Решение № 16 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501245 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., чрез адв. Л. Д., против Решение № 4114/18.12.2023г., постановено по гр. д. № 16294/2022г. на 18-ти състав на ВРС, в частта, относно определения от съда режим на лични отношения на бащата В. И. Р. с детето П. В.ов Р., роден на **********г.

Смята, че определеният режим не е достатъчно плавен и е неподходящ, т. к. предвижда преспиване на детето при бащата, преди да е навършило 5-годишна възраст. На детето не е следвало да бъде определян режим с преспиване преди 5-годишна възраст, 30 дни през лятото и по Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Условията в дома на бащата не позволяват спокойно пребиваване на две годишно дете с преспиване след изтичане на предходния 8-месечен режим. До тогава детето няма да е преспивало при баща си и той все още няма да има представа какъв е режимът на детето и свързаните с него отговорности. Според данните в социалния доклад, бащата ползва жилище под наем, със срок на действие на договора от 6 месеца, считано от 01.11.2022г., а към момента на постановяване на решението не е ясно къде ще пребивава бащата с детето и при какви условия. Бащата няма близък, на когото може да разчита за помощ, в случай на възникнала ситуация, с която не може да се справи или се налага да излезе спешно от дома. От 1 събраните по делото доказателства страната счита за установено, че фокусът на бащата е поскоро по отношение на нея, като бивша партньорка и не толкова към неговия син. Не следва да бъде прието, че тя е прекъснала контактите на детето с баща му, а и поведението ѝ ограничава възможността бащата да научи какви са нуждите на детето и как адекватно да ги посреща.

Моли се определеният с обжалваното решение режим на лични отношения на бащата с детето да бъде изменен, в посочения по-горе смисъл – без преспиване до 5-годишна възраст на детето, без 30 дни през лятото, по Коледните, Новогодишните и Великденските празници, по време на които отново ще се налага детето П. да остава с преспиване при баща си. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263 ,ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. И. Р., чрез адв. В. Я., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Съдът е събрал всички възможни доказателства, за да постанови решението си в частта за режима. Той е достатъчно плавен, с оглед интересите на детето. Майката нито съдейства за изпълнение на режима, нито пък този по привременните мерки се изпълнява. Иска се режим, който отдалечава детето от бащата и се къса връзката между тях. Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Моли се за потвърждаване на решението.

Постъпила е и въззивна жалба от В. И. Р., чрез адв. В. Я., която е уточнявана многократно, насочена против Решение № 4114/18.12.2023г., постановено по гр. д. № 16294/2022г. на 18-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден да заплаща в полза на детето П. издръжка за детето за минал период от **********г. до 12.12.2022г. в размер на 1030.65лв., която смята, че не дължи, т. к. в периода от м. март 2023г. до м. декември 2023г. е превел по банков път по сметка на Д. Х. Г. издръжка за детето в общ размер на 3067.41лв., надвишаващ дължимия размер, определен от съда съобразно привременните мерки и окончателното решение за издръжка, още по-малко за периода от раждане на детето – **********г. до датата, на която го е припознал – 24.08.2022г.

Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част.

В писмен отговор Д. Х. Г., чрез адв. Л. Д. оспорва въззивната жалба на В. Р., в обжалваната част, като неоснователна. Издръжката за детето се дължи от неговото раждане – **********г., след като раздялата между родителите не е спорно, че е настъпила преди раждането на детето-през м. април 2022г. Претендираната издръжка за минал период касае този от **********г. до 12.12.2022г., а представените доказателства за плащане на издръжка касаят периода от м. март 2023г. до м. декември 2023г. Признала е, че бащата е дал 300лв. като издръжка за детето и съдът е приспаднал от определения като дължим размер на издръжката за миналия период.

Моли се да бъде отхвърлена подадената от В. Р. жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

ДСП-Варна не подава писмен отговор на постъпилите жалби, не изпраща 2 представител, не взема становище по спора на въззивна инстанция.

В редовно проведените о.с.з. Д. Г. лично и чрез адв. Л. Д., както и в писмена защита поддържа становището си, изразено в подадената от нея жалба и отговор на жалбата на насрещната страна, а въззиваемият В. И. Р., чрез адв. В. Я. поддържа своята въззивна жалба и отговор, становище залегнало и в представените по делото писмени бележки.

Въззивният съд съобрази следното:

В исковата си молба ищцата Д. Х. Г. излага, че с ответника В. И. Р. са родители на детето П. В.ов Р., роден на **********г. Връзката между страните започнала да се разпада още преди раждането на детето, като разривът в отношенията им бил толкова сериозен, че първоначално след раждането на П. тя не упоменала бащата в издадения акт за раждане. Тя се грижи за детето от раждането му. Бащата започнал да проявява внимание и загриженост към П. след неговото раждане. Липсата на близък човек през трудните моменти на бременността и след раждането е причината отчуждението на ищцата спрямо ответника да е трайна и необратима. Всички грижи за детето и задоволяване на неговите нарастващи нужди за издръжка се заплащат с нейни средства и с помощта на нейните близки. От раждането на П. живеят с майка й в общо жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Ч.“, БЛ.**, вх.*, ет.**, ап.**, в което е обособена детска стая и са налице всички условия за отглеждането му.

Ответникът закупил след раждането на П. стоки на стойност около 190лв. Дал и сумата от 300лв. и три играчки. С уточняваща молба ищцата е изложила в хронология подробности за личните взаимоотношения между нея и ответника. Предвид липсата на постигнато споразумение, моли съдът да определи упражняването на родителските права и местоживеенето на детето да е при нея на посочения адрес, ответникът да изплаща издръжка на П. в размер на 380лв., както и такава в същия размер за минал период: от **********г. до 12.12.2022г. включително, или за 5 месеца и 9 дни сумата от 2 010,32лв., както и съдът да определи режим на лични отношения на бащата В. Р. с детето П., както следва: до навършване на 2-годишна възраст от детето: всяка първа и трета събота от месеца за два часа, по споразумение между родителите, в присъствието на майката; до навършване на 5годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа до 14 часа и в двата дни, без преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката; след навършване на 5-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката, както и два дни през пролетта и пет дни през лятото, два часа през първия учебен ден на всяка учебна година, както и по всяко друго време, по споразумение между родителите.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. Р., чрез адв. В. Я., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за частична основателност на предявения иск. Не се противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, при която да се определи и местоживеенето му при нея. Оспорва предложения от ищцата режим на лични отношения, както и размера на претендираната издръжка, както и периода, за който дължи издръжка за минало време. Иска режим до навършване на 2 3 годишна възраст от детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч., всеки първи и трети вторник от месеца от 17.00ч. до 18.00ч., четири часа за всеки 25.12 за времето от 10.00ч. до 14.00ч., четири часа на всеки 01.01. от 10.00ч. до 14.00ч., четири часа в последния ден на Великденските празници, така, както са определени по решение на МС, четири часа от 10.00ч. до 14.00ч. на рождения и имения ден на детето всяка година, четири часа от 10.00ч. до 14.00ч. на рождения ден на бащата през 2024г., като срещите се провеждат в присъствието на майката, ако тя желае да присъства. След навършване на две годишна възраст иска режим с преспиване, както подробно излага конкретен такъв. Предлага издръжка в размер на 200.00лв. месечно, включително и за минал период от датата на вписването му като баща-30.11.2022г., като се приспадне сумата от 190.00лв. и сумата от 300.00лв.

Въззивният съд установява следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, а това се установява и от декларацията за припознаване от В. И. Р. и издаденото след това удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 0519/07.07.2022г., че родители на детето П., р. **********г. са Д.

Х. Г. и В. И. Р..

Бащата В. Р. работи като продавач-консултант във верига магазини „С.“, видно от приложения по делото трудов договор № 936/27.04.2022г. и допълнително споразумение от 01.01.2023г. към него, според което получава месечно възнаграждение от 780.00лв., считано от 01.01.2023г.

Майката Д. Х. Г. работи като продавач-консултант в „Е.К.А.Г.“ ООД, видно от представения трудов договор № 1336/30.03.2015г. и приложените към него множество допълнителни споразумения и получава основно месечно трудово възнаграждение от 910.00лв., считано от 01.02.2023г.

В производството пред ВРС е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП-Варна от 13.03.2023г. Социалният работник е посочил, че в интерес на детето П. е да се отглежда от майка си Д. Г., за да запази емоционалната му стабилност и да се подсили чувството за сигурност. От друга страна, момчето се нуждае от чест контакт със своя баща. Доколкото обаче и двамата родители не умеят да комуникират помежду си, в интерес на детето е да не се постановява режим на контакт на детето по тяхна договореност, за да се предотвратят бъдещи конфликтни ситуации между тях. Среща с бащата не е проведена и не са изследвани жилищните и битови възможности с които разполага, при отглеждане на малкото дете.

Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на водените от страните свидетели: К.П.П. – братовчед на Д. Г., П.К. Х.-нейна майка и Г. Х. Г. – нейна сестра.

Свидетелят П. сочи, че бащата не полага никакви грижи за детето П., а се интересува само от Д. и как те отново да се съберат. Споделя, че е присъствал на среща между В. и детето П., която се провела няколко месеца след раждането му, към края на 2022г. Д. се оплакала, че В. постоянно я тормозел, искал да я прегръща и целува, а тя нямала такива намерения. Постоянно я обиждал. Причината за срещата с детето била В. да срещне Д.. В.

4 проявил някакъв интерес към детето. Срещнали се в едно заведение през зимата. В. грабнал П. директно от детската количка, без да го съблече, на детето не му било комфортно и веднага се разревало. Д. му казала да изчака да го съблече, но В. не възприемал какво му се говори. Знае, че конфликтът между страните не бил свързан с детето, а с това, че В. отново искал да се събере с Д.. Разказва за случай по време на празника Сирни Заговезни, когато били заедно и понеже той е по-голям Д. му поискала прошка. После отишла и поискала прошка от В., при което той отговорил със заплашителен тон: „Ще си прощаваме по-късно, вкъщи!“. След този празник, започнало партито с разкриването на пола на детето. Имало балон с конфети, като ако са с розов цвят, детето ще е момиче, а ако са със син цвят-момче.

Д. държала балона, а В. игла. След като спукал балона, излетели сини конфети, при която се разбрало, че детето ще е момче, от който факт В. се ядосал и хвърлил иглата към Д.. Тя се стреснала и отскочила назад, при което В. седнал и започнал да пие бира. Споделя, че след тази случка Д. си тръгнала, но понеже валяло и било студено, й предложил да отиде при него и да я закара с колата. Д. му споделила, че не иска никъде да я кара и седели в колата, докато В. си замине. Не е бил пряк свидетел на някакво агресивно отношение спрямо нея от страна на В.. На въпросната среща на В. с детето П. разказва още, че му направило впечатление, че В. извадил Библията и започнал да се кълне, че вече е друг човек и се е променил. Знае, че Д. е блокирала телефоните и другите мобилни средства за връзка с В., защото я притеснява, вкл. обикаля пред блока и стои на пейката отпред и се интересува само от контакт с нея.