Решение № 115 от 03.05.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. К., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100127 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - Л. М. Т. ЕГН **********, от гр. Б., с която се иска осъждане на ответника - ЗАД ***, седалище/адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Г. М. Д." № 1, представляван от Б.Г.И. Р. В. М. и Ж. С. К. изпълнителни директори, да му заплати сумата от 4 530 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в това число разходи за лекарства са в размер на 500 лева, допълнителни разходи за силна храна в размер на 1 080 лева /по 180 лева месечно или 6 лева на ден/, разходи за закупуване на вложени импланти незаплащани от НЗОК в размер па 1 550 лева, разходи за болногледач в размер на 600 лева, разходи за рехабилитационни процедури в размер на 600 лева, разходи за транспорт в размер на 200 лева, както и законната лихва върху общата сума, считано от 17.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че на 17.03.2020 г. е пострадала при ПТП като пешеходец, като намирайки се на тротоар на ул. М. в гр. К. е била ударена от маневриращ на заден ход автомобил БМВ 530 ХИ рег. № *** управляван от С. Н. Л..

Твърди, че виновен за произшествието е водачът на МПС-то, който е нарушил изискванията на ЗДвП за движение на заден ход.

Твърди, че при произшествието й е причинено травматично увреждане - счупване на горния край на лакътната кост, което е наложило оперативно лечение за репозиция на фрагменти и на радиохумералната става. Твърди, че движението на десния горен крайник е било невъзможно и към настоящия момент състоянието не се подобрило много, като й се 1 налага да ползва помощ при елементарни битови действия. Твърди, че е напълно обездвижена, че все още болките са силни, че не може да спи нощем и се налага да приема силни обезболяващи, че психическото й състояние е повлияно от изпитания стрес и нанесената травма.

Твърди, че е направила разходи за лекарства в размер на 500 лева за периода от 17.03.2020 г. до 31.01.2021 г., а именно за клексан, болкоуспокояващи, антибиотици, водносолеви разтвори и витамини.

Твърди, че е направила разходи за силна храна в размер на 1 080 лева, по 180 лева месечно или по 6 лева на ден за периода от 17.03.2020 г. до 17.09.2020 г.

Твърди, че на 23.03.2020 г. е заплатила 1 550 лева за имплант, незаплащащ се по НЗОК, че е заплатила 600 лева за болногледач, а именно по 200 лева месечно за периода 17.03.2020 г. - 17.06.2020 г.

Твърди, че е извършила рехабилитационни процедури за срок от две месеца, като е направила общо 30 сеанса, десет от които са заплатени от здравна каса, а е заплатила по 30 лева на сеанс за останалите или общо 600 лева.

Твърди, че към момента на произшествието собственикът на лекия автомобил е имал застраховка ГО с ответника, валидна до 09.05.2020 г.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от упълномощен представител, който поддържа предявените претенции. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока за отговор ответникът подава такъв, като оспорва предявения иск. Иска отхвърлянето му, а евентуално намаляване размера на обезщетението.

Твърди, че по заявена от ищцата претенция пред него е указал какви документи са необходими, но такива не са представени и на 17.05.2021 г. е отказана претенцията.

Твърди нарушение на наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП, след като констативния протокол е съставен три месеца след произшествието.

Твърди недоказаност на отделните разходи.

Твърди вина на ищцата за настъпване на произшествието и извършени нарушения като пешеходец.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител, който поддържа направените оспорвания. Ангажира писмени доказателства.

По искане и на двете страни е допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза.

И двете страни претендират присъждане на разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните факти:

Че към 17.03.2020 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по застр. ГО относно л. а. БМВ 530 ХИ рег. № ****

От приложените писмени доказателства и разпит на доведените от страните свидетели, без съществени противоречия съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е принципно основателен, след като ответникът е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като към момента на произшествието автомобила БМВ 530 ХИ рег. № СВ 1212МН е имал такава застраховка, която има за цел именно покриване от страна на ответника на отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени вреди, свързани с използването на моторни превозни средства – чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Претенцията е допустима предвид специфичните изисквания за искове срещу застрахователя. Налице са доказателства, че ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя, като от негова страна са изискани редица документи и поради непредставянето им е постановен отказ. Само за пълнота на изложението може да се отбележи, че огромната част от изисканите от ответника различни документи не могат да бъдат представени от него и в този смисъл са зададени невъзможни изисквания за осъществяване на процедурата по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е предявен пряк иск по реда на чл. 432 от КЗ.

По същество искът е частично основателен.

На 17.03.2020 г. ищцата Л. Т., живуща в гр. Б. се е намирала в гр. К., където е било доведена от сина си – свидетеля С. Л., с ползвания от него автомобил БМВ 530 ХИ рег. № *** собственост на негови роднини по сватовство.

След посещение в дома на свои близки, при тръгване от адреса на ул. „М.“ в гр. К. св.

Л. е предприел маневра по извеждане на автомобила от мястото, на което е бил паркиран – частично върху платното за движение и върху тротоарна площ, при които ищцата се намирала извън автомобила. При движението на заден ход св. Л. не е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, поради което е предизвикал ПТП, при което е ударил намиращата се на асфалтово покритие ищца, която при съприкосновението с автомобила е паднала на земята. При падането на земята на пострадалата е причинено травматично увреждане - оток на дясна лакътна става, хематом в областта на лакътя и предмишницата, изкълчване на дясната става между лъчевата и раменната кости в областта на лакътя и счупване на дясната лакътна кост в горната част.

Поради изпитаната силна болка ищцата е била откарана незабавно от св. Л. в МБАЛ „Л.“, където е останала на лечение до 21.03.2020 г. При това лечение е била предприета 3 оперативна намеса за наместване на изкълчената кост, а така също е осъществено наместване на кости от счупването и стабилизирането му с преконтурирана заключваща планка и винтове.

За настъпилото произшествие е водено наказателно производство, което е прекратено след изявление в такава насока от страна на ищцата.

Няма съмнение, че е налице увреждане на ищцата, което е причинено при настъпилото произшествие със автомобила, управляван от св. Л.. Няма съмнение и за наличието на застрахователен договор по цитираната задължителна застраховка. Няма съмнение и за непредпазливия характер на увреждането от страна на св. Л. по отношение на ищцата.

Според съда няма съмнение и за причинната връзка между увреждането и направените разходи за лечение и възстановяване на ищцата, след като тези разходи са пряко свързани с лечението – заплатените импланти, както и за възстановяването – заплатените медикаменти, предписани от медицинските лица и заплатените разходи за рехабилитация. За част от тези претенции според съда са налице доказателства за извършването на разходи, макар и да няма изрични писмени доказателства в такава насока, но предвид изложеното от вещото лице, базирано на медицинската документация и съответстващите показания на разпитаните свидетели дават основание на съда да определи тези разходи и по реда на чл. 162 от ГПК, след като са доказани по основание, но липсват доказателства за размерът им. По отделните пера, претендирани от ищцата съдът намира за основателни и неоснователни следните претенции.

След напускане на болничното заведение ищцата е живяла в дома си в гр. Б., като е имала нужда ежедневно от подпомагане за значителна част от ежедневните дейности, което е било осъществявано от свидетелката М. С. – съжителстваща със син на пострадалата /какъвто е и св. Л./.

Налице са писмени доказателства – фактура за заплатените от името на ищцата средства за използваните материали за стабилизиране на мястото на счупването – използваните планка и винтове, което са в общ размер на 1 550 лева. Предвид това съдът намира претенцията в тази част за доказана и съответно следва да бъде уважена.

Налице са гласни доказателства за ползване на услуги на рехабилитатор, като това се е случило за период от около месец с две-три посещения седмично, за което е заплащано по 30 лева за посещение. Съдът приема за по-точни в тази насока показанията на св. С., която е имала и по непосредствени впечатления за грижите за ищцата, докато св. Л. е заплащал възнаграждение на това лице, което е подпомагало рехабилитацията. Според съда е разумно и доказано осъществяване на дейности по рехабилитация на ищцата за около месец от нает рехабилитатор, при което от негова страна са осъществени не по-малко от десет посещения и съответно е заплатена сума от 300 лева по това перо, в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията в тази част.

Предвид продължителния срок на възстановяване, посочен от вещото лице – от 4 четири до шест месеца, може да се направи извод, че счупването е оставило трайни последици, което съответства и на изложеното от св. С. и на твърденията в ИМ, че и в момента не се е възстановила изцяло, като са налице и допълнителни здравословни проблеми, свързани с функциите по дишането, без да са налице доказателства за връзка между произшествието и тези здравословни проблеми /данни за такива проблеми са отразени в медицинската документация при престоя в болничното заведение/.

За заплатени медикаменти съдът намира за доказана само претенцията за заплащане на медикаменти за антитромботична терапия, която е спомената в медицинската документация, а предвид свидетелските показания и заключението на ВЛ може да се приеме, че тази терапия е осъществена за 15 дни при средна цена от 10 лева за еднодневната доза, или общо сума в размер на 150 лева. Няма съмнение за това, че са приемани и допълнителни медикаменти и витамини, но при липса дори на индикация какви са те, както и при липса на каквито и да е предписания в тази насока съдът намира, че общо за други медикаменти, и витамини следва да бъде присъдена също и сума в размер на 150 лева.

По отношение на специфична храна, каквато е била препоръчана на ищцата съдът намира, че има основание да се счита, че такава е била необходима и е била осигурявана от синовете на ищцата, но при липса на доказателства за такива разходи съдът намира, че следва да бъде уважена претенция за сума от 2 лева дневно или по 60 лева месечно за срок от пет месеца, който срок е осреднен от времето за възстановяване при такъв вид травма според вещото лице, като съдът приема дневната сума от 2 лева за подходяща и разумна като добавка за иначе нормалните дневни разходи за храна на едно лице като ищцата по критерии пол, възраст и ежедневни дейности.

Недоказана, съответно неоснователна е претенцията за болногледач, след като свидетелката С. – пряко ангажирана с ежедневното подпомагане на ищцата посочва, че не е бил ангажиран болногледач.