Решение № 142 от 15.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павел Т. Павлов при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20205330111450 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 103, 72 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.11.2015 г. - 13.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****************; сумата 170, 85 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 22.05.2020 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2382/26.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези в заповедното производство.

Ответницата С. И. М. от гр. ********** признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2382/26.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 1 103, 72 1 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.11.2015 г. - 13.04.2020 г. за обект, находящ се в гр.

*****************************; сумата 170, 85 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.05.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25, 49 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, предвид направеното от ответницата признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по посоченото частно гражданско дело в размер общо на 200 лева – платени държавни такси за двете дела и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като в съдебното заседание по делото на 18.01.2021 г. пълномощникът на ищцовото дружество се е отказал от искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело, поради което и не следва да се присъжда такова в полза на ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. И. М., ЕГН: **********, от гр.

*******************, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *************************************, сумата 1 103, 72 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.11.2015 г. - 13.04.2020 г. за обект, находящ се в гр.

***************************************; сумата 170, 85 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.05.2020 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2382/26.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С. И. М., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и 2 канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 5494/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІІ гр. състав ч. гр. дело № 5494/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3