Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4444/2025
Вид
Решение № 205
Подписан
17.03.2026
В сила
26.06.2026
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. В.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120204444 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Г. Я. Я., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0769-002344/19.08.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева (204,52 евро).

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли за уважаването .

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт * *, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на жалбоподателя на 01.12.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 04.12.2025г., видно от входящия номер на същата/. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след 1 съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.05.2025г., около 13:40 часа, в гр. Бургас, на бул. „* С.ов“, свидетелите В. К. П. и С. К. П. – младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас спрели за проверка движещия се в посока ж.к.

„Меден рудник“ лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *. Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят Г. Я. Я.. След извършена служебна справка в работната станция – РСОД контролните органи установили, че автомобилът е собственост на * Я.а с ЕГН ********** и е регистриран на територията на Република България, не е спрян от движение, но към момента на проверката няма сключен валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

На място от свидетеля П. бил съставен АУАН на водача за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и било иззето притежаваното от последния СУМПС.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. Липсват данни и за депозирани писмени възражения срещу акта в законоустановения срок.

На 12.05.2025г. била издадена ЗППАМ, с която на водача Г. Я. Я. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б "е" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка. Съгласно направеното върху заповедта отбелязване, СУМПС било върнато на жалбоподателя по-късно същия ден – 12.05.2025г., въз основа на представена застрахователна полица за сключена застраховка гражданска отговорност за МПС с рег. № * с валидност от 16:42ч. на 12.05.2025г. до 23:59ч. на 12.05.2026г.

По делото е изготвена и служебна справка от Гаранционен фонд, от която се установява, че към 13:40 часа на 12.05.2025г. (датата и часа на проверката) превозно средство с рег. № * няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на горецитирания АУАН, на 19.08.2025г. от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева (204,52 евро).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

2

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество следва да се има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

В случая към датата на проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, то е било регистрирано и по отношение на същото е била налице необходимост от наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Понятието "управление" на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото – потеглянето, движението, маневрирането и спирането, като според т. 2 от ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., понятието "управление" на ППС включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство. В случая от събраните по делото гласни доказателства, както и от наличните по преписката документи за извършената проверка, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.

Видно от изготвената по делото служебна справка от Гаранционен фонд, която кореспондира изцяло с показанията на разпитаните по делото свидетели, към момента на проверката – в 13:40 часа на 12.05.2025г. за процесното МПС с рег. № * не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такава е била сключена няколко часа по-късно, видно от представената по делото застрахователна полица за сключена между * Я.а и ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД Задължителна застраховка гражданска отговорност за МПС с рег.

№ * с валидност от 16:42ч. на 12.05.2025г. до 23:59ч. на 12.05.2026г.

3

Ирелевантни са обстоятелствата, поради които МПС не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, защото жалбоподателят Г. Я. Я. в качеството си на водач, е могъл (поддържаният от Гаранционния фонд информационен регистър на данните от договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е публичен и общодостъпен на сайта на Гаранционния фонд) и е бил длъжен да знае, че за автомобила, който управлява, няма валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Изложените в жалбата възражения за липса на уведомяване на собственика за прекратяването на регистрацията на автомобила са ирелевантни, доколкото са относими към нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, елемент от фактическия състав на който е и прекратяването на регистрацията на автомобила, какъвто не е настоящият случай.

От материалите по делото се установява, че към датата и часа на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран на територията на Република България, не е бил спрян от движение, но към момента на проверката за него не е имало сключен валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Отново във връзка с направеното в жалбата възражение в този смисъл следва да се посочи, че последващото сключване на застраховката, макар и в рамките на същия ден, не може да санира допуснатото нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и не е от естество да освободи водача от административнонаказателна отговорност.

Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Същевремнно не случайно законодателят е регламентирал, че сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко МПС е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водача на МПС на останалите участници в движението по пътищата.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство 4 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.

В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 66,47 евро /130 лева/.