Решение № 70 от 26.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500515 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 113/16.06.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. С. Г. сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от проведено наказателно производство по досъдебно производство № 124/2018 година (преписка № 678/2018 година по описа на Окръжна прокуратура Ловеч), приключило с оправдаването му с присъда по НОХД № 70/2020 година на Окръжен съд Ловеч, потвърдена с решение по ВНОХД № 127/2021 година на Апелативен съд Велико Търново, оставено в сила с решение по наказателно дело № 186/2022 година на Върховния касационен съд на Република България, по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 1.06.2022 година до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

С посоченото решение исковата претенция до претендирания размер от 50 000 лева, ведно със законна лихва от 1.06.2022 година е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. С. Г. сумата 324 лева – съдебно-деловодни разноски.

1

С Определение № 640/11.08.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение Молба с вх. № 3845/5.07.2023 година от Т. С. Г. за изменение на Решение № 113/16.06.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против Решение № 313/16.06.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Във въззивната жалба се изтъква, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено, не съответства на критериите за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и съдебната практика. Независимо от воденото наказателно производство Т. С.

Г. не е отстраняван от длъжност и към момента е на ръководна такава във „ВиК Стенето“ ЕООД. Не се установява да е уронен неговият престиж, да е имало негативно отношение спрямо него вследствие наказателното производство. Тревожността и безпокойството на Т.

С. Г., които са се задълбочили след 2018 година, не са с такъв интензитет, че да обуславят отсъдения размер на обезщетението. Досъдебната фаза на наказателното производство е приключила в разумен срок, а съдебната такава е извън контрола на Прокуратурата на Република България. Не са установени висок интензитет и драматично силно емоционално повлияване на ищеца от развилото се наказателно производство. Не е нарушен обичайният му начин на живот, той е продължил да изпълнява своите ръководни функции.

Определянето на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, е в дисхармония със справедливостта.

Направено е искане да се отмени частично Решение № 113/16.06.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч над определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението; да се редуцират разноските съразмерно с уважената част от иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат И. А. – процесуален представител на Т. С. Г., в който развива доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пълномощникът на Т. С. Г. оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Република България.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от адвокат И. А. – пълномощник на Т. С. Г., против Решение № 313/16.06.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 20 000 лева до претендираните 50 000 лева. В жалбата се изтъква, че първостепенният съд не е преценил всички релевантни обстоятелства и е присъдил занижено обезщетение в противоречие с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Не е дооценен стресът, на който е подложен Т. С. Г. в резултат 2 на воденото спрямо него наказателно производство, както и на претенцията за изплащане на обезщетение. Сочи се наказанието, предвидено за престъплението, в което е бил обвинен Т.

С. Г.. Наказателното производство спрямо него от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда е продължило две години и седем месеца, като са депозирани неоснователни протести от Прокуратурата на Република България. При отсъждане на обезщетението не е отдадена нужната тежест на психическия срив на Т. С. Г., изолирането му от близки и приятели, нежеланието да прекарва свободното си време със семейството, срам, унижение и засегнато достойнство, които са последици от воденото наказателно производство. Фактът, че той е бил привлечен като обвиняем, е станал обществено достояние в резултат на публикувани множество статии и материали в новинарски сайтове. Установява се, че след повдигане на обвинението се наблюдава влошаване на здравословното състояние на Т. С. Г.; тежката психотравма е останала непреработена и е отключила посттравматично стресово разстройство. Не са достатъчно оценени остатъчните последици – при него са били и все още са налице повишен страх, тревожност, непълноценен сън. Промяната в емоционалното му състояние води до тежки проблеми с концентрацията и устойчивостта на вниманието. Психотравмата при Т. С. Г. е свързана със загубата на неговия авторитет, уронването на престижа му, чувството на безпомощност. Той е публична личност – ръководител на „ВиК Стенето“ ЕООД и общински съветник. Т. С. Г. е бил сериозно дискредитиран и злепоставен, което е рефлектирало върху неговото психическо равновесие, самочувствието му в обществото. И към момента той страда от хронични заболявания, нарушения на съня вследствие на огромния стрес и безпокойство, причинени от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

Направено е искане да се отмени Решение № 113/16.06.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се уважи претенцията до пълния предявен размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 1.06.2022 година до окончателното изплащане; в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България оспорва насрещната въззивна жалба.

Депозирана е частна жалба от адвокат А. М. – процесуален представител на Т. С.

Г., против Определение № 640/11.08.2023 година по гр. д. № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч. В жалбата се излагат аргументи за нарушение на съдопроизводствените правила – в определението е отразено, че е постановено в публично заседание, в присъствието на прокурора „С. Ив. И. Т. Н. П.“. Изтъква се, че представянето на списък на разноските е процесуално действие и при констатиране на нередовност съдът следва да укаже на страната да отстрани същата в определен срок, което не е сторено. Цитира се съдебна практика. Предвид възможността страната сама да поправи нередовността с Молба с 3 вх. № 29117/19.05.2023 година е представен Договор за правна защита и съдействие № 1212/8.11.2022 година, който не е коментиран в решението по делото, а едва с атакуваното определение. Сочи се, че подписът на клиента на фактурата не е задължителен реквизит съобразно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.

Направено е искане да се отмени Определение № 640/11.08.2023 година по гр. д.

№ 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч като неправилно и немотивирано.

Не е подаден отговор на частната жалба от Прокуратурата на Република България.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България оспорва частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на решението, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д № 579/2022 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявен от адвокат М. М. – пълномощник на Т. С. Г., против Прокуратурата на Република България иск с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата 50 000 лева. Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Т. С. Г. сумата 50 000 лева – главница, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконното му привличане като обвиняем по досъдебно производство № 124/2018 година по описа на ОД на МВР Ловеч за престъпление по чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 1.06.2022 година; в полза на ищеца да се присъдят сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 11.07.2018 година на Окръжна прокуратура Ловеч е образувано досъдебно производство № 124/2018 година на Окръжна прокуратура Ловеч срещу Т. С. Г.. С Постановление от 4.11.2019 година той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 1, предложение пето, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С Постановление от 22.01.2020 година Т. С. Г. е привлечен повторно като обвиняем за посоченото престъпление, но за различен период. Въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 70/2020 година на Окръжен съд Ловеч. В производството е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск на „ВиК Стенето“ ЕООД за сумата 79 260.30 лева – нанесени щети на дружеството. С Присъда № 260001/14.01.2021 година по НОХД № 70/2020 година на Окръжен съд Ловеч ищецът е признат за невинен по повдигнатото обвинение, отхвърлен е гражданският иск. С Определение от 14.01.2021 4 година е отменена взетата спрямо Т. С. Г. мярка за неотклонение „Подписка“. С Решение № 157/23.12.2021 година по ВНОХД № 127/2021 година на Апелативен съд Велико Търново е потвърдена присъдата на Окръжен съд Ловеч, а с Решение № 66/1.06.2022 година на Върховния касационен съд е оставено в сила въззивното решение.

Сочи се предвиденото наказание за престъплението, за което Т. С. Г. е привлечен като обвиняем. Изтъква се, че наказателното производство е продължило две години и седем месеца. Излагат се твърдения за претърпените от Т. С. Г. неимуществени вреди вследствие на воденото спрямо него наказателно производство. Изброяват се публикувани статии във връзка с обвинението на ищеца. Твърди се, че след повдигане на обвинението здравословното състояние на ищеца се влошава. Представя се медицинска документация.

Заявява се, че преди привличането му като обвиняем ищецът бил спокоен и уравновесен човек, ползвал се с добро име сред обществеността, бил контактен и общителен. С Решение от 20.11.2019 година на ОД на МВР Ловеч е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие от Т. С. Г. във връзка с воденото спрямо него досъдебно производство. Притежаването на оръжие е било свързано с неговите служебни задължения и е увеличило риска за неговите живот и здраве.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч, с който оспорва предявения иск.