Присъда № 4 от 17.04.2024, Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И към присъда № 4 от 17.04.2024г. по нохд № 471/2023г. по описа на Окръжен съд-гр.Добрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.Силистра. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство 38/2022г. по описа на ОСлО при ОП–гр.Силистра. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу С. Д. Х. за това, че: 1. на 12.12.2022г. в жилищен имот, находящ се в с.П. Д., общ.К., обл.Д., ул.“Е.“ № *** противозаконно е държал ор. – един брой функциониращ металдетектор марка „X. D.“, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти - престъпление по чл.

277а, ал. 7 от НК и 2. на 12.12.2022г. в жилищен имот, находящ се в с.П. Д-, общ.К-, обл.Д-, ул.“Е-“ № *** е държал археологически обекти- 2броя фибули ІVв., които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба № Н3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности – престъпление по чл. 278, ал. 6, изр. 1, пр.1 от НК.

В проведеното по делото на 08.01.2024г. разпоредително заседание подсъдимият изрази желание производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. След разясняване на правата му за предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимият заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 1 от НПК, твърдейки, че е съгласен свидетелите и едното от вещите лица да не бъдат разпитвани.

Съдът като намери, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, и на основание чл. 373, ал.3 от НПК с протоколно определение в съдебно заседание от 06.03.2024г. одобри изразеното съгласие от страна на подсъдимия и процесуалния му представител да не се провежда разпит на свидетелите: К. Л. В., С. С. Д., М.

С. М., В. И. В. и С. М. С. и на вещото лице В. Г. А. по изготвената от него експертиза.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратурагр.Силистра поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявените му обвинения. Настоява наказанията му да бъдат определени по реда на чл.

58а от НК в размер между осем и дванадесет месеца лишаване от свобода за всяко от двете престъпления, както и настоява за определяне на общо найтежко наказание по реда на чл. 23 от НК, както и за приложение на чл. 66, ал.1 от НК.

Подсъдимият С. Д. Х. се явява лично и с упълномощен защитник. Х. не 1 се признава за виновен, депозира обяснения в съдебно заседание.

Защитникът му пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

На дадената му последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Добричкият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:

На 12.12.2022г. при провеждана полицейска операция от ГД „БОП“, било извършено претърсване в недвижими имот, находящ се в с. П. Д., обл.Д., обитаван от подс.Х. Претърсването било извършено след предварително разрешение с Определение № 174/12.12.2022г. по чнд № 298/2022г. описа на ОС-гр.Силистра /л. 113 т.3 от д.п./. В хода на извършеното процесуалноследствено действие били открити и иззети следните вещи: мобилен телефонен апарат марка „С.“ модел „G. A ***“ с IMEI: *** и IMEI:*** ведно със сим-карта на Й. с мобилен номер *** пластмасов цилиндричен съд с червена капачка, съдържащ дванадесет броя метални предмети с различна форма и големина- 1 бр. наподобяващ пръстен, 2 бр. наподобяващи висулка, 1бр. наподобяваща крива игла, 1 бр. кръгъл предмет, 1 бр. елипсовиден предмет, 1 бр. наподобяващ украса за колан, 1 бр. елипсовиден предмет, 1 бр. наподобяващ катарама, 1 бр. продълговат предмет, 2 броя наподобяващи закачалка; 19 бр. банкноти с номинал 100 лв и 95 бр. банкноти с номинал 50 лв /л.118-119 т. 3 от д.п./. С протокол за доброволно предаване от 12.12.2022г. /л. 158 т.2 от д.п./ подс.С. Д. Х. предал на разследващите органи устройство–металотърсач, състоящо се от три части: метална пръчка завършваща с овален предмет тип „А.“, марка „D.“ с номер „****“, модел „***“, цилиндрична пръчка – тръба и ръкохватка с прикрепено електронно устройство и слушалки. При предаването подс.Х. заявил, че притежава фактура за металотърсача, а с протокол за доброволно предаване от 16.12.2022г. /л. 159 т. 2 от д.п./ предоставил на разследващите копие на фактура № **********/20.03.2015г. и фискален бон към нея, както и копие на протокол за покупко–продажба на селскостопанска продукция и разходен касов ордер на името на С. Д. Х./ л. 160-162 т. 2 от д.п./.

От заключението по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /л. 82-114 от. 2 от д.п./ се установява, че метелдетектор „Х. D.“ е фабрично производство, софтуерна версия V., дистанционното управление е със сериен № ****. Окомплектован е с търсеща сонда с диаметър 28 см със защитно покритие, модел Х., S/№*** и слушалки за Х. металдетектори, фабрично производство. Този металдетектор е годен за употреба по предназначение и представлява техническо средство, което може да бъде използвано при теренни археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически обекти на сушата. По предоставения за изследване металдетектор експертът не е установил поставени стикери или обозначения за регистрирането му към институти, упълномощени за търсене 2 и откриване на недвижими и движими археологически културни ценности /археологически обекти/ на сушата.

От заключението по съдебно-археологическата експертиза /л. 74-77 т. 2 от д.п./ се установява, че от предоставените за изследване предмети, иззети при извършеното претърсване в дома на подс.Х., два съставляват движима културна ценност по смисъла на чл. 7 от ЗКН, а именно два броя фибули, ІV в. Експертът е пояснил, че въпросните фибули имат единствено историческа стойност, тъй като са силно износени и извадени от археологическия контекст, в който са намерени.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства, както и от експертните заключения.

Подсъдимият и на досъдебното производство, и в хода на съдебното следствие депозира еднопосочни обяснения, като заявява, че предадения доброволно металдетектор е ползвал единствено за откриване и отстраняване на метални предмети от нивите, които обработва, за да осуети повреда на селскостопанската техника. Що се касае за двата броя фибули и останалите иззети предмети от дома му в с.П. Д. твърди, че ги е намерил в обработваните от него земи, не е предполагал, че притежават някаква значима стойност, не е ги е предал веднага в историческия музей, но е имал такова намерение, както е постъпвал и друг път. Последното му твърдение се подкрепя от изисканата по делото справка от Регионален исторически музей – Д., от която е видно, че назад във времето преди инкриминирания период подсъдимият нееднократно е предавал движими археологически паметници на музея, за което са били изготвяни и съответните актове от културната институция.

От наличните по делото свидетелски показания, не се извличат факти нито касателно инкриминираната деятелност, нито относно участието на подсъдимия в нея.

Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна страна: От обективна страна за да е осъществено престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК е необходимо да се установи упражняването на фактическа власт върху предмета, а от субективна страна – подсъдимият да е знаел или предполагал, че инкриминираната вещ е предназначена или послужила за търсене на археологически обекти.

Безспорно горепосоченият металдетектор е бил във фактическата власт и собственост на подс.Х., поради което е налице една от възможните форми на изпълнителното деяние по чл. 277а, ал. 7 НК, а именно - държане на техническо средство /оръдие/. Металдтекторът обаче е технически средство, което може да бъде ползвано не само за търсене на археологически обекти, но също и за откриване на метални предмети и именно за подобна дейност е експлоатиран от подсъдимия. От друга страна, металдетекторът не е вещ, чието държане е забранено от закона, а липсва и предвиден разрешителен, регистрационен или уведомителен режим за притежаването му, освен в случаите, когато металдетектор е придобит с цел теренни проучвания.

3

Държането на подобна вещ ще бъде противозаконно, респ. и ще е налице изискуемият признак от обективната страна на престъпния състав по чл. 277а, ал. 7 НК, когато металдетекторът е придобит за да послужи или е ползван като средство за реализиране на посочената в закона цел – търсене на археологически обекти. В настоящия казус липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че подсъдимият е държал металдетектора със знанието, че е предназначен за търсене на археологически обекти. Напротив, наличната по делото доказателствена съвкупност не опровергава и не поставя под съмнение тезата на подсъдимия, че е ползвал металдетектора единствено за почистване от метални и твърди предмети на земеделските площи, които обработва, а не с намерение да търси археологически ценности. В обясненията си подсъдимият отрича да е употребявал металдетектора за търсене на археологически ценности, като тези негови твърдения не са опровергани от останалите събрани доказателства, поради което не може да се направи несъмнен извод, че държаният от подсъдимия металдетектор е предназначен за намиране на археологически обекти. Иззетите от дома на подс.Х. предмети сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват категорични изводи относно субективната страна на престъплението по чл.

277а, ал. 7 от НК. Металдетекторът е предаден доброволно от подсъдимия, Х. не е бил задържан при теренни проучвания, нито пък са налице данни, сочещи участието му в такива. Няма и каквито и да било индиции, че процесната вещ е държана именно с намерение за откриване на археологически находки, за да се направи безспорен извод, че подс.Х. е знаел за това предназначение на металотърсача. Отсъстват също и доказателства подсъдимият да се е занимавал с подобна незаконна деятелност.

Обстоятелството, че иззетите от дома му дванадесет броя предмети /два от които са движими културни ценности по смисъла на чл. 7 от ЗКН/ и видно от обясненията на Х. са намерени чрез използването на металдетектора, не е достатъчно, за да бъде привлечен към наказателна му отговорност за противозаконно държане на оръдие, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти, каквото е повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Обяснението на подсъдимия съдът намира за достоверно доказателствено средство, съобразявайки фактите, че подсъдимият доброволно е предал металдетектора, който сам е закупил, за което е представил на разследващите органи копие на фактура и фискален касов, имал е намерение откритите предмети да предаде в музея, както и и друг път го е правил.

Ето защо и при липса на достатъчно доказателства, че Х. е държал металдетектора със знанието, че е предназначен за търсене на археологически обекти, съдът на основание чл. 304 от НПК го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал. 7 от НК.

При горната фактическа обстановка, съдът намира, че макар и формално да са осъществени признаците на престъплението по чл. 278, ал. 6, изр. 1, пр.1 от НК от НК, то деянието извършено от подс.Христов е с явно 4 незначителна обществена опасност, респ. не съставлява престъпление. При извършеното в дома на подс.Х. претърсване са били открити и иззети дванадесет броя предмети, част от които са и процесните два броя фибули, представляващи археологически обекти, които не са били регистрирани и идентифицирани по законово регламентирания ред. Тук е мястото да се спомене, че неправилно в обвинителния акт прокурорът се е позовал на регламентацията на НАРЕДБА № *** от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности /обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., отм., бр. 17 от 26.02.2021 г./, а не на действащия към инкриминирания период нормативен акт - НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /oбн., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г./.