Определение № 2494 от 20.03.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2494

Бургас, 20.03.2026 г.

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА като разгледа докладваното от съдията Диана Ганева административно дело № 474/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Астрея 2“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Т., против Решение № РД-02-16-245/05.02.2026 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност и ръководител на Управляващия орган на програма „Конкуретноспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г., с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Астрея 2“ ЕООД, с подадено проектно предложение с рег. № BG16RFPR001-1.012-2418 и с наименование: „Дигитализация на предприятията“ по процедура чрез подбор на проектни предложения BG16RFPR001-1.012 „Дигитализация на предприятията“ по програма „Конкурентноспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027.

В жалбата се съдържа и искане по чл. 166 от АПК, което е предмет на настоящото произнасяне от съда. Изложено е, че изпълнението на решението би причинило на дружеството значително или трудно поправими вреди, изразяващи се в загуба на възможност за финансиране, невъзможност за реализиране на инвестиционния проект, икономически вреди и пропуснати ползи и влошаване на пазарната позиция. Посочено е, че спирането не противоречи на обществения интерес, тъй като не се засягат публични средства.

Ответникът по оспорването, в придружителното писмо, с което жалбата е администрирана до съда, е изложил становище по основателността на оспорването, но не е ангажирал становище по направеното особено искане.

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, за да се произнесе по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от дружество с правен интерес от оспорването, срещу акт, за който е предвидено в чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ, че подлежи на обжалване пред съд. С оспорения административния акт пряко са засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя. Административният акт е връчен на жалбоподателя на 09.02.2026 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа на 23.02.2026 г., в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, което обосновава и допустимост на искането по чл. 166 от АПК. Жалбоподателят в изпълнение указанията на съда е отстранил нередовностите и е внесъл дължимата държавна такса.

По своето съдържание процесното Решение № РД-02-16-245/05.02.2026 г. за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Астрея 2“ ЕООД, [ЕИК], издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност и ръководител на Управляващия орган на програма „Конкуретноспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. е административен акт по глава трета, раздел II от ЗУСЕФСУ, поради което и съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Според ал. 2, изр. първо на същата разпоредба оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение.

Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта на нови обстоятелства.

С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.

В настоящия случай съдът намира искането по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК за неоснователно.

С жалбата не са представени каквито и да било писмени доказателства, нито се сочат доказателства, подлежащи на събиране от съда, относно условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Такива не се съдържат в представената по чл. 152, ал. 2 от АПК административната преписка. Така по делото не е налице нито едно конкретно предявено и доказано основание за спиране по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Вредите, за чието предотвратяване се иска спиране, не са конкретизирани, не са доказани по чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, нито са презумирани по чл. 154, ал. 2, изр. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Тези вреди не могат да се предполагат, нито могат да се извеждат само от характера на Решение № РД-02-16-245/05.02.2026 г. Лишаването на жалбоподателя от възможността за финансиране в рамките на процедура BG16RFPR001-1.012 „Дигитализация на предприятията“ по програма „Конкурентноспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 не може да служи като основание за спиране, тъй като чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 от АПК предпоставя изрично такова предварително изпълнение на акта, което би могло да причини значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Процесният отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с рег. № BG16RFPR001-1.012-2418 и с наименование: „Дигитализация на предприятията“ по процедура чрез подбор на проектни предложения BG16RFPR001-1.012 „Дигитализация на предприятията“ по програма „Конкурентноспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 по същността си представлява отказ за финансова подкрепа, предоставена със средства от ЕФСУ. Поради това неполучаването на определената от жалбоподателя парична сума, не може да се интерпретира като причина за настъпване на значителна вреда. Последната би могла да възникне само като вторична последица от отхвърляне на проектното предложение. Ето защо наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. Смисълът и целта на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт е да въздейства негативно върху правната сфера на адресата, поради което по принцип е налице възможност това изпълнение да му причини вреди, дори ако впоследствие актът бъде отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение. Законодателят е регламентирал изрично, че в определени лимитативно посочени случаи обжалването няма суспензивен ефект. Нормативноустановените предпоставки, при които съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, предвид нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, какъвто характер в случая няма обжалвания отказ.

Съдът намира, че вредите и затрудненията за жалбоподателя са предвидими последици. Поради това настоящият съдебен състав счита, че ако в случая настъпят бъдещи вреди от неполучаване на финансовата помощ, те не съставляват пряка и непосредствена последица от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт, а са в резултат от неизпълнението на нормативните условия и изисквания, с които „Астрея 2“ ЕООД се е съгласило и следва да е предвидило още при подаване на проектното предложение, както и впоследствие, при предоставената му възможност да предостави доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент.

Отчитайки всичко изложено по-горе, съдът намира, че искането на „Астрея 2“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Т., за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение, следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 166 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Астрея 2“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Т., за спиране на предварителното изпълнение на Решение № РД-02-16-245/05.02.2026 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност и ръководител на Управляващия орган на програма „Конкуретноспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.

Съдия: