Определение № 164 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2538/2024
- Вид
- Определение № 164
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396, ал.2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.48 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.49 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50, ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50, ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164 гр. Варна, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502538 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Етно“ ЕООД, ЕИК130959364, срещу Определение №13520/29.11.2024г. по гр. дело №13653/2024г. на ВРС , 46-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за допускане на обезпечение на предявения му срещу Етажните собственици на сграда в режим на ЕС „Кабакум бийч резидънс“ на адрес гр. Варна, к.к.
Чайка, ул. „Боян Бъчваров” №109, иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на проведеното на 08.10.2024г. на ОС на ЕС, а именно: за 1/ Избор на протоколчик на ОС – Д К Д; 2/ Прекратяване мандата на Милена Николова и Свитлана Бирюкова в УС на ЕС „Кабакум бийч резидънс“; 3/ Избор на Е И за Управител на ЕС, който за встъпи в длъжност незабавно; 4/ Сключване на нов договор с „Рентал фасилити мениджмънт“ ЕООД за поддръжка и управление на ЕС Кабакум Бийч Резидънс, за срок на договора от 2 години; 5/ Събиране на фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 2 евро на кв. м. на година от общата ЗП на всеки самостоятелен обект, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението на всички посочени решения на ОС на ЕС.
В жалбата се излагат доводи за неправилности и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че всички решения на ОС могат да рефлектират върху правната сфера на ищеца-етажен собственик, тъй като до приключване на исковото дело оспорените решения могат да се изпълняват и в момента на отмяната им с крайния акт това да се окаже без практическа полза, като може да се проведе принудително изпълнение на притезание, отречено в последващ момент. Освен това реалната цел за взетите решения на ОС на ЕС е поддържането на договорни отношения с „Рентал фасилити 1 мениджмънт“ ЕООД, на което да се плащат суми за поддръжка, за които не се дава отчет или яснота за предоставените услуги. Поради незаконосъобразност били отменени със съдебно решение предходни решения на ОС на ЕС от 15.02.2023г. отново за сключване на договор с „Рентал фасилити мениджмънт“ ЕООД. Отделно на 24.09.2024г. била издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11838/2024г. на ВРС за събиране на недължими суми от „Рентал фасилити мениджмънт“ ЕООД за минал период, което обуславяло реална опасност за събиране от фирмата – управител на задължения, които са отпаднали. Излагат се и аргументи срещу законосъобразността на решенията на ОС на ЕС. Неправилен бил и изводът на ВРС, че решенията са от значение за функционирането на ЕС, защото ЕС има предходно избран управителен съвет, чрез който се гарантира функциониране на ЕС. А обезпечителната нужда произтичала от ограничаване на евентуалните вреди, които биха могли да настъпят поради изпълнение на обжалваните решения на ОС на ЕС. По същество се моли за отмяна на определението на ВРС и за допускане на обезпечение на исковете.
На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:
Производството пред ВРС е по реда на чл.389 от ГПК. Образувано е по молба на „Етно“ ЕООД за допускане на обезпечение на предявените срещу Етажните собственици на сграда в режим на ЕС „Кабакум бийч резидънс“ на адрес гр.Варна, кк Чайка, ул.„Боян Бъчваров” №109, искове с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията, приети на проведеното на 08.10.2024г. на ОС на ЕС, а именно за: 1/ Избор на протоколчик на ОС – Д К Д; 2/ Прекратяване мандата на Милена Николова и Свитлана Бирюкова в УС на ЕС „Кабакум бийч резидънс“; 3/ Избор на Е И за Управител на ЕС, който встъпва в длъжност незабавно; 4/ Сключване на нов договор с „Рентал фасилити мениджмънт“ ЕООД за поддръжка и управление на ЕС Кабакум Бийч Резидънс, за срок на договора от 2 години; 5/ Събиране на фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 2 евро на кв. м. на година от общата застроена площ на всеки самостоятелен обект, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението на всички посочени решения на ОС на ЕС.
Исковете са обосновани с твърдения за процесуални нарушения относно 2 свикване, провеждане, гласуване и обявяване на решенията на ОС на ЕС, както и за незаконосъобразност на самите решения според правилата на ЗУЕС.
Молбата за обезпечение на исковете е обоснования със сходни доводи и аргументи с тези в настоящата частна жалба.
С обжалваното определение молбата по чл.389 от ГПК е оставена без уважение поради съображения на съда за липса на несъмнена обезпечителна нужда за ищеца по делото.
Фактическият състав за допускането на обезпечение на иск предполага редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тези предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на бъдещия иск. Такъв е настоящият случай поради следното:
На първо място настоящият съдебен състав приема за немотивиран към момента правния интерес на ищеца от обжалване на решенито по т.1 от ОС на 08.10.2024г. – избор на протоколчик на събранието. Решението е с оперативен за самото провеждане на ОС характер и само по себе си не може да повлияе на правната сфера на ищеца-етажен собственик, а съдебната практика приема, че решенията на ОС без пряка изпълняемост или последици за патримониума на ищеца не подлежат на обжалване по реда на чл.40 от ЗУЕС. Дори да би се приело друго, то предвид характера на това решение „спирането му“ би било и безпредметно, доколкото изпълнението му е приключило след обявяването на протокола от самото ОС на ЕС. По тези две причини молбата по чл.389 от ГПК спрямо решението на ОС по т.1 не може да бъде уважена.
Относно решенията по т.2, т.3. и т.4 от ОС на 08.10.2024г. – прекратяване мандата на предходните членове на УС, изобор на нов управител на ЕС, който да встъпи в длъжност незабавно, и сключване на нов договор за поддържка и управление на ЕС с посочено дружество за срок от две години – исковете по чл. 40 от ЗУЕ са допустими. Правилно обаче ВРС е приел, че не е налице интерес, т.е. обезпечителна нужда за ищеца от спиране на изпълнението им, тъй като от твърденията и доказателствата в момента не може да се направи обосновано предположение, че ищецът ще претърпи конкретни вреди при изпълнение на решенията в хода на разглеждане на делото. Волята за промяна на състава на управителните органи на ЕС и за избор на трето за ЕС лице, което да осъществява поддържката на ЕС, имат организационен за функционирането на ЕС характер и поради това не натоварват ищеца с конкретни задължения, тежести или ограничения на правата му като етажен собственик. Всички сочени в исковата молба и в частната жалба опасения касаят бъдещи, несигурни и неиндивидуализирани обстоятелства, от които само „евентуално биха могли да настъпят“ предполагаеми вреди, което е недостатъчно за преценка за наличие на обезпечителна нужда в изяснения по-горе смисъл. Отделно решенията на ОС на ЕС, особено за избор на управителни органи, действат само занапред, поради което предходни във времето обстоятелства не са пряко относими към 3 преценката за наличие или липса на обезпечителна нужда. Извън всичко друго ищецът разполага с възможност и в хода на делото да поиска обезпечение на исковете, когато евентуално настъпят нови факти, имащи пряко отношение към правната му сфера (например действия на управителния орган на ЕС, избран на оспореното сега ОС, въвеждащи необосновано тежести, задължения или ограничения на ищецеца по делото; и други), които вече биха имали отношение към необходимостта от привременно охраняване на патримониума на ищеца. Такива конкретни в момента нито се сочат, нито се доказват, поради което и молбата по чл.389 от ГПК не следва да бъде уважавана и по т.2-4 от ОС на ЕС.
Решението по т.5 от ОС на ЕС на 08.10.2024г. – за събиране на фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 2 евро на кв.м. на година от общата ЗП на всеки самостоятелен обект – от една страна възлага парично задължение на етажните собственици, в т.ч. на ищеца, но от друга страна това задължение се следва и по силата на закона (чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС), а средствата се разходват за целите по чл.48, чл.49 и чл.50, ал.4 от ЗУЕС, тоест за нуждите на ЕС. Нещо повече – в настоящия случай няма решение нито за реда и условията за събиране на вноските, нито за конкретния падеж на дълга, поради което към момента паричното отчисление към фонда по чл.50 от ЗУЕС не е изискуемо. Ето защо спирането на изпълнението му също не е необходимо с оглед защита на ищеца от конкретни вреди към момента.
На последно място остана недоказано и с какво точно изпълнението на така взетите решения в следващите няколко месеца на разглеждане на делото би довело до невъзможност за изпълнение на предявеното за защита право и до произнасяне на съда „без практическа полза“ предвид срока на действие на решенията съобразно ОС на ЕС и правилата на ЗУЕС.
По изложените съображения молбата по чл.389 от ГПК е необоснована към настоящия момент, поради което следва да бъде оставена без уважение. А обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №13520/29.11.2024г. по гр. дело №13653/2024г. на ВРС, 46-ти състав, на осн. чл.396 ГПК вр. чл.389 и сл.ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5