Решение № 136 от 08.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600708 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Н. Т. Т. с ЕГН ********** против Присъда № 260000 от 19.08.2020 г. на Районен съд – Поморие, постановена по НОХД № 29/2020 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, жалбоподателят Т. е признат за виновен, че на 02.07.2019 г. в 18:30 ч. в гр. Поморие, на ул. „***“ пред №*, причинил лека телесна повреда на полицейски орган – на И. Г. И., инспектор при Криминална полиция в РУ - Поморие, изразяваща се в кръвонасядане в областта на слънчевия сплит, квалифициращо се като причиняване на болка и страдание, нанасяйки му удар с лакът на дясната си ръка в областта на слънчевия му сплит, при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда, подсъдимият Т. е признат за виновен и затова, че на 02.07.2019 г. в 18:30 ч. в гр. Поморие, на ул. „***“ пред № * държал у себе си в чанта тип „паласка“, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, високонаркотично вещество – коноп 1

(канабис, марихуана) с тегло 3, 370 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 14.90 %, на стойност 20,22 лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на глоба в размер на 500 лева.

Със същата присъда, по правилата на чл. 23 от НК, наложеното на подсъдимият Т. наказание „лишаване от свобода“ е определено като общо наказание, към което, на основание чл. 23, ал.3 от НК, е присъединено определеното наказание глоба.

С обжалваната присъда, подсъдимият Т. е осъден и да заплати на пострадалия И. парично обезщетение в размер на 1000 лева за причинените от престъплението по чл. 131 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението; гражданскоправната претенция за обезвреда е отхвърлена като неоснователна в останалата й част до пълния размер на претендираното обезщетение. Подсъдимият е осъден да заплати и направените от гражданския ищец разноски по делото в размер на 3000 лева.

Със същата присъда, Т. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски в размер на 616,60 лева, както и сумата от 50 лева – по сметка на Районен съд – Поморие, като държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Подсъдимият Н.Т. обжалва присъдата като необоснована и неправилна в частта й относно осъждането му за престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК. Оспорва възприетите от първостепенният съд фактически изводи, а също и анализът на доказателствения материал. Изразява недоволство от отказът на решаващият съд да изследва дали причинените на подсъдимия наранявания са причинени при правомерна употреба на сила и помощни средства от страна на пострадалия или нямат връзка със задържането му.

Оспорва размерът на направените от гражданския ищец разноски, които подсъдимият е осъден да възстанови, като в тази връзка посочва, че адвокатското възнаграждение е трябвало да бъде намалено от първостепенният съд пропорционално на уважената част на гражданския иск. Моли, въззивният съд да отмени обжалваната присъда или да я измени в обжалваната част, като приеме, че нараняванията на пострадалия, са причинени в условията на съпричиняване при правомерно използване на физическа сила при задържане на лице по ЗМВР.

Постановената първоинстанционна присъда е обжалвана като неправилна незаконосъобразна и несправедлива с бланкетна жалба и от защитника на подсъдимия – адв.

Стоян Иванов от БАК, който моли тя да бъде отменена изцяло, а подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Предлага на въззивния съд да потвърди обжалвания съдебен акт като законосъобразен, обоснован и правилен, като в тази връзка прокурорът сочи, че първостепенният съд е отговорил на абсолютно всички възражения, направени от защитата и е дал отговор на въпроса кои свидетелски показания кредитира и 2 кои не, и защо.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Намира атакуваната първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, и постановена при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като видно от мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е анализирал абсолютно всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е отговорил на направените от защитата възражения.

В съдебно заседание подсъдимият Н.Т., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Упълномощените му защитници изразяват несъгласие с направеният от първостепенният съд анализ на доказателствата, оплаквайки се, че са кредитирани изцяло показанията на полицейските служители, макар те в някои части да си противоречали и дори изключвали взаимно, за което сочат конкретни доводи. От друга страна, според защитниците, съдът не бил взел под внимание показанията на свидетелите, приятели на подсъдимия, макар че те били видели с точност какво се е случило при задържането на подсъдимия. По отношение на съдебномедицинската експертиза, защитниците заявяват, че същата не е категорична и след като на експерта са били предоставени само писмени данни и снимките от освидетелстването на пострадалия И., по никакъв начин не се виждало процесното петно с размери 4/2,5 см в областта на слънчевия сплит на пострадалия И.. В тази връзка защитниците припомнят изявление на вещото лице, че е възможно това нараняване да е в резултат на удари с твърди тъпи предмети, падане и просуркване на неравен терен върху плочки, одраскани с нокти, т.е., липсва категоричност, че съставомерното телесно увреждане е резултат непременно от действията на подсъдимия Т..

Защитниците изразяват несъгласие с отказа на първостепенният съд да изключил приложеният по делото огледен протокол от доказателствения материал, с мотива, че за това действие не се изисквала санкция от компетентен съд, въпреки че, според тях, единственото изключение е при извършване на освидетелстване без съгласието на лицето. Според защитниците, когато при огледа се изземват предмети, книжа и вещи, с което действие се засяга правото на собственост на лицата, на които принадлежат, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, във връзка със спазването на чл. 8 от Конвенцията и актуалната практика на ВКС, изисквала разрешението или последващо одобрение на съда, относно тази част от действията при извършването на огледа. В случая било налице именно такова изземване на лични вещи – шишенца, паласка, хапчета, които са били във владението, а и собственост на подсъдимия Т.. Следователно, при липсата на разрешение или одобрение, решението на първоинстанционния съд било немотивирано в тази му част.

Молят да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова, с която подсъдимият Т. бъде признат за невиновен и оправдан и по двете повдигнати му обвинения.

Алтернативно молят, да бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия, както и да бъде намалена сумата по гражданския иск, респ. делото да бъде върнато за разглеждане от 3 нов състав, поради противоречия в мотивите и съществени процесуални нарушения.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби на подсъдимия и защитникът му адвокат Стоян Иванов се явяват процесуално допустими, доколкото са предявени в законоустановения срок от страни по делото, имащи правен интерес и процесуално право да искат проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество, въззивните жалби се явяват неоснователни.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 01.07.2019 г., по предложение на Началник-група „Криминална полиция“ в РУ – Поморие при ОД на МВР – Бургас, Началникът на РУ – Поморие утвърдил план с peг. № 320р-5677 от 01.07.2019 г., за провеждане на специализирана операция (СО) на МВР за противодействие на употребата и разпространение на наркотични вещества, за времето от 07:00 ч. на 01.07.2019 г. до 08:00 ч. на 08.07.2019 г., на територията на полицейското управление.

Съгласно т.2 от плана, задачата на СО била да се установят лица, разпространяващи наркотични вещества чрез извършване на проверки на лица от активния криминален контингент и автомобили, ползвани от лица по линия „наркотици“ на територията на РУ Поморие, както и чрез проверки в районите на учебните заведения и на уязвимите места, ползвани за употреба и разпространение на наркотични вещества.

Съгласно т.З от плана, СО следвало да се проведе със сили и средства на служители от групи „Охранителна полиция“ и „Криминална полиция“ на РУ- Поморие, като според т.4 на плана, служителите, натоварени да извършват проверки за времето от 14:00 ч. до 22:00 ч. на 02.07.2019 г., били полицейските служители и свидетели по делото – разузнавачите Е. Д., Д. И., И. Г. И., В. П. и свидетелят младши разузнавач А. И. Т..

Видно от писмо УРИ-251р-19227/03.07.2019 г., на Началник-сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - Бургас, от типова длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VI-V степен“ и от протокол от 29.05.2018 г. за запознаване с типовата длъжностна характеристика, към инкриминираната дата – 02.07.2019 г., пострадалият И. Г.

И. заемал длъжността „Разузнавач V степен“ в група „Криминална полиция“ към РУ – Поморие при ОД на МВР - Бургас.

На 02.07.2019 г. привечер, в изпълнение на поставените с плана за СО задачи, пострадалият И. и колегите му – свидетелите Д., И., П. и Т., извършвали обход в гр.

Поморие, кв. „***“, придвижвайки се с автомобил на РУ – Поморие, управляван от 4 пострадалия. По същото време в гр. Поморие, подсъдимият Н.Т. пътувал в лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ***, управляван от свидетеля С. К.. В автомобила, седнал сам отзад, пътувал и свидетеля Т. Д.. Около 18:30 ч. автомобилът, управляван от св. С. К. спрял пред дом № * на ул. „*“. Подсъдимият Т. и св. Т. Д. излезли от колата, а докато водачът – св. К. се опитвал да излезе, тримата били забелязани от полицейските служители, посочени погоре, които в този момент се движели в района на кръстовището на улиците „Петър Берон“ и „Ангел Кънчев".

Външният вид и поведението на лицата – атлетичното им телосложение, младата им възраст и превъзбудеността им, провокирали полицейските служители да извършат проверка на пътниците и водача за притежание на наркотични вещества. Пострадалият И.И. спрял полицейският автомобил и заедно с останалите полицаи се насочил към горепосочените лица. И. и св. А. Т. пристъпил към проверка на подсъдимия Н.Т., когото те до този момент не познавали. Същият бил облечен с бял потник и светли, сини къси панталони (шорти).

Пострадалият И. се легитимирал на подсъдимия като полицейски служител, показвайки му служебната си карта и полицейската си значка, след което му разпоредил да предостави личните си документи за проверка. Подсъдимият се съгласил, след което се обърнал с гръб към пострадалия, но с лице към св. А. Т., който на свой ред го предупредил, че ще му бъде извършена проверка за притежание на наркотични вещества и за целта трябва да свали носената чанта (паласка) и да я постави на предния капак на автомобила.