Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7197 от 27.06.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1047/2025
Вид
Решение № 7197
Подписан
27.06.2025
В сила
27.06.2025
Състав
Искрена Димитрова, Елена Янакиева, Ивета Пекова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7197

Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20257050701047 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. Х., [ЕГН], чрез адв.П. Б., против Решение № 427/04.04.2025г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 4617/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 24-0442-001268/16.10.2024г. на началник сектор в Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл.104б, т.2 и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че не е осъществен състава на вмененото административно нарушение, т.к. не е налице „дрифт“, а леко приплъзване и поднасяне, предпоставка за което бил валежът, смесен с праха по улиците. Позовава се на разпита на свидетелите – очевидци, различни от служителите на МВР, разпитани в хода на съдебното следствие, според които не се касае за умишлено приплъзване на гумите и занасяне на процесния автомобил. Освен това не били отчетени и противоречията в показанията на двамата служители на реда, за това, как точно се е движел автомобила. В НП липсвало и внимателно обсъждане на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН, което ВРС не е съобразил при постановяване на решението. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна, чрез гл.юрк.Л., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 9795/11.06.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 29.08.2024г. св.П. П. и св.С. А. – полицейски служители в ПУ – Долни чифлик, към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, застъпили в наряд като автопатрул, с позивна АП-477, за времето от 20:00 часа на 29.08.2024г. до 08:00 часа на 30.08.2024г. Около 21:30 часа, по утвърден график, извършвали обход със служебен автомобил „Шкода“ с peг. № [рег. номер] в с.Гроздьово, обл.Варна, като се движили по бул.Г. Д. в посока центъра на селото. След кръстовището с ул.Елин Пелин, пред находящия се там хранителен магазин, около 21:49 часа, полицейските служители възприели спрян лек автомобил „БМВ“ с peг. № [рег. номер], управляван от А. Х.. Същият рязко потеглил с автомобила, като вследствие форсирането на двигателя, автомобилните гуми се приплъзвали вляво и вдясно. Х. се придвижил с автомобила по бул.Г. Д. в посока на кръстовището с бул.Л., следван от полицейския автомобил. На посоченото кръстовище, Х. извършил завой наляво, в посока към Горско стопанство - Шерба, като при извършване на маневрата отново форсирал двигателя, вследствие на което задните гуми на автомобила поднесли надясно. Впоследствие, управляваният от Х. автомобил бил застигнат от полицейския, а органите на реда спрели водача за извършване на проверка. След като самоличността на Х. била установена, полицейските служители му поискали устни обяснения за извършения с превозното средство „дрифт“. Х. заявил, че е извършил посочените действия, тъй като не е забелязал, че е следван от полицейския автомобил. Било прието, че Х. е извършил нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, за което му бил съставен АУАН серия GA № 837316/29.08.2024г. Констатациите в акта били оспорени с възражение № 442000-13574/02.09.2024г., което АНО приел за неоснователно и издал НП № 24-0442-001268/16.10.2024г., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП наложил на Х. глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, същото е издадено от компетентен орган – Началник сектор в Четвърто РУ при ОДМВР – Варна и в хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП съдържат императивно изискуемите реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението – с посочване на конкретните действия, в които се изразява неправомерното ползване на пътя и индивидуализиране на пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от жалбоподателя.

По същество е прието, че разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като към това понятие безспорно се отнася и процесния пътен участък. Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели, различни от предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.н. „дрифт“, който – като комбинация от гореизложените техники и действия, е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б, т. 2 ЗДвП.

ВРС е приел, че извършването на нарушението се доказва безспорно от събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта, доколкото са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си, и не са установени факти, сочещи за възможна тяхна пристрастност и предубеденост. При разпита си полицейските служители еднопосочно и непротиворечиво са изложили възприятията си – че на процесната дата, в посоченото в акта време, Х. е управлявал процесния автомобил, като пред хранителен магазин на бул.Г. Д.. в с.Гроздьово, а впоследствие и на кръстовището с бул.Л., същият е форсирал двигателя на превозното средство и рязко е подавал газ, последвано от умишлено въртене на гуми, съответно занасяне на автомобила. Наблюдаваното поведение на водача и начина на придвижване на автомобила е създало у полицейските служители обоснованото убеждение, че поднасянето на автомобила, не е вследствие на обективни факти, а е резултат от умишленото управление на превозното средство по описания начин, който създава пряка опасност за останалите участници в движението и чуждо движимо имущество. За неоснователно е прието оплакването, че не е безспорно установено отсъствието на друга възможна обективна причина за поднасяне на автомобила, т.к. полицейските служители отричат да са възприели наличие на прах на пътя, заявили са, че валежът е бил незначителен и са категорични, че изнасянето на задните автомобилни гуми е било видим резултат от рязка маневра, и умишлено форсиране на двигателя на превозното средство. Освен това в обясненията си пред полицейските служители Х. е потвърдил съзнателното осъществяване на описаните в НП действия. Не са кредитирани показанията на св.Г. и св.Т., предвид близките им отношения с Х., които компрометират достоверността на показанията им, както и с оглед противоречието на тези твърдения с останалите доказателства по делото. Отделно, ВРС е приел, че показанията им се отнасят за времеви период, различен от този, в който са се развили процесните събития. Прието е и че нарушението е извършено при пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно - задната част на автомобила му да занесе и едва след това с необходимата маневра да го овладее. В заключение е прието, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, като не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. Отделно, съгласно чл.189з ЗДвП, разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима за нарушения на този закон.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В хода на производството пред ВРС безспорно е установено, че на посочените в АУАН и НП дата, място и час, касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. От показанията на полицейските служители св.П. и св.А., безспорно се установява извършването на вмененото нарушение. Както е приел и ВРС, при разпита в с.з. на 16.12.2024г. полицейските служители еднопосочно и безпротиворечиво са изложили възприятията си по случая. Св.П. дава показания, че възприетото от него поведение на Х. при потегляне с автомобила - „приплъзваше гумите“, конкретно се е изразявало във „въртеше задните гуми на автомобила, въртяха се свободно, т.е. тръгваше рязко и въртеше гуми през това време“. След това, при извършване на левия завой, св.П. описва поведението на водача и на автомобила като „...се изнесе задницата на автомобила в дясната страна и продължи в посока към бул.Л.“. Св.П. е категоричен, че според него не е възможно приплъзването да се дължи на някаква възникнала пътна ситуация, т.к. макар пътната настилка да е била влажна (започнало леко да ръми), пътят не е бил мокър. Св.П. е изразил и обосновано съмнение за наличието на пясък на пътя, т.к. се касае за главен път, в центъра на селото, освен това асфалтът бил „нашарен с всякакви следи от гуми, оставени от такива маневри", на каквито не е ставал свидетел, но хората в селото говорели, че се извършват нощем. Св.А. описва поведението на Х. при потегляне с автомобила като „... подаде силно газ и умишлено поднасяше автомобила наляво и надясно“. Освен това, когато поискал от Х. устни обяснения за поведението му на пътя, същият заявил, че „..не ни бил видял, че сме зад него и затова го е направил". Св.А. потвърждава и поведението на Х. при навлизане в левия завой. И двамата полицейски служители са възприели пряко и непосредствено поведението на Х. от момента на потегляне с автомобила, до момента на неговото преустановяване – при настигането му от полицейския автомобил, поради което правилно ВРС е кредитирал показанията им. Правилно ВРС не е кредитирал показанията на св.Г., разпитан в с.з. на 07.02.2025г. От показанията му всъщност следва, че не е възприел пряко цялата ситуация, т.к. неуточнено заявява, че е бил „…там, на центъра и видях, че А. не е въртял в кръг….Видях, че А. минава от там и вече нагоре не знам какво е ставало. Нормално си караше нагоре“. Освен това, както правилно е констатирал ВРС, е налице противоречие в документираните факти по случая и тези, за които св.Г. дава показания. Според него случаят е бил „преди един, два месеца“, т.е. смятано от датата на заседанието, в което е проведен разпита – през м.януари 2025г. или м.декември 2024г., докато нарушението е извършено на 29.08.2024г. Налице е противоречие и в периода на денонощието, в който са се развили събитията. Според св.Г. – „тъкмо се стъмваше“, а според АУАН и НП, нарушението е извършено в 21:49 часа, т.е. вече в тъмната част на денонощието. Правилно ВРС не е кредитирал и показанията на св.Т., който от една страна категорично заявява, че с Х. са приятели, т.е. възможна е заинтересованост от случая, а от друга не излага никаква конкретика в показанията си по случая, на който твърди, че е станал очевидец.