Решение № 119 от 03.07.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Харманли, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.А-Г.ЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-Г.ЕВА Административно наказателно дело № 20225630200619 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. С. № ** против Наказателно постановление № 22-0271-000453 от 13.05.2022г., издадено от Началник група ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от Г. Б., чрез адвокат Г. М., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по установяване на административно нарушение, така и в производството по налагане на административно наказание. Отрича да е извършил твърдяното административно нарушение. Моли за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Г.

Б., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.. Пледира се за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Началник група ОДМВР Хасково, РУ Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.04.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия № 453 бл. № 82209 от свидетеля Д. А. Т. на длъжност полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля А. Х. А., за това, че на 08.04.2022г. около 16:10 часа в гр. Харманли по ул. „Македония“ в 1 близост до автогара в посока към магазин „Лидл“ управлявал лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № А ****НМ, собственост на М. Г.ева Б.а, ЕГН **********, като при подаден със служебен автомобил ясен светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган не спрял плавно в най-дясната част на пътното платно за движение и не изпълнил указанията на контролния орган, а продължил движението си в посока Бензиностанция „Петрол“.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя, но не бил подписан от него.

Отказът на жалбоподателя да подпише процесния АУАН и разписката за получаването му бил удостоверен от свидетеля И. Л. Я..

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000453 от 13.05.2022г. от П. Д. П. на длъжност Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Г. П. Б. на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на свидетелите Д. А. Т., А. Х. А. и М. Г.ева Б.а.

Свидетелите Д. Т. и А. А. са били очевидци на извършване на нарушението. От показанията на свидетеля Т. се установява сходна на описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка. Свидетелят Т. неколкократно заявява, че прозорците на колата били наполовина свалени и той ясно е възприел шофьора, който разпознал като Г. Б., служебно известно му лице.

Показанията на свидетеля А. кореспондират с тези на свидетеля Т.. Свидетелят А. уточнява, че стъклата на процесния лек автомобил са били затъмнени, но предните такива са били отворени и той е имал възможност непосредствено да възприеме водача на лекия автомобил. Свидетелят А. допълва, че след подаването на звуков и светлинен сигнал водачът на лекия автомобил не само, че не преустановил движението си, но дори увеличил скоростта на движение.

Според показанията на свидетелката Б.а на процесната дата и час притежаваният от нея лек автомобил е бил даден за оглед на две непознати за нея лица. Те взели лекия автомобил, за да го пробват и се върнали след 15 минути. Свидетелката Б.а не се качила с тях в лекия автомобил и поради тази причина не знае къде са ходили с него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 18.11.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 17.11.2022г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на 2 териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи РУ при ОДМВР.

Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 08.04.2022г. е установено както нарушението, така и нарушителя, като на 29.04.2022г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 13.05.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели, присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.

Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита за допускане на съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал едновременно на извършване на нарушението и на установяването му.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му. Доколкото жалбоподателят е отказъл да подпише акта, е спазено изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и отказът му е удостоверен чрез подписа на един свидетел.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и 3 чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание.

В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Д. А. Т. – полицейски инспектор), датата на съставяне на АУАН (29.04.2022г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (08.04.2022г. около 16:10 часа в гр. Харманли). В него е описано, че жалбоподателят Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес с адрес гр. Х. ул. С. № ** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля А. Х. А., роден на ***г., с адрес гр. Х. пл. В. № ** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като нарушителят не е имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).

Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. Д. П. – началник група в ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 13.05.2022г. с номер № 22-0271000453, въз основа на АУАН № АД82209 от 29.04.2022г., издаден от Д. А. Т. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.

Със същото на Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес с адрес гр. Х. ул. С. № ** (чл. 57, ал.

1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 103 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.

В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.