Определение № 254 от 17.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 17.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500546 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Постъпила е молба вх.№2358/28.03.2025г., подадена от въззивника Държавата, представлявана от МРРБ, чрез областен управител на област Варна, чрез процесуалния представител гл.ю.к.А.Р., за тълкуване на следните части от мотивите на решение №44/18.03.2025г., постановено по в.гр.д.

№546/24г. по описа на ВАпС: 1/ стр.14 „Собственикът на недвижимите имоти, в случая Държавата, в които е разрешено поставянето на преместваеми обекти по реда на ЗУЧК на трето за собствеността лице за срок от 7 години, както и общината, на която същите държавни имоти са предоставени за неопределено време по реда на ЗДС за стопанисване и управление, имат гарантирано от закона право на жалба срещу издаденото разрешение за поставяне, т.к. разрешението категорично засяга техните права, вкл. и с оглед установената опорочена процедура/одобрена схема за поставяне от некомпетентен орган, неуредени отношения по повод ползването и др./“; 2/ стр. 15 „В общата хипотеза разрешенията по ЗУЧК се издават за срока на концесията или срока на договора за наем, т.е. предполага се, че облигационното отношение по повод ползването на тези имоти, които са с особен статут, уреден в ЗУЧК, от трето лице, чрез преместваемите обекти и съоръжения, които то ще постави, е вече е уреден от предшестващи актове.В случая тези отношения не са уредени предшестващо, но докато разрешението за поставяне като валиден и породил 1 последици административен акт съществува, съответно не е отменено, нито неговият срок изтекъл, следва да се приеме, че ответникът има право да постави и държи преместваемите обекти върху двата процесни имота при условията на разрешението.“

С молбата се претендира съдът да тълкува по реда на чл.251 от ГПК посочените части от мотивите на решението, като се произнесе, че горепосочените текстове не представляват произнасяне на въззивната инстанция по предмета на спора и не са част от правораздавателната воля на въззивната инстанция, съответно не следва да се имат предвид при преценката относно съдържанието на изявената с решението правораздавателна воля, защото те нямат връзка с предмета на въззивното произнасяне.

Така, защото въззивният съд е тълкувал срока на действие на издаденото разрешение №1/18.01.2022г. на главния архитект на община Варна за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения.Срокът на тези разрешения е регламентиран в ЗУЧК и той не може да се извежда чрез тълкуване.Срокът на издаденото разрешение не е бил част от спора и това не е въпрос, който е бил проучван от първоинстанционния съд, съответно отделен като спорен или безспорен от страните по делото, освен това по делото не е заявено събиране на доказателства, съответно тяхното обсъждане и ценене, относно процедурата за съгласуване на схемата, послужила за издаване на разрешението за поставяне пред Областна администрация Варна.По повдигнатия въпрос има образувано досъдебно производство, което към момента е неприключило.С решение №3965/02.04.2024г., постановено по адм.д.№887/24г., ВАС е отменил решение №1568/14.11.2023г., постановено по адм.д.№2709/22г. по описа на ВАдмС и е отхвърлил протеста на Районен прокурор за прогласяване на нищожността на разрешение за поставяне №1/18.01.2022 г., издадено от главния архитект на община Варна.В мотивите си съдът е приел, че: „Разрешението за поставяне е издадено на основание чл.13, ал.3 от ЗУЧК/в приложимата редакция - ДВ, бр.20/16г./, съгласно който поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.Цитираната разпоредба въвежда изключение от реда за издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, предвиден в чл.56, ал.2 от 2

ЗУТ и разпоредбите на НУРППО, по отношение на изрично определена територия в чл.13, ал.3 от ЗУЧК, а именно: морски плажове и територията на националните курорти“.„При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира за безспорно, че процесното разрешение за поставяне е издадено за поставяне на преместваеми обекти на урбанизирана територия по смисъла на §13 от ДР на 33, представляваща национален курорт“.

Съгласно чл.13, ал.7 от ЗУЧК разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно за срока на концесията или наема и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал.3.След като, след изтичането на срока на договора за наем издадените на наемателя разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения изгубват своята валидност, то за бившия вече наемател не е налице основание да продължава да държи върху имотите поставените от него по време на действие на договора обекти.Отделно от горното, както бе изложено по-горе, липсва схема, одобрена от Министъра на туризма.С оглед на гореизложеното, след като няма сключен договор за наем, в който респ. да има срок, чийто срок би бил правно обвързващ по отношение на срока на цитираното разрешение за поставяне, е налице хипотезата на чл.13, ал.7 от ЗУЧК и разрешението за поставяне и изгубило своята валидност на това основание.

По молбата в дадения едноседмичен срок е депозиран отговор от въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“АД, в който се поддържа становище за нейната недопустимост, евен. неоснователност.Въззивникът община Варна, редовно уведомен, не е депозирал отговор по молбата.

Производството по в.гр.д.№546/24г. по описа на ВАпС е образувано по подадени въззивни жалби от Държавата, представлявана от МРРБ, чрез областен управител на област Варна, и от община Варна против решение №861/22.07.2024г., постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които са били отхвърлени само в осъдителните им части искове с пр.осн. чл.108 от ЗС против „Овърсийз-Хоризонт“АД за предаване владението върху ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

***, двата, находящ се в гр.Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“, както и от община Варна против същото решение в частите му, с 3 които са били частично отхвърлени предявени от нея против „ОвърсийзХоризонт“АД искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.Община Варна е обжалвала и постановеното по първоинстанционното дело определение по чл.248 от ГПК.

С решение №44/18.03.2025г., постановено по в.гр.д.№546/24г. по описа на ВАпС, решението на ВОС е частично отменено в обжалваните му части и вместо него постановено друго, с което исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС, предявени от община Варна, като процесуален субституент на Държавата, и при участието на Държавата, като носител на спорното право, против „Овърсийз-Хоризонт“АД са частично уважени в осъдителните им части като дружеството е осъдено да предаде на община Варна владението върху реални части от двата поземлени имота, подробно индивидуализирани на скица, приподписана от състава на съда, съставляваща неразделна част решение, както са частично уважени и предявените от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“АД исковете с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, като дружеството е осъдено да й заплати посочените в решението суми, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно сумите, които ответникът е спестил като разходи за ползването на поземлените имоти.В останалите си обжалвани части първоинстанционното решение е било потвърдено.

С молбата се претендира съдът да тълкува горецитираните мотивите на решението, съответно на л.14 и л.15, като се произнесе, че същите не представляват произнасяне на въззивната инстанция по предмета на спора и не са част от правораздавателната воля на въззивната инстанция, съответно не следва да се има предвид при преценката относно съдържанието на изявената с решението правораздавателна воля, защото те нямат връзка с предмета на въззивното произнасяне.

Така постановеното въззивно решение не е влязло в сила.Срокът му за обжалване изтича на 08.05.2025г., отделно, понастоящем то е и обжалвано от една от страните с подадена в срока по чл.283 от ГПК касационна жалба, която се администрира.Както е видно от разпоредбата на чл.251 от ГПК, тълкуване може да се претендира само по отношение на влязло в законна сила съдебно решение.В настоящия случай решението на ВАпС не е влязло в законна сила и в тази връзка молбата за тълкуването му е недопустима.Отделно е допустимо тълкуване да бъде извършено само на диспозитива на съдебното решение, 4 формиращ СПН, а не и на неговите мотиви.В настоящия случай няма каквито и да било твърдения за неяснота на диспозитива на постановеното от ВАпС решение.По същество страната фактически няма твърдения за неяснота и на цитираните мотиви, а единствено е изразила несъгласие с така достигнатите от съда изводи, изложени в мотивите на решението, които страната счита за неправилни по изложените в молбата й съображения.Подобни съображения, касаещи твърдяната неправилност на решението, страната следва да изложи при обжалване по предвидения ред на постановения от въззивния съд съдебен акт, което и е сторила с подадената от нея против решението касационна жалба.В тази връзка и съдът, постановил решението, не може по пътя на чл.251 от ГПК да тълкува същото, като разяснява, че изложените от него същински мотиви не съставляват част от правораздавателната му воля и нямат връзка с предмета на въззивното произнасяне, защото са неправилни.

По изложените съображения съдът приема, че така подадената от Държавата молба за тълкуване на въззивното решение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молба вх.№2358/28.03.2025г., подадена от Държавата, представлявана от МРРБ, чрез областен управител на област Варна, чрез процесуалния представител гл.ю.к.А.Р., за тълкуване на мотивите на решение №44/18.03.2025г., постановено по в.гр.д.№546/24г. по описа на ВАпС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6