер на 3 лева и 59 стотинки, както и да заплати такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 92 лева и 74 стотинки. Изтъква обаче, че на същата дата ищцата заявила и изтеглила и допълнителна сума в размер на 350 лева, с което задълженията й по кредита се увеличили.

Заявява, че на 02. 02. 2017 г. ищцата е заплатила сумата 450 лева, с която погасила договорната лихва, таксата за експресно обслужване и част от главницата. На същата дата ищцата отново заявила и изтеглила допълнителна сума в размер на 300 лева, във връзка с което е била начислена нова такса за експресно разглеждане в размер на 35 лева и 53 стотинки и договорна лихва в размер на 98 стотинки, а общото задължение било в размер на 1 028 лева и 47 стотинки. Признава, че на 07. 02. 2017 г. ищцата изцяло е погасила задължението си.

Ответникът твърди, че ищцата всъщност е негов редовен клиент и че общият брой на сключените помежду им договори е 47. Както общите, така и специалните условия са били сведени до знанието й, в момента, в който ищцата е кандидатствала електронно за сключването на договорите, текстът им й е бил предоставен в писмена форма с еднакъв по вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12). На ищцата й е бил представен стандартен европейски формуляр. След сключването на договорите са й били изпратени в електронна форма договорите и общите условия към тях на посочения от нея при кандидатстването електронен адрес. В общите условия се съдържа редът, по който ищцата може да упражни правото си на отказ от договорите, а в специалните – общият размер на отпуснатите суми.

Твърди, че кредитите не са уговорени да се заплащат на вноски, поради което не важи изискването за посочване на погасителен план, че още с преддоговорната информация ищцата е била запозната със специалните условия, както и с годишните лихвен проценти по двата договора и какво включват те, че договорните лихви и годишните проценти на разходите са в нормативно установените предели. Намира, че таксите за експресно разглеждане са за услуга, извършена по искане на ищцата, че не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите и че са законосъобразни (чл. 10а, ал. 1 ЗПК) и равноправни (позовава се на писмо от КЗП). Излага доводи, че таксата за експресно разглеждане не следва да се включва при изчисляването на годишния процент на разходите.