Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13103 от 07.10.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1459/2019
Вид
Определение № 13103
Подписан
07.10.2019
Състав
ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

П

Р О Т О К О Л гр. В.,

07.10.2019 година

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Илияна Илиева сложи за разглеждане гражданско дело № 1459 по описа за 2019 година, докладвано от съдията.

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 1-ро от ГПК на именното повикване в 13:14 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищцата Н.Т.Д., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв.П.Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ОБЩИНА В., редовно уведомен, представлява се от юриск.Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Свидетелят д-р А.М.Б., редовно призован, явява се лично.

Свидетелят излиза пред съдебната зала, за да изчака реда си да бъде разпитан.

Вещото лице д-р К.Д.К., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице д-р Б.Д.С., редовно призована, явява се лично.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ.Р.: Моля да дадете ход на делото, госпожо Председател, не са налице пречки.

ЮРИСК.Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните за днешното съдебно заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което на основание чл. 142, ал. 1 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА, че в предходно съдебно заседание производството по делото е било отложено за изслушване на комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза, както и за събиране на допуснати писмени доказателства и за разпит на свидетел.

СЪДЪТ констатира, че в дадения в предходно съдебно заседание срок ищцовата страна е подала молба с приложени писмени доказателства и е конкретизирала имена и адрес за призоваване на поискания свидетел.

ЮРИСК.Г.:

Не съм запозната с молбата.

СЪДЪТ

ВРЪЧВА препис от молба на ищеца с вх.№ 62504/27.08.2019г. на процесуалния представител на ответника.

СЪДЪТ констатира, че към същата са приложени писмени доказателства, а именно фиш за спешна медицинска помощ и писмо от Център за спешна медицинска помощ – В..

ЮРИСК.Г.:

Предвид това, че и в предходно съдебно заседание беше допуснато издаване на такова съдебно удостоверение, във връзка с този фиш, аз не възразявам да бъдат приети.

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства следва да бъдат приети и приложени по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА

И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с молба на ищеца с вх. № 62504/27.08.2019г. Писмо № 2496/12.08.2019г. от ЦСМП-гр.В. при МЗ, ведно с фиш за спешна медицинска помощ № 34377 от 27.08.2018г.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 44304/19.06.2019г. по допуснатата комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза.

Констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 ГПК, поради което на основание чл. 200 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица, като снема тяхната самоличност и напомня отговорността му за даване на невярно заключение по чл.

291 НК.

Вещото лице – д-р Б.Д.С. 69 год., с висше образование, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК, обещава да говори истината.

-

Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Вещото лице – д-р К.Д.К., 69год., омъжена, неосъждана, с висше образование, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК, обещава да говори истината.

-

Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Вещото лице д-р С. на въпроси на адв.Р.: Да, разбира се, от оперативната интервенция има белег, който е добре видим, но не е такъв, който да обезобразява тялото, затова и не съм го коментирала като обезобразяващ белег.

По принцип за стреса от този инцидент може би д-р К. ще говори. По принцип всякакви физически страдания могат да имат и някакво психическо натоварване, психическа ангажираност. Разбира се, че има някакво значение преживеният стрес от инцидента за заболяването на ищцата – диабет, но тя не е показала някакви усложнения, които можем да тълкуваме в момента и които да са направили така впечатление на лекуващите специалисти, а пък и на нас при обследването.

Протекло е, оздравителният процес е протекъл по един така твърде добър ход към оздравяване за пострадалата благодарение на това, че медицинската намеса, първо, е била навременна и второ, предприети са едни мерки, които рядко се предприемат при такива фрактури, но те имат положително въздействие върху бързото възстановяване – значително по-кратко, почти наполовина е времето, отколкото ако не се предприемат такива оперативни действия с протезиране на ставата. Но тук също мога да подчертая, че явно диабетът не е, и покачването на стойностите на глюкозата, кръвната захар, не са попречили за оперативната интервенция, което значи, че не е имало голям, как да кажа, не е имало голяма (реплика на вещо лице К.: …стойност на кръвната захар, която да е противопоказание за оперативната…), за оперативната интервенция.

По принцип винаги при фрактури след оздравителния процес се счита, че при по-големи физически натоварвания, при продължително ходене, вдигане на тежести и т.н., и при промяна на времето поради смяна на атмосферното налягане могат да се усещат някакви субективни такива болкови симптоми, които, ако са толкова съществени, няма да се правят такива имплантанции, такива протезирания, явно, че са поносими и се копират с болкоуспокояващи средства.

Вещото лице д-р К. на въпроси на адв.Р.: По принцип механизмът на овладяването на всяка психотравма, психическа, има гражданственост думата стрес, може да бъде овладяна, излекувана по два начина – дали човек сам да се справи със своите психични и психологични проблеми, произтичащи от психотравменото преживяване или медикаментозно. Това самостоятелно справяне с проблема от нас се диагностицира, като психиатри, като „заравяне на психотравмата“, т.е. тя остава в подсъзнателното ниво, в енграмите на мозъка, но ние в нашето си мисловно пространство в ежедневието усещаме само емоционалния привкус на тази, без да имаме клиничните симптоми.

Това е заравянето, и така той може да бъде овладян, но в следващия момент, при някакво съвсем незначително събитие, тази психотравма, непреработена рационално, отреагира на, от човека и е осъзната в неговото мисловно пространство, психотравмата може да доведе отново до клинични симптоми и по такъв начин ние говорим за хронифициране на едно психотравмено изживяване, което на практика може да остане за цял живот. Основно значение за преработването и хронифицирането на психотравмените изживявания има възрастта, в която настъпват.

По-сериозната възраст, и в случая конкретния, госпожата с нейните 75-76 години вече губи, психиката губи своята пластичност, стават хората по-ригидни, по-застойни, а здравето става доминанта – всичко, което е свързано със здравето, е свръхценно преработено, значимо и оказва дискомфорт, дори и да не е с психиатрични симптоми, то е с тежки, психологичен дискомфорт.

Вещото лице д-р С. на въпроси на юриск.Г.: По отношение на изписаното в експертизата, че ищцата е претърпяла пътнотранспортно произшествие уточнявам, че е допусната техническа грешка – не е пътнотранспортно.

При по-продължително боледуване от захарен диабет възможно е да се развие полиневропатия, т.е. увреждане на крайните разклонения на нервите, особено към крайниците, но при нея не са регистрирани, поне от обективните медицински изследвания, които са правени в болницата по повод протезирането на ставата, не са регистрирани такива отклонения, т.е. такива усложнения на диабета. Хипертонията, когато се контролира, когато се приемат лекарства, понижаващи кръвното налягане продължително време, много години може да не оказва никакво влияние върху индивида, който има такова заболяване. Разбира се, не е безобидно това заболяване, уврежда се сърцето, мозъкът, но отново подчертавам, че тук няма такива, те се явяват само като странични заболявания, без да са усложнени във връзка с травмата.

Вещото лице д-р К. на въпроси на юриск.Г.: Ако мога да допълня – и двете заболявания, които са хронични, дългогодишно протичащи, се коригират с таблетна форма на лечение, което е един благоприятен изход за тези хронични заболявания, защото и двете заболявания могат да бъдат с по-сериозен начин на лечение.

Вещото лице д-р С. на въпроси на юриск.Г.: Независимо от времето, може продължително време да е боледувала, но при контролиран диабет, т. е. при правилно приемане на лечението кръвната захар се задържа под 6, 6.2 и 6.3 за жени, което е едно нормално състояние, и фактически диабетът не оказва влияние върху физическото, здравословното състояние на индивида. В случая, отново повтарям, не са установени такива усложнения, които да са резултат от неповлиявано от медикаментите заболяване – диабет, няма такива усложнения.

Вещото лице д-р К. на въпроси на юриск.Г.: Само да допълня, че освидетелстваното лице е с медицинска професия, тя е медицинска сестра, дългогодишна, като такава се е пенсионирала на 58 години, така че медицинските знания все пак имат значение за поведението, терапевтичното поведение към основните заболявания, ако има значение.

Вещото лице д-р К. на въпроси на Съда: Уточнявам, че в заключението, където говорим за ПТП, става въпрос за техническа грешка. По отношение на посоченото на л. 8 от заключението, че „в конкретния случай ежедневно освидетелстваната продължава да има проблеми с очите – сълзене и дискомфорт при гледане на телевизия и шофиране на фарове от коли“ – това беше, аз във връзка с диабета я попитах дали шофира. Тя не шофира, тя се придвижва заедно с помощ, дори, знаете ли, поговорихме много дълго, защото диабетът води до сериозни увреждания на зрението. За мен беше важно, щом няма полиневропатия, нали, която да осигури несигурността на крайниците при придвижването, да не би да има засягане на зрението, и тогава аз несъзнателно, вместо да напиша не шофира, попитах я фаровете, това е нейният израз: „аз не шофирам и светлината не ми пречи“, но аз не съм го уточнила, както трябва. Няма такива, няма промени със зрението, разбирате ли, това е един основен клиничен симптом на диабета, който трябва да се изясни, защото в околната среда ти така губиш ориентация. Повярвайте, трябва да отчетем и тези работи, защото човек върви по улицата. Това е, просто, аз видях, че некоректно съм изписала обяснението на лицето.