Решение № 411 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330200452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СЕВВ“ ООД, ЕИК: 206660392, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Е.С. срещу Наказателно постановление № 741464-F732103/30.11.2023 г., издадено от И.В.В. – *** (***) - П., с което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

В жалбата се навеждат доводи извършеното деяние да представлява пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на такъв вид административни нарушения. Жалбоподателят твърди причина за допускане на нарушението да е пропуск на счетоводството, съчетан с неопитността на управителя на дружеството, който да е и ***, а процесният да е първият отчетен период от започване на дейността на предприятието.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от *** на дружеството Е.С., който поддържа жалбата. Взема становище от деянието да не са настъпили вредни последици, а НАП да е своевременно уведомена за осъществяваната от дружеството дейност и за финансовия му резултат чрез подадената в срок годишна данъчна декларация. Твърди още нарушението да се дължи на грешен съвет на счетоводител, а размерът на санкцията да е прекомерен, преценено от гледна точка на реализирания оборот от търговеца.

Въззиваемата страна се представлява от *** Ц.Б., която оспорва жалбата 1 и поддържа наказателното постановление. Пледира извършването на нарушението да е доказано по делото, а наложената санкция в минимален размер да е справедлива. Поддържа до дружеството жалбоподател да е изпратена покана за явяване за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, с което приходната администрация да е изпълнила своите процесуални задължения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „СЕВВ“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.01.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез директора на ТД на НАП – Пловдив на 15.01.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

През 2021 г. жалбоподателят „СЕВВ“ ООД – търговец по смисъла на Търговския закон, осъществявал дейност, като реализирал приходи от 2190,40 лева, извършил разходи от 2 849,72 лева и отчел като финансов резултат счетоводна загуба от 659,32 лева.

Въпреки осъществяваната дейност жалбоподателят „СЕВВ“ ООД не заявил за вписване и не представил за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за 2021 г. в срок до 30.09.2022 г. включително.

На 17.07.2023 г. Националната агенция за приходите била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-191/17.07.2023 г. по описа на ЦУ на НАП за предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за 2021 г. в срок. Сред тях бил и жалбоподателят „СЕВВ“ ООД.

Въз основа на това уведомление от Агенцията по вписванията на свид. Е.

А. Ж. – ***, било възложено извършването на проверка. В хода на същата и след извършена справка в търговския регистър свид. Ж. установила, че годишният финансов отчет на жалбоподателя не бил подаден.

Свидетелката изпратила до дружеството „СЕВВ“ ООД две покани за явяване за съставяне на АУАН, както следва: покана с изх. № 70-00-8955764/08.09.2023 г. и покана с изх. № 94-00-7431-377/12.09.2023 г.

На 26.09.2023 г. жалбоподателят „СЕВВ“ ООД заявил за вписване и представил за обявяване в търговския регистър годишния си финансов отчет 2 за 2021 г.

На същата дата – 26.09.2023 г. свид. Ж. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F732103 срещу жалбоподателя „СЕВВ“ ООД в присъствието на един свидетел, но в отсъствието на представител на нарушителя. Към този момент нито една от двете покани до жалбоподателя не била връчена, нито били изтекли сроковете, след които тя може да се счита за невръчена поради ненамиране на лицето на адреса му.

На 10.10.2023 г. поканата с изх. № 94-00-7431-377/12.09.2023 г. била връчена лично на управителя на дружеството жалбоподател.

На 12.10.2023 г. АУАН бил предявен и препис от него бил връчен срещу разписка отново на управителя на дружеството.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. Е. А. Ж. на първо място се установява, че жалбоподателят „СЕВВ“ ООД не е подал в срок годишния си финансов отчет за 2021 г. На следващо място от показанията на свидетелката се разкриват обстоятелствата по съставянето на АУАН. Изяснява се, че актът е съставянето в отсъствието на представител на санкционираното дружество. Свидетелката пояснява още, че е изпратила покани до жалбоподателя за явяване за съставянето на АУАН, но не знае дали те са били връчени. Показанията на свид. Ж. получават доверие от съда, тъй като намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация. В този смисъл свидетелските показания се ценят за проверени и достоверни.

От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на „СЕВВ“ ООД се установява, че заявление Г2 – „Заявление за обявяване на годишни финансови отчети“ е подадено на дата 26.09.2023 г.

От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. на „СЕВВ“ ООД (лист 8-22 от делото) се изяснява, че през данъчната година дружеството е извършвало дейност, има отчетени приходи и разходи, като финансов резултат е счетоводна загуба от 659,32 лева.

От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч - така Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че годишният финансов отчет на търговеца „СЕВВ“ ООД за 2021 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в предвидения за това срок до 30.09.2022 г. От писменото доказателство справка от търговския регистър по партидата на жалбоподателя, както и от показанията на свид. Ж. се установява, че заявление Г2 – заявление за обявяване на годишни финансови отчети, не е подадено в срока до 30.09.2022 г. За същото се доказва да е подадено на 26.09.2023 г., която дата обективно следва изтичането на срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Едва с подаването на това заявление жалбоподателят „СЕВВ“ ООД е изпълнил задължението си да заяви за вписване и да представи за обявяване в търговския регистър годишния си финансов отчет за 2021 г.

Доказано е по делото и че не е налице хипотеза по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, тъй като през отчетния период търговецът „СЕВВ“ ООД е осъществявал дейност по смисъла на ЗСч, което се установява от приетата като писмено доказателство годишна данъчна декларация, част V. Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с изтичането на срока за представяне за обявяване на ГФО в търговския регистър, без това да е сторено.

По делото не подлежи на изследване въпросът за нечие виновно поведение, което да е довело до неизпълнение на задължението в срок, тъй като с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице.

Въпреки доказаното извършване на административното нарушение по чл.38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, съдът приема, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което по недопустим начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е опорочило и последвалите действия по издаване на обжалваното наказателно постановление. В резултат последното е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.

Допуснатият съществен порок на процедурните правила представлява съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната разпоредба постановява, че:„Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В случая актът е съставен на 26.09.2023 г. в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател „СЕВВ“ ООД. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато той е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото не се доказва да са се осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. В тази връзка установява се, че до жалбоподателя са изпратени 2 на брой покани за явяване за 4 съставяне на АУАН. Макар както по преписката, така и в т. 2 от справката с вх. № 15579/09.02.2024 г. (лист 6 от делото) да са описани три покани, то и в двата случая се касае за дублиране на поканата с изх. № 70-00-8955764/08.09.2023 г. Първо тя е приложена два пъти по преписката, след което е и двукратно описана в цитираното писмо. Така макар привидно да се създава впечатление за наличие на три покани, то съдът приема, че в действителност до жалбоподателя са изпратени две покани за явяване за съставянето на АУАН.

Въпреки това от нито една от тези покани, събрани като писмени доказателства по делото, не се доказва към 26.09.2023 г. да са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставянето на АУАН в отсъствието на представител на жалбоподателя. Това е така, защото актът е съставен на дата 26.09.2023 г. без нарушителят да е представляван, като същевременно към тази дата никоя от поканите не е била нито връчена, нито са били настъпили условията, при които да може да се счита за непотърсена от своя получател.

На първо място по отношение на поканата с изх. № 94-00-7431377/12.09.2023 г. от Известие за доставяне с № ИД PS 4004 01KKBU Z се доказва тя да е връчена лично на управителя на дружеството жалбоподател Е.С. на дата 10.10.2023 г. Към момента на връчването на поканата обаче АУАН с № F732103 от 26.09.2023 г. вече е бил съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя. Следователно, когато на 26.09.2023 г. свид.

Ж. е пристъпила към съставяне на акта без да се явява никой за дружеството, то тя е съзнавала, че има изпратена покана, за която няма данни да не е връчена и адресатът й да не е намерен, съзнавала е още, че няма данни да е изтекъл описаният в поканата 7-дневен срок за явяване, наясно е била, че липсват доказателства към тази дата жалбоподателят въобще да е бил търсен, респ. да не е намерен. Въпреки това и при тези факти свид. Ж. е съставила процесния АУАН при отсъствие на представител на жалбоподателя. Само няколко дни по-късно поканата вече е била редовно връчена. След още 2 дни (т.е. в рамките на описания в поканата 7-дневен срок) управителят на дружеството се е явил лично в ТД на НАП – Пловдив, но вместо тогава да бъде съставен актът, както е описано в поканата, му е бил връчен вече съставен в негово отсъствие АУАН. Видно е, че след връчването на поканата управителят на дружеството не се е дезинтересирал от производството, не се е укривал и не е затруднявал възможността за получаването на кореспонденция. При така установените по делото факти съдът приема за процесуално неоправдано и опорочено действието по съставяне на АУАН в отсъствието на представител на жалбоподателя и без той да е редовно поканен.