Решение № 6939 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6939 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110175909 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от А. Х. К. срещу „Техникъл Трейнинг България“ ЕООД.

С определение № 15975/07.04.2025г. съдът е изготвил проект на доклад по делото.

В изпълнение на указанията на съда и изявленията на ищеца по чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е отправил повторни указания за уточняване на претенциите на ищеца. На 10.06.2025г. е постъпила молба от ищеца, в която уточнява претенциите си. Препис от молбата е изпратен за становище на ответника, каквото в предоставения срок не е депозирано. Постъпилата молба налага изготвянето на нов проект на доклад по делото, както следва:

С подадената от А. Х. К. (ищец) срещу „Техникъл Трейнинг България“ ЕООД (ответник) искова молба, уточнена с молба вх. № 56670/17.02.2025г., молба с вх. № 174081/19.05.2025г. и молба вх. № 203100/10.06.2025г., са предявени обективно кумулативно искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 20/01.11.2024г. на работодателя;

2) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието, вписано в трудовата книжка, като се впише като основание „чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ“;

1

3) осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2292.12 лева представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2024г. и за м. октомври 2024г. от 01.10.2024г. до 28.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2024г., до окончателното плащане;

4 ) иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 46.23 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 2292.12 лева и на платеното покъсно трудово възнаграждение за месец август 2024г. в размер на законната лихва за периода от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, или от 30.09.2024г.-19.12.2024г.

5) при условията на евентуалност – ако не бъде уважен иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода 04.10.2024г.-28.04.2024г. - предявява осъдителен иск по чл. 213, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 907.87 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 04.10.2024г. до 28.10.2024г. и 6) иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 18.22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.10.2024г. до 19.12.2024г. в плащането на главницата от 907.87 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Координатор дейности“ с подписването на втори трудов договор на 16.06.2023г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева, платимо на тридесето число на месеца, следващ съответния отработен месец. Заявява, че по същото време и съгласно сключен трудов договор от 14.06.2023г. е започнал работа по основно правоотношение при „Медицински университет – Плевен“ на длъжност „Асистент по физиология на животните и човека“. Твърди, че в периода до 01.08.2024г. получавал редовно трудовото си възнаграждение от ответника, но до 30.09.2024г. не получил възнаграждението си за месец август 2024г. Навежда довод, че в периода от 02.09.2024г. до 28.10.2024г., а и преди това основно работил он-лайн по Проект GAP с продължителност 24 месеца, в рамките на който имал за задача да намери различни добри практики, които да опише и включи в онлайн платформа със свободен достъп, зуум разговори с партньорите по проекта, интернет проучване на публикувани документи, свързани с обмен на добри практики, описание от 2-3 страници на 6 добри практики. Заявява, че от 04.10.2024г. не бил допускан до работното си място, но въпреки това работил по посочения проект онлайн, като на тази дата работодателят му предложил да прекратят правоотношенията си по взаимно съгласие и без да получи възнаграждение за месец август и септември 2024г., но ищецът отказал. Подал сигнал до Инспекция по труда за неплатено възнаграждение за месец август 2024г., след което на 15.10.2024г. по електронна поща получил искане от работодателя за даване на писмени обяснения за неявяване на работа от 02.09.2024г. по четири часа дневно всеки работен ден, което оспорва с довод, че посещава 2 работното си място с изключение на дните, когато се намира в гр. Плевен, като в четвъртък и петък е на работното си място не по четири, а по осем часа. Сочи, че е подал писмени обяснения на 31.10.2023г., като преди това – на 28.10.2024г. изпратил до работодателя уведомление, с което на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ му заявил с едностранно волеизявление, че прекратява трудовото им правоотношение. Релевира, че на 01.11.2024г. е получил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като междувременно – на 30.10.2024г. получил трудовото си възнаграждение за месец август 2024г. Оспорва заповедта на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание с доводите, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си, включително полагал работа от вкъщи за периода 01.08.2024г. до 28.10.2024г., че не съдържа посочване на дните на отсъствие с оглед трудовата му заетост по основния договор, че няма мотиви, както и защото към момента на издаване на тази заповед трудовото правоотношение било прекратено на друго основание с получаване на заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Заявява, че му се дължи трудовото възнаграждение за месец септември 2024г. в нетен размер на 1229.92 лева, както и нетното възнаграждение за месец октомври 2024г. за работните дни от 01.10.2024г. до 28.10.2024г. в нетен размер от 1062.20 лева. Сочи, че забавата в плащанията на възнаграждението обуславя дължимостта на мораторна лихва върху всяка една от главниците, а именно: 14.44 лева лихва за периода 30.09.2024г. – 30.10.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец август 2024г., 23.75 лева лихва за периода 30.10.2024г. – 19.12.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец септември 2024г., 8.04 лева лихва за периода 30.11.2024г. – 19.12.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец октомври 2024г. При условията на евентуалност - ако не бъде уважен иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода 04.10.2024г.-28.04.2024г. предявява осъдителен иск по чл. 213, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 907.87 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 04.10.2024г. до 28.10.2024г., обоснован с довод, че работодателятответник не го е допускал до работа – работното му място, както и обезщетение за забава в плащането на тази главница за периода от 28.10.2024г. до 19.12.2024г. в размер на 18.22 лева.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в който признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че ищецът е имал и основно трудово правоотношение, че е платил със закъснение трудовото възнаграждение на ищеца за месец август 2024г. Сочи обаче, че това закъснение се дължи на обстоятелството, че последният не присъствал на работното си място след 02.09.2024г., за да го получи, и не бил заявявал плащане по конкретна банкова сметка. Оспорва ищецът да не е допускан до работа, както и да се е явявал там и да е полагал труд след 02.09.2024г., с изключение на 13.09.2024г., но твърди, че тогава ищецът само се явил, без да полага труд. Оспорва да му е връчвано 3 уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Обосновава законосъобразността на дисциплинарното производство, твърдейки, че писмени обяснения са изискани, а издадената заповед е връчена на ищеца. Твърди, че наказанието му е наложено затова, че от 02.09.2024г. не се е явил на работното му място, за да изпълнява задълженията си по трудов договор, според който мястото на изпълнение на задълженията е в гр.

София, ул. О. п. № ..., ет. .., по 4ри часа дневно, и между страните няма последващо споразумение за изменение на мястото на работа или полагане на труд от разстояние, поради което сочи, че неявяването на служителя представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва основателността на искането за заплащане на сумата от 2292.12 лева с довод, че ищецът не е полагал труд след 02.09.2024г. и не се явявал на работното си място, поради което и твърди, че плащане не му се дължи. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Не възразява по приемането на писмените доказателства. Моли за допускане на експертиза.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по трудов договор № ..../2023г., по силата на който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност „Координатор дейности“ с работно време от 4 работни часа при петдневна работна седмица и с брутно трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева и в нетен размер от 1229.92 лева, платимо на тридесето число на месеца, следващ съответния отработен месец. В трудовия договор за място на работа е посочено в офиса на работодателя на адрес гр. София, ул. О. п. № ..., ет..... В трудови договор не се съдържа клауза за уговорка от разстояние.

Видно е от представения трудов договор № ..../14.06.2023г., че ищецът А. Х. К. е работил по основно правоотношение в Медицински университет – Плевен на длъжност „асистент по физиология на животните и човека“ във факултет Медицина, считано от 15.06.2023г., при 8-часово работно време, за срок от 5 години. Видно от приложения график за практическите занятия и лекциите л. 19-20 ищецът е водил семинарни занятия за зимния семестър 2023-2024г. във вторник, сряда и четвъртък следобед, а за летния семестър 2023/2024г. – само в понеделник. За зимния семестър 2024/2025г. ищецът е водил семинарни занятия понеделник и вторник следобед.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ответникът е забавил плащането на трудовото възнаграждение за месец август 2024г., изплащайки същото на 30.10.2024г. Обстоятелството се доказва от извлечение на л. 39 от делото.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че работодателят не е заплатил на ищеца трудови възнаграждение за месец септември и 4 октомври 2024г.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че на 25.10.2024г. ищецът е получил по електронна поща на имейл адреса си .... от работодателя с имейл адрес. ......., съдържащ покана за даване на писмени обяснения със съдържанието, каквото е в документа на л. 28 от делото. В поканата е описано, че се искат обяснения за неявяването на ищеца на работа на 02.09.2024г., след като работното му място е в офиса на работодателя в гр. София, всеки ден от седмицата по 4 часа и липсва друга уговорка между страните.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че на 31.10.2024г. ищецът е изпратил писмените си обяснения от този имейл до посочения имейл на работодателя със съдържанието на документа, какъвто е представен с исковата молба на л. 34. В писмените си обяснения ищецът е посочил, че е изпълнявал задълженията си и е престирал труд, без да има отсъствие от работа, въпреки липсата на плащания.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищецът е уведомен от работодателя посредством електронна поща на посочените имейли за двете страни за издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и същата е получена от ищеца на 01.11.2024г. със съдържанието на документа, какъвто е представен с исковата молба и на л. 37-38 от делото. В уволнителната заповед се посочва, че служителят ищец не е присъствал на работното си място в периода 02.09.2024г. – 31.10.2024г., поради което и на основание чл. 187, ал.