Решение № 2389 от 11.06.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2389

Хасково, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700017 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 231, ал. 1 и чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. К. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед № 8121к-12626 от 06.10.2023 г. на Министъра на вътрешните работи.

Жалбата първоначално е била подадена до Административен съд – Пловдив, където е било образувано адм. дело № 2665/2023 г., като с Определение № 2565/31.10.2023 г., производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. След образуване на адм. дело № 671/2023 г. пред Административен съд – Стара Загора, всички съдии в съда са се отвели от разглеждане на жалбата, поради което с Определение № 5 от 03.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12160/2023 г. на Върховен административен съд, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Хасково. В тази връзка е образувано настоящото адм. дело № 17/2024 година по описа на Административен съд – Хасково.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на изискванията по издаването ѝ, изискванията на дисциплинарното производство и нарушаване правото на защита на оспорващия, като от материалноправна страна заповедта се оспорва като лишена от основание за издаването й.

Твърди се, че оспорващият, макар и с едва тригодишен стаж, бил многократно награждаван служител до деня, когато срещу него започнало дисциплинарното производство. За самото производство се сочи, че било необяснимо и нелогично, което личало и от самата заповед. От прочита на последната и след запознаване с материалите по обобщената справка, копия от документите по която не били представени на оспорващия, се установявало, че става въпрос за нарушение, което дисциплинарнонаказващият орган едва ли не предварително приемал, че съставлява престъпление. Цялостното съдържание на оспорената заповед повече приличало на обвинителен акт, като още от втория абзац се виждало, че дисциплинарно- наказващият орган приел оспорващия за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК, без да е налице влязла в сила присъда на наказателен съд в тази насока.

Във връзка с направеното описание на нарушението се сочи, че били налице неизяснени обстоятелства относно част от вещите, за които се твърдяло, че оспорващият отнел противозаконно, като в тази насока се коментират времето, с което жалбоподателят разполагал от момента на предполагаемото деяние по отнемане на вещите до момента, когато му бил направен обиск, и периода, в който същият присъствал в помещението, в което вещите били намерени, като се сочи, че жалбоподателят имал кратковременен досег с дивана, от който някои от вещите били извадени и се коментира начина, по който това се е случило.

Навеждат се и доводи, че твърденията на лицето, посочено като пострадал – Д. били странни и житейски необясними във връзка с това защо и как това лице разполагало със снимки на банкнотите, намерени у оспорващия, които снимки били направени 15 минути преди проверката, по време на която се твърдяло, че оспорващият противозаконно отнел въпросните 2 броя банкноти с номинал от по 50 лв. Твърди се, че към момента на подаване на жалбата срещу оспорената заповед Данаджиев бил задържан, като бил известен със свои криминални прояви, а заедно с него бил задържан и присъствалия по време на проверката С. К.. Коментира се също, че Д. не съобщил за случая чрез телефон 112, а направо се обадил на телефона на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, като се твърди, че телефонът, на който се обадил, всъщност бил оставен за случаите на корупция на служители, според интернет-страницата на МВР. Освен това се сочи, че обявените телефони на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР били съвсем други, което се установявало от сайта на МВР.

В оспорената заповед било посочено, че за деянието на оспорващия знаел друг служител – П., но било необяснимо защо този служител не съобщил за това веднага, а едва след като му били изискани обяснения по случая. Необясними оставали и някои от действията на разследващите. Твърди се, че голяма част от изводите на дисциплинарнонаказващия орган противоречали на формалната, а и на житейската логика. Сочи се, че празноти в доказването били попълвани чрез разсъждения, което било недопустимо. Напротив, всяко съмнение следвало да се тълкува в полза на обвиненото лице.

На следващо място, се навеждат доводи, че начинът на събиране на доказателствата бил опорочен. В тази връзка се твърди, че оспорващият бил принуден да извади сам калъфчето си за документи и оттам да извади, както се оказало – „силно намачканите две банкноти“ от по 50 лв., за които първоначално, като нямал представа за какво изобщо става дума, предположил, че са тези, дадени му от баба му и баща му по случай имения му ден, макар че не си спомнял да ги е прибирал намачкани. Още тогава му се сторило и че, макар намачкани, тези банкноти били видимо по-нови, както и че били по-малко от парите, които си спомнял, че има в калъфчето. Възраженията му по този повод били вписани още при обиска по НПК, при който той и колегите му били заставени от служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ да извадят всичко от джобовете си. В заповедта било пропуснато да се спомене как точно и откъде били извадени тези банкноти. В тази връзка се коментира, че в обясненията си Т. пояснил, че преди тръгване на групата по проверки, първата от които била тази при Данаджиев, веднага след оперативката ходил до тоалетна и пушил с колеги навън, като междувременно оставил въпросното калъфче с документите и парите си в своя кабинет, а след това, по време на проверката при Д., го оставил в служебната кола, тоест доста продължителен период от време Т. не бил в досег с въпросното калъфче, където се оказало, че са налице заснетите преди това от Д. банкноти.

Твърди се също, че от дирекция „Вътрешна сигурност“ не обезпечили обективно събиране на доказателствата, а напротив – създали условия задължително върху банкнотите да се окажат именно отпечатъците на Т.. Освен това другите вещи се намерили на три различни места – под фотьойла, на който Т. седял след проверката при Д. и преди обиска, в процепа между седалката и облегалката на фотьойла и, което било най-невероятно – вътре под тапицерията, като след обръщане на фотьойла и срязване на плата била открита карта-памет. Навеждат се доводи, че било трудно да се разбере как е възможно в присъствието на седем служители на реда – шестимата, участвали с Т. в проверките, и Началника на РУ, оспорващият да успее, седейки и говорейки с тях, да извади въпросния часовник, да го разглоби, като извади батерията и картата памет и да ги скрие на тези три места, без да остави какъвто и да е отпечатък. Нямало данни да е бил сам в помещението, както и да е бил с ръкавици по времето, когато седял на фотьойла.

Сочи се също, че с оглед да се обезпечи уволнението му, първите публикации в медиите относно случая били от същия ден, като това било с цел да се обоснове още едно основание за дисциплинарно уволнение, а именно – по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Навеждат се доводи, че оспорващият не е извършил соченото деяние. Сочи се, че той съвестно извършил проверка на помещенията на Д., след това също така коректно и съвестно участвал и в следващата проверка – в [населено място]. Твърди се също, че при така описаните в заповедта абсурдно извършено и не по-малко абсурдно установено деяние нито можело да се обоснове наличие на нарушение, нито на вина при извършване на такова, което правело наложеното наказание незаконосъобразно.

Освен лишено от основание, дисциплинарното производство било опорочено и във формален план, доколкото не били спазени изискванията по снемане на обяснения от Т. не само от дисциплинарно разследващия орган, но и от дисциплинарно наказващия орган, които били отделни по вид и съдържание, а и във времево отношение процедури, без които заповедта била незаконосъобразна само на това основание. Срокът за налагане на наказанието също бил изтекъл. Твърди се, че нямало данни да е издавана заповед за удължаване на срока на дисциплинарното производство по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, което принципно следвало да приключи в рамките на четири месеца, с възможност за удължаване с още до два месеца.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на заповедта. Претендира се и присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на оспорващия.

Ответникът – МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Твърди безспорното наличие на уронване на престижа на МВР, като в този смисъл бил изпълнен съставът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, а и не е спорно, че към датата на извършване на вмененото дисциплинарно нарушение и към датата на издаване на оспорената заповед, инспектор Г. К. Т. е заемал длъжността разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора.

Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу Г. К. Т. е изготвено от ВПД Директор на ОД на МВР – Стара Загора до Министъра на вътрешните работи Предложение с рег.№ 349р-17636/18.05.2023 г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина (л. 155 - 156 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), в което се посочва, че в ОДМВР – Стара Загора е получено писмо № 7855р-4726/18.05.2023 г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“, съдържащо предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от държавен служител в ОДМВР – Стара Загора, както следва: на 17.05.2023 г., след получен в ДВС сигнал за извършено престъпление с рег. № 7855рс-200/17.05.2023 г., са предприети незабавни оперативно-издирвателни мероприятия в [населено място]. В хода на работата е установен служителят на РУ - Казанлък при ОДМВР – Стара Загора инспектор Г. К. Т. – разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, съпричастен към извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 от Наказателния кодекс. Образувано е следствено дело № 49/2023 г. по описа на ОСлО на Окръжна прокуратура – Стара Загора. Посочено е, че информацията за неправомерното поведение на Т. е отразена в националните медии и интернет пространството. Заявено е, че данните са, че с поведението си инспектор Т. не е спазил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - т. 15, т. 17, б.“в“, т. 19, т. 20, т. 42. Посочено е също, че тези действия на служителя са от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203 ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със Заповед № 8121к-4745/26.05.2023 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 38-39 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Г. К. Т. – разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, като същият е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта и е разпоредено да бъдат иззети служебната му карта, личния знак и служебното оръжие. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) с председател - главен инспектор А. К. Й. – ВПД началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и членове: инспектор М. Р. М. – разузнавач V ст. в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и Р. М. М. – главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Стара Загора. Разпоредено е дисциплинарно разследващият орган да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, което да се докладва заедно със събраните доказателства в четиримесечен срок от издаване на заповедта.

Разпечатката съдържа 27 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0249853a-6858-43f2-b0d1-525b6207cc5e