Решение № 1184 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1184 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100107227 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД твърди, че на 24.04.2018 г. около 15:30 ч. в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което ответникът Т. И. Ч., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ********, при извършване на маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, е реализирала ПТП с пешеходеца Р.Д.П.. В резултат на произшествието пострадалият е получил тежка комбинирана черепно-мозъчна и коремна травма, довела до силно изразен оток на главния и малкия мозък и хеморагичен шок, вследствие на които е настъпила смъртта му на 25.04.2018 г.

Твърди се още, че след настъпване на инцидента водачът е напуснал мястото на произшествието, без да уведоми компетентните органи и без да изчака пристигането им. Доколкото към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие отговорността на водача на процесното моторно превозно средство била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, след реализиране на застрахователното събитие и предявяване на претенции от правоимащите наследници на починалия, ищецът изплатил обезщетения за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 290 000 лева. С оглед осъществяване на хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ищецът счита, че за него е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредоносния резултат в размер на изплатеното обезщетение. При така 1 изложените фактически твърдения ищецът претендира осъждането на ответника да заплати сумата от 290 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК, включително за последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор. Поради невъзможност за лично връчване на съдебните книжа на ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От данните по делото се установява, че назначеният особен представител е редовно призован за първото по делото съдебно заседание. В проведеното съдебно заседание ответникът и назначеният му особен представител не се явяват. От страна на особения представител не е депозирано писмено становище по иска, нито е направено искане делото да бъде разгледано в отсъствие на страната.

В откритото съдебно заседание, проведено на 10.02.2026 г., процесуалният представител на ищеца направи изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

Посочените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства мотивират необходимия извод за вероятна основателност на твърденията, на които се основава иска, а именно:

На 24.04.2018 г. около 15:30 ч. в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което ответникът Т. И. Ч., като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ********, при извършване на маневра движение на заден ход, без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен, е осъществила удар с пешеходеца Р.Д.П..

В резултат на настъпилото произшествие пострадалият е получил тежки комбинирани черепно-мозъчни и коремни травми, довели до силно изразен оток на главния и малкия мозък и хеморагичен шок, вследствие на които е настъпила смъртта му на 25.04.2018 г.

Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на процесното моторно превозно средство била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и при действието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ищецът е изплатил на наследниците на починалия застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 290 000 лева.

След настъпване на произшествието водачът е напуснал местопроизшествието, в нарушение на задълженията му по чл. 123 от Закона за движението по пътищата, с което е осъществена хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането и за ищеца е възникнало регресно вземане 2 срещу ответника.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на чл. 238 – 239 ГПК. Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител също не се явява и не заявява становище по иска. Ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът отчете, че комплексната оценка на представените с исковата молба доказателства обосновава необходимия и достатъчен в тази особена процесуална хипотеза извод за вероятна основателност на предявената претенция по чл. 500, ал. 1, т.

3 КЗ.

По отношение на претенцията за присъждане на съдебните разноски:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата за направените от него съдебни разноски. При проверка на съдържанието на представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, с оглед задължителните указания на ВКС в ТР № 6/2012г. на ОСГТК съдът приема, че разноските възлизат общо на сумата от 13 400 лева, от които 300 лева юрисконсултско възнаграждение, 1 500 лева внесен депозит за възнаграждение на особен представител и 11 600 лева внесена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, на основание чл.

500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за Застраховането - сумата от 290 000 /двеста и деветдесет хиляди/ лева, представляваща регресно вземане за изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на наследниците на Р.Д.П. - Г.С.П., Р.Р.Д. и М.Р.Б., във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.04.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Т. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК – сумата от 13 400 /тринадесет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство съдебни разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

3

Решението не подлежи на въззивно обжалване, но ответникът може да поиска неговата отмяна от Апелативен съд – София, до изтичане на едномесечен срок от връчването на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4