Решение № 14524 от 29.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14524 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110130519 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „..., ЕИК ... срещу ..., ЕИК ...., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 632,17 лв. от общо 1249,34 лв., представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско +“ № ., валидна към датата на ПТП, с включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.06.2022 г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът „..., ЕИК ..., твърди, че на 21.11.2021 г. в гр. София, кв. „...“, бул. „...“, водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, рег. № ..., удря лек автомомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № .... До удара се стига при извършване на маневра „включване в движението“ от паркирано състояние на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ..., чийто водач подава светлинен сигнал за включване в движението по бул. „...“, в резултат на което водачът на движещия се с бавна скорост по булеварда л.а. марка „Пежо“, модел „107“, рег. № ..., му подава също светлинен сигнал, че ще го пропусне, за да паркира на мястото. В последния момент водачът на л.а. марка „Пежо“ преустановил намерението си да паркира на мястото на потеглящия л.а. „Тойота“ поради настояване от водача движещ се зад него, обективирано в настоятелни светлинни сигнали, и ударил управляваното от него МПС в намиращия се пред него л.а. „Тойота“. Към датата на ПТП спрямо увреденото МПС 1 имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ., при ищеца. За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол от 21.11.2021 г. , подписан от участниците в него, съгласно който причина за настъпването на процесното ПТП било поведението на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „107“, рег. № ....

Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, рег. № .. ... ТА, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ..., при ищеца е била заведена Щета № ..., като срещу издадена фактура № .../13.12.2021 г., било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1234,33 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил. Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 632,17 лв. срещу ответното дружество, която представлявала половината от изплатеното от него обезщетение, като отчел съвина участниците в ПТП, но ответника постановил отказ от изплащане на същото, като счел, че изключителна вина за ПТП носи застрахования при ищеца водач на МПС. В резултат, ищеца предявил настощия иск в размер на 632,17 лв., но вече като частичен от общо претендираната сума от 1234,33 лв., ведно с ликвидационните разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и е направил други относими и допустими доказателствени искания, вкл. за събиране на свидетелски показания, чрез разпит на водача, застрахован при него - Л. С. Н. и изслушване на автотехническа експертиза, за установяване на механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди, които доказателства са събрани в хода на съдебното дирене.

Ответникът ..., ЕИК .... е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове както по допустимост, така и по основание, и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, рег. № ..., при него. Поддържа, че във връзка процесното ПТП ищецът е завел извънсъдебна претенция за половината от платеното по имуществената застраховка в размер на 617,17 лв. поради твърдения за съвина между участниците в ПТП.

Размерът по регресната претенция бил заявен изрично при условията на съвина. Посочва се, че пред ответното дружество не е била предявявана извънсъдебно претенция за другата половина от заплатеното от ищеца. Поддържа, че ищецът е признал наличието на вина в размер на 50 % на застрахования при него водач. Твърди, че ищецът няма правен интерес за завеждане на иска като частичен. Оспорва предявения иск и като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП. Посочва, че паркирането на ул. „...“ е забранено, с оглед което водачът 2 на увредения автомобил е нарушил ЗДвП. При условията на евентуалност твърди съпричиняване в размер на 80 %. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Оспорва предявения иск и по размер като необосновано завишен. Поддържа, че заплатената стойност на ремонта не отговаряла на средните пазарни цени, при които е могло да бъдат отремонтирани вредите. Моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски. Също има искане за събиране на свидетелски показания, чрез разпит и на водача, застрахован по ЗЗ „ГО“ при него - Л. Д. И., като поставя и допълнителни въпроси към САТЕ.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи: 1. наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; 2.плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; 3.механизмът и причината за настъпване на ПТП; 4. размерът и видът на щетите, както и 5. елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, рег. № ..., или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увредения автомобил.

С доклада още съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 21.11.2021 г. е настъпило ПТП в гр. София, на бул. „...“, срещу блок № ..., при участието на лек автомобил с марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ..., с водач Л. Н. и лек автомобил „Пежо 107“ с рег. № .....ТА, с водач Л. Д. И.. За описания в исковата молба л.а. „Тойота Ярис“ рег. № ..., към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Каско +“ при ищеца, съгласно полица № ., а за описания в исковата молба лек автомобил „Пежо 107“ с рег. № .....ТА към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че след завеждане на Щета № .../23.11.2021 г. пред ищцовото застрахователно дружество, от страна на последния е извършен оглед, опис на щетите и е издадено възлагателно писмо към доверен сервиз, избран от застрахования собственик на увреденото МПС - „Уникес“ ЕООД за отстраняването им. След извършен ремонт е издадена фактура № .../13.12.2021 г. на стойност 1234,33 лв. с ДДС от страна на автосервиза, която сума след изготвен доклад по щетата, е заплатена от страна на ищеца с платежно нареждане от 28.01.2022 г.

3

С регресна покана от 04.02.2022 г., връчена на ответника на 07.02.2022 г., ищеца поканил ответното дружество да му възстанови половината от изплатената от него сума от общо 1234,33 лв. или сумата от 632,17 лв., в която се включвали и претендираните 15 лв. ликвидационни разноски, като приел, че вина за ПТП имат и двамата водачи. За това свидетелства и вътрешна кореспонденция между различни отдели на ищцовото дружество / приложени на л.8 и 9 от делото/ от която е видно, че главен юрисконсулт при ищеца и уведомила за становището си ръководителя на сектор „Регреси“, че се в случая се касае за съвина между двамата водачи, поради което може да се претендира регресна отговорност от ... само за половината от платеното обезщетение.

Очевидно, зачитайки това правно становище, регресната покана е за половината от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.

Няма спор по делото, че ответника е отказал да заплати доброволно извънсъдебно и тази част от претенцията на ищеца /за 632,17 лв./, като счел, че вината за ПТП е изцяло на застрахования при ищеца водач – Л. Н..

С оглед твърденията на страните и ограничаване на спора до това при какъв механизъм е настъпило произшествието, кой от водачите е виновен за настъпването му и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и за размера на щетите и необходимата стойност за възстановяването им, съдът приема, че всички останали възложени в доказателствена тежест на ищеца факти, посочени в доклада и по-горе в настоящото решение се установяват по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.

От показанията на св. Н., се установява вписания в ДКП за ПТП механизъм, а именно, че на 21.11.2021 г., около 15,37 ч. л.а. „Пежо 107“ с рег. № .....ТА се вдижи в ж.к....“ по бул.

„...“ с посока към бул. „ ...“ и срещу бл...., водачът реализирал ПТП с паркирания вдясно на пътното платно, в колона от паркирани автомобили преди спирка на градския транспорт, л.а.

„Тойота Ярис“ с рег. № .... Установява се също, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ е желаела да напусне колоната от паркирани автомобили, като за целта подала светлинен сигнал – ляв мигач за включване в движението, който бил възприет от другия участник в ПТП – Л. И., която пък възнамерявала да паркира на освободеното от Н. място, като за целта също била подала десен мигач и се движела по-бавно, приближавайки мястото на „Тойотата“ /последното И. заявила лично, при попълване на ДКП, въпреки, че вписала, че не се чувства виновна за ПТП/. Преди да успее да напусне колоната от паркирани автомобили обаче, автомобила на св. Н. бил ударен от спиращия вече л.а. „Пежо 107“, управляван от Л. И..

Според показанията на св. Н., другия водач Л. И. обяснила поведението и действията си с настойчиво примигване на водача, който се движел зад нея, който очевидно бил изнервен от нейното бавно придвижване, което оказало влияние на нейната преценка и същата се отказала да паркира, но същевремено не успяла и да промени достатъчно бързо траекторията на автомобила си като остави достатъчно разстояние между него и излизащия от паркираните автомобил, л.а. „Тойота Ярис“, при което го ударила в предната лява част, като се спряла в него.

4

Идентичен механизъм на ПТП е възприел и експерта, изготвил приетото без възражения от страните и кредитирано от съда, заключение по автотехническата експертиза.

Според вещото лице, видимите щети, описани в ДКП за ПТП по двата автомобила, при така представения механизъм, водят до извод, че всички описани в описа на застрахователяищец, щети по л.а. „Тойота Ярис“ са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.11.2021 г. произшествие. При оценка на щетите, вещото лице е взело предвид вида и степента на увреждане на описаните детайли, срока на експлоатация на увредения автомобил към датата на ПТП и достигнал до извод, че стойността необходима за възстановяване на вредите по автомобила, възлиза на сумата от 1517,21 лв. по средни пазарни цени към датата на ПТП. Вещото лице не е установило фактуриране на операции и подмяна на детайли, които да не отговарят на извършения опис на щетите от застрахователя и да не са във връзка с механизма на произшествието. Дори и при цени на алтернативни доставчици, според експертизата, стойността, необходима за възстановяване на увредения ал.а. „Тойота Ярис“ към датата на ПТП възлиза на сума от 1380, 89 лв., която е по-висока от заплатенато фактически от ищеца. Следователно не се установява възражението на ответника за прекомерно завишен размер на предявената регресна претенция.