Определение № 19 от 19.01.2022, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Ямбол, 19.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20222300600007 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на глава ХХІІ от НПК вр.чл.306 ал.3 вр.ал.1 т.4 пр.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на по дс.П. Д. К. от гр. ******, депозирана чрез упълномощения му защитник - адвокат С.С. от АК-******, срещу Определение от 03.12.2021г., постановено по НЧХД № 1499/18 г. по описа на РС-Сливен, в частта му, с която К. е осъден да заплати направените от частния тъжител С. Р. С. разноски по делото в размер на 2 289 лв., както и да заплати сума в размер на 293,55 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РССливен, съставляваща направените по делото разноски от бюджета на съда.

В останалата част, с която съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства по делото, определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В частната жалба се изразява несъгласие с определението на РС-Сливен в обжалваната му част, т.к. според жалбоподателя е недопустимо първоинстанционният съд да изземва функциите на въззивния такъв и да го осъжда за направени пред последния разноски. Счита, че в противоречие с нормата на чл.189, ал.4 от НПК е бил осъден да заплати всички разноски по делото, при положение, че е осъден за нанесена само една телесна повреда, а обвинението е било за нанесени множество леки телесни повреди. Недопустимо според жалбоподателя е осъждането му за разноските по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, според която описаният в присъдата механизъм за нанасяне на леката телесна повреда /счупване на носни костици/ бил невъзможен. В тази връзка се претендира отмяна на определението в обжалваната му част като неправилно.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частната жалба, с доводите на страната и 1 обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.341 и сл. от НПК, констатира от фактическа страна следното:

С Присъда № ******/**.**.**** г., постановена по НЧХД № ****/**** г. по описа на Районен съд Сливен, въззивникът-подсъдим П.К. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като при условията на чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв.

Срещу посочената присъда, в Окръжен съд Ямбол е била депозирана въззивна жалба на подсъдимия П. Д. К.. След разглеждането на тази въззивна жалба, с Решение № **/**.**.**** г., постановено по ВНЧХД № ***/**** г., Окръжен съд-Ямбол е потвърдил изцяло постановената по НЧХД № ****/**** г. по описа на Районен съд Сливен присъда. Видно от материалите по делото, нито с присъдата, нито с решението, съдилищата са взели отношение и са се произнесли по въпроса за дължимите по делото разноски. По последния, отношение е взел първоинстанционния съд с атакуваното Определение от 03.12.2021г., постановено по НЧХД № 1499/18 г. по описа на РС-Сливен.

При така установените по делото факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.342, ал.1 от НПК. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, к огато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В процесният случай, присъдата, с която подсъдимия - въззивник П.К. е бил признат за виновен е била потвърдена изцяло от ОСЯмбол. С оглед на това, обжалваното определение, с което П.К. е бил осъден да заплати направените по делото разноски за свидетели и вещи лица, както и направените от частния тъжител разноски по делото, следва да бъде потвърдено.

Като неоснователни от съда се прецениха възраженията в частната жалба. Не е налице нарушение на чл.189, ал.4 от НПК, т.к. повдигнатото спрямо П.К. обвинение е за извършено престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и съдът се е произнесъл по същото като е признал подсъдимия за виновен по него.

Неоснователно е и възражението на въззивника за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд по въпроса за разноските, включително и за тези, направени пред въззивната инстанция. Константна е съдебната практиката, че тогава, когато съдилищата в горните инстанции не са решили изрично въпросът за направените по делото разноски /какъвто е и процесния случай/, по същия се произнася първоинстанционният съд с определение по чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

В резултат на гореизложеното, въззивният съд намери, че определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Само за правна прецизност следва да се посочи, че частният тъжител С.С. е направил разноски за упълномощаване на защитник и по ДП №***/**** г. по описа на РУ-Сливен /наказателното производство по което е прекратено/, по отношение на които РС-Сливен не се е произнесъл. Поради липса на жалба от страна на тъжителя обаче въззивният съд не може да отстрани този пропуск, т.к. би се стигнало до влошаване 2 положението навъззивника-подсъдим.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.306 ал.3 вр.чл.345 ал.1 вр. от НПК Ямболският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.12.2021г., постановено по НЧХД № 1499/18 г. по описа на РС-Сливен, в частта му, с която подс.П. Д. К. е осъден да заплати направените от частния тъжител С. Р. С. разноски по делото, както и да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Сливен направените по делото разноски от бюджета на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3