Решение № 685 от 18.06.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№685 18.06.2020г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На девети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 3322 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е образувано след като с определение № 2905/10.12.2018г., по адм.д.№ 3291/2018г. на друг състав на настоящия съд, е разделено производството по искането за присъждане на обезщетение, направено на основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, от производството по отмяна на уволнението.

В тази връзка по настоящото производство съдът приема, че е сезиран от Д.М.М., ЕГН-**********, с адрес: *** п.к.22, с искане за осъждане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да му заплати обезщетение за времето през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл.121, ал.1, т.3, вр. чл.104, ал.1 от ЗДСл.

Пред съда ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Ж.А. ***, който подържа искането и пледира за неправилно определяне на дължимото възнаграждение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), в съдебно заседание не се представлява. Представя писмено становище.

Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът М. е сезирал Административен съд - Бургас с жалба срещу заповед №ДС-856/22.11.2018г. за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от председателя на КПКОНПИ, като е поискал отмяна на същата поради нейната незаконосъобразност и едновремнно с това присъждане на обезщетение по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл. По така постъпилата жалба е образувано адм.д.№ 3291/2019г. на Административен съд - Бургас относно частта от жалбата, в която е претендирана незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. След разделянето на производствата предмет на настоящото дело е частта от жалбата, която се квалифицира като искова молба, относно претенцията за изплащане на обезщетение за времето, през което М. е останал без работа.

От събраните по делото доказателства се установява, че със заповед №ДС-06/05.03.2013г. на председателя на КОНПИ (л.7), на основание чл.9, ал.1 и чл.10д, ал.4 от ЗДСл, Д.М. е назначен на длъжност старши инспектор в ТД на КОНПИ-Бургас, считано от 11.03.2013г. Преназначен е на длъжност старши инспектор в ТБ Бургас, ТД на КПКОНПИ-Бургас, считано от 03.07.2018г. със заповед № ДС-427/ 09.07.2018г. на председателя на КПКОНПИ (л.8), като му е определена основна месечна заплата 1`333 лева.

Със заповед

№ТД03РД06-49/01.10.2018г. на и.д.директор на ТД Бургас (л.9), във връзка с писмо рег.№ С-16088/27.09.2018г., е ограничен достъпът на М. до класифицирана информация, съставляваща държавна тайна, считано от 01.10.2018г., с ниво на достъп до класифицирана информация "Секретно".

Със заповед №ДС-856/22.11.2018г. на председателя на КПКОНПИ (л.6) е прекратено служебното правоотношение на М., считано от 23.11.2018г. Видно от съдържанието на заповедта, към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, М. е заемал длъжност старши инспектор в ТО Бургас, ТД Бургас при КПКОНПИ, с придобит ранг на държавна служба ІІІ младши. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Заповедта е връчена на 03.12.2018г., видно от направеното на нея отбелязване.

Заповедта е оспорена по съдебен ред като с решение №735/12.04.2019г. (л.21) по адм.д.№ 3291/2018г. същата е отменена и прекратяването на служебното правоотношение на М. от страна на КПКОНПИ е признато за незаконно. С определение №2929/12.12.2018г. (л.15) съдия-докладчикът по настоящото дело е постановил спиране на производството до приключване с окончателен акт на адм.д.№ 3291/2018г. поради необходимостта от преюдициалното установяване на законосъобразността на заповед №ДС-856/22.11.2018г. за прекратяване на служебното правоотношение.

След проведено касационно обжалване, с решение №1908/05.02.2020г. (л.25) по адм.д.№ 7046/2019г. на ВАС, е оставено в сила решение №735/12.04.2019г. по адм.д.№ 3291/2018г. на Административен съд - Бургас. С определение №265/ 11.02.2020г. (л.27) производството по настоящото дело е възобновено.

С молба вх.№ 2030/26.02.2020г. (л.31), М. е уведомил съда, че е подал заявление и е встъпил в длъжност на 18.02.2020г., но към този момент все още не му е издадена заповед за възстановяване и не му е определено трудово възнаграждение съобразно чл.104, ал.1 от ЗДСл, поради което не може да конкретизира исканията си. Декларирал е, че в периода 23.11.2018г. до 31.05.2019г. включително не е бил назначен на друга държавна служба и не е получавал възнаграждение. Ангажирал е допълнителни доказателства – регистрационна карта №10066663/04.12.2018г. от Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по труда" - Бургас (л.33) и заявление за възстановяване на длъжност рег.№213/18.02.2020г. на ТД на КПКОНПИ-Бургас (л.31). С молбата е направено искане за присъждане на разноски.

С молба вх.№2531/12.03.2020г. (л.36) М. е представил допълнителни доказателства, както следва:

·

Заповед №75/09.03.2020г. на Председателя на КПКОНПИ (л.37) за възстановяването му на длъжност старши инспектор, считано от 18.02.2020г. с ранг ІІІ-ти младши и с основна месечна заплата 1`540 лева.

·

Служебна бележка изх.№ 20-02-02-238/10.03.2020г. от

Дирекция "Бюро по труда" - Бургас (л.38), от която се установява, че за периода 04.12.2018г. - 02.06.2019г. е бил регистриран като безработен.

·

Договор за правна защита и съдействие Сер БС

№********** (л.39).

В молбата е уточнена исковата претенция за неизплатени работни заплати, като се сочи, че тя е в размер на 9`240 лева.

По делото е постъпило писмо вх.№ 2601/16.03.2020г. (л.44) от ответника, с което се представя като доказателство заповед №75/09.03.2020г. на председателя на КПКОНПИ за възстановяването на М. на длъжност старши инспектор. В писмото се посочва, че със заповедта е указано на М. да бъде изплатено полагащото му се обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДДС за времето, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Посочено е още, че в случай, че бъде даден ход на делото по същество, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За първото по делото заседание ответникът е представил като доказателства още: ü

Фиш №1 от април 2020г. (л.59) – оригинал, за изплащане в полза на М. на сумата от 9`198 лева от КПКОНПИ. ü

Опис за превеждане на суми от 24.04.2020г. (л.60) – оригинал, за превеждане на сума в размер на 8278,20 лева по сметка на М. от КПКОНПИ. ü

Бюджетно платежно нареждане (л.61). ü

Декларация от М. до КОНПИ (л.62) от 11.03.2020г., че в периода 23.11.2018г. – 02.06.2019г. не е работил и не е получавал възнаграждения по служебни, трудови или приравнени на тях правоотношения, както и по граждански договори. Тази декларация е придружена от копия на: трудова книжка №1307, серия Щ № 417630, издадена от „Фрапорт“ (л.63 и л.64); трудов договор №766/28.05.2019г. с „Фрапорт“ (л.65); допълнително споразумение №183/12.09.2019г. с „Фрапорт“ (л.66); заповед № 1146/ 10.10.2019г. на „Фрапорт“ за прекратяване на трудовото правоотношение (л.67); информация за банкова сметка *** М. в „Алианц банк България“ (л.68); служебна бележка №20-02-02-238/10.10.2020г., издадена от Бюро по труда - Бургас (69); разпореждане №021-00-4807-4/26.02.2020 на ТП на НОИ-Бургас (л.70). ü

Молба от М. от 17.02.2020г. до председателя на

Адвокатска колегия - Бургас за прекратяване на адвокатски права (л.71). ü

Заявление от М. изх.№ ТД03-БС/УВ-305/05.03.2020г. за прекратяване на служебното правоотношение с КПКОНПИ (л.72). ü

Заповед №ДС101/25.03.2020г. на председателя на КПКОНПИ за прекратяване на служебното правоотношение с М., считано от 05.04.2020г.

(л.73).

В първото по делото съдебно заседание М. поиска съдът да задължи ответника да представи справка относно начина, по който е изчислил дължимото обезщетение, защото той е бил регистриран с пълни шест месеца на трудовата борса, а според него му изплащат по-малка сума за единия месец. Въвежда се твърдение, че очевидно не са му заплатени 4 дни отпуск. М. прави искане за присъждане на лихва.

Във връзка с така направеното искане по доказателствата и поради неявяване на представител на ответника в заседанието, съдът с писмо изх.№ 1019/26.05.2020 г.

(л.79) задължи ответника да представи в 7-дневен срок от получаване на съобщението на справка за начина по който е изчислено дължимото обезщетение на ищеца, както и за неизплатеното възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 4 дни, което е поискано от М. в съдебно заседание. С писмо изх. № 8973/05.06.2020г. (л.81) са представени справка за начина на изчисление на дължимото обезщетение на М. (л.82). Приложен е и фиш №1 от април 2020г. (л.83), от който се установява, че на М. е изплатено обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск.

В последното по делото заседание М. отново направи възражение (л.91), че неправилно е изчислено дължимото му възнаграждение, тъй като не е бил в трудово правоотношение и не е престирал труд. Посочва, че служебното му правоотношение не е прекратено на 23.05.2019г., поради което изчисляването на дължимото обезщетение в размер на шест заплати не може да бъде на база работни дни, така както е извършено от ответника. Счита, че вместо сумата 9`198 лева е трябвало да му бъде определено възнаграждение в размер на 9`240 лева или е следвало да му да бъде удържан данък с още 4,20 лева и да му се изплатят още 37,80 лева.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Искът е частично допустим, а разгледана по същество претенцията е и частично основателна.

Предявеният от М. иск включва следните претенции:

1.

Присъждане на обезщетение по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл.

2.

Присъждане на лихва във връзка с обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл.

3.

Присъждане на обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съдът намира за необходимо да изложи мотиви за всяка от исковите претенции поотделно:

1.Относно присъждане на обезщетение по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл.