Решение № 44 от 13.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Горна Оряховица, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ. при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ. Гражданско дело № 20234120102066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.330, ал.2, т.6 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.224 КТ и чл.226, ал.2 КТ.

Ищецът И. Д. И. твърди, че с ответника „Шанс – М.Б.“ ЕООД бил сключен трудов договор № 184/27.10.2022 г., по силата на която изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 т. и повече“. Оспорва да не се е явявал на работа от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. и твърди, че местоизпълнението на това задължение е неясно, тъй като било уговорена месторабота „по заявки на фирма“. Твърди, че на 11.07.2023 г. е подал две молби до работодателя – за ползване на неплатен отпуск 30 дни от 14.07.2023 г. и за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на 11.07.2023 г. или с едномесечно предизвестие от същата дата. Твърди, че не е получил своевременно отговор на молбите. Посочва, че волята на работника не е била за освобождаването му, защото той не е юрист. Твърди, че на 12.07.2023 г. и 13.07.2023 г. е полагал труд, като изпълнил международен превоз до *******, а на датите 14, 17, 18, 19, 20 и 21 юли 2023 г. не се е явил на работа поради влошеното си здравословно състояние и необходимостта от посещение на медицински прегледи. Твърди, че от 24.07.2023 г. до 02.08.2023 г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, след което на 03.08.2023 г. му била връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Оспорва заповедта да е подписана от управителя на работодателя. Възразява за неспазване на процедурата по чл.193 КТ като твърди, че не е изслушан и не са му снети писмени обяснения, а уведомлението не е подписано от 1 управителя на работодателя. Развива съображения, че в трудовия договор липсва посочване на мястото на работа, както и че не му е възлаган последващ курс, поради което и не е бил ясно къде трябва да се яви на работа и не е бил задължен да го прави. Твърди, че трудовата му книжка била задържана до 21.08.2023 г., след изтичане на срока за регистрация в Бюро по труда. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение имал неизползван платен годишен отпуск 14 дни, поради което работодателят му дължи заплащане на обезщетение. Твърди, че за периода 01.06.2023 г. – 13.07.2023 г. не му било платено дължимото трудово възнаграждение. Моли за постановяване на решение, с което да се признае за незаконно дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със заповед № 23/02.08.2023 г. на управителя на „Шанс – М.Б.“ ЕООД, и неговата отмяна; за заплащане на сумата от 1 114,28 лв. – трудово възнаграждение за периода 01.06.2023 г. – 13.07.2023 г.; на сумата от 455 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 14 дни за 2023 г. и на сумата от 678,26 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за времето от 02.08.2023 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на иска до окончателното им заплащане. Моли за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът „Шанс – М.Б.“ ЕООД признава, че с ищеца е сключен трудов договор с твърдяното от него съдържание, като сочи, че след 01.01.2023 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било 780 лв. Признава и че със своя заповед № 23/02.08.2023 г. ответникът наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, получена лично от ищеца на 03.08.2023 г. Твърди, че е изискал обяснения от него, а издадената заповед е мотивирана. Твърди, че ищецът не е извършвал международен превоз до ******* на дати 12.07.2023 г. и 13.07.2023 г. при този работодател. Счита, че за ищеца е било ясно къде следва да се яви на работа, доколкото той е върнал камиона след последния курс и е работил достатъчно продължително при него. Възразява за погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно за погасен по давност. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 03.08.2023 г., на ищеца били изплатени всички дължими суми, в т.ч. трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от представения трудов договор се установява, че били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 т. и повече“ с място на работа: по заявки на фирмата, с редовно работно време – 8 часа при петдневна работна седмица и 25 дни платен годишен отпуск, като съгласно допълнително споразумение № 201/31.12.2022 г. основното му трудово възнаграждение било в размер 780 лв. Видно от представените 2 платежни ведомости, ищецът е ползвал платен годишен отпуск през календарната 2023 г. общо десет дни – три дни през януари, два дни през април и пет дни през юни.

Със заповед от 30.06.2023 г. на ищеца било възложено извършване на транспортни услуги с товарен автомобил марка „ДАФ“, рег.№ ***** и полуремарке рег.№ ****** по маршрут с. *** - ***** - ***** и обратно за 12 дни в периода от 01.07.2023 г. до 12.07.2023 г.

От приложените от двете страни молби и разпита на свид.Б. се установява, че на 11.07.2023 г. ищецът изпратил на управителя на ответното дружество посредством приложението за мобилна комуникация „Вайбър“ снимки на две молби – за ползване на неплатен отпуск за 30 дни от 14.07.2023 г. и за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие от 11.07.2023 г. или при отказ – същата да се счита за едномесечно предизвестие. Че молбите са получени от работодателя именно на 11.07.2023 г. се установява и от неговото извънсъдебно признание в уведомлението за изискване на обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което няма основание да се приеме, че те са депозирани по-късно, в частност – на сочените от свид.Б. дати.

Показанията на свидетелите Б. и Б. и извлечение от данни на карта на водач № ***********, издадена на ищеца (видно от копието от същата, приложено към трудовото досие) установяват, че на 12.07.2023 г. ищецът е осъществявал възложеният със заповед от 30.06.2023 г. превоз, управлявайки товарен автомобил марка „ДАФ“, рег.№ *****, а на 13.07.2023 г. е върнал автомобила в базата на ответника. Не се спори, че през работните дни 14, 17, 18, 19, 20 и 21 юли 2023 г. ищецът не полагал труд по трудовото правоотношение. Съгласно амбулаторен лист № 23194С06С912/13.07.2023 г., на 13.07.2023 г. ищецът посетил личния си лекар – свид.В., с оплаквания от болки в кръста и парене при уриниране, като същата му издала направление за уролог. От амбулаторен лист № 231982068518/17.07.2023 г. се установява, че на посочената дата бил прегледан от уролог, от когото бил насочен към невролог с издаване на съответното направление. На 24.07.2023 г. ищецът посетил такъв специалист и след назначена рентгенография му била поставена диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ (амбулаторен лист № 23205507F2DF/24.07.2023 г. и справка от РЗОК – Велико Търново). Видно от болничен лист № Е20231851880/24.07.2023 г. за периода от 24.07.2023 г. до 02.08.2023 г. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност при домашен-амбулаторен режим на лечение.

Ответникът издал заповед № 2/24.07.20203 г., с която наложил на ищеца имуществена санкция – 2 365 лв. – левова равностойност на наложена на дружеството глоба от 6 000 румънски леи. На същата дата – 24.07.2023 г., управителят на ответника поставил писмени резолюции върху двете подадени на 11.07.2024 г. молби, като върху молбата за ползване на отпуск било 3 изписано „Отказвам ползването на неплатен отпуск“, а върху втората молба – „На основание чл.220 от КТ да не се изплаща последното трудово възнаграждение“. И двете страни са направили идентични по съдържание изявления, че ищецът е получил отказа за ползване на отпуск на 25.07.2024 г.

(ищецът – в писмените обяснения, а ответникът – в искането за писмени обяснения /уведомление/ и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание), а и посоченото се установява от обратна разписка № 5300496235975.

С уведомление, получено на 28.07.2023 г., ответникът изискал от ищеца в тридневен срок да представи писмени обяснения за това, че от 12.07.2023 г. не се е явявал на работа и не е заплатил наложена имуществена санкция съобразно заявеното от него желание. В дадените обяснения, ищецът посочил, че на 12.07.2023 г. и 13.07.2023 г. изпълнявал възложения му курс, а от 14.07.2023 г. до 21.07.2023 г. посещавал лекари, като заявява, че след като не получил отговор на молбата за ползване на отпуск, счита същото за мълчаливо съгласие. Моли и тези дни да се считат за ползван отпуск по чл.162 КТ поради належаща нужда от лечение. Сочи, че след 24.07.2023 г. бил в болничен, за което представил на ответника посочения по-горе болничен лист (съгласно признанието на ответника в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание). По отношение на санкцията заявил, че не е изтекъл срокът за обжалването й.

Със заповед № 23/02.08.2023 г. ответникът наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че за периода от 12.07.2023 г. – 24.07.2023 г. не се е явявал на работа, въпреки че не е позволено ползване на отпуск. В заповедта било посочено, че не е заплатена имуществената санкция, съобразно заявеното от работника желание. В заповедта било направено изявление за прихващане на обезщетение с правно основание чл.221, ал.2 КТ в размер 780 лв. от последното трудово възнаграждение, а на имуществената санкция – „от дължимите на работника плащания, ако има такива към датата на уволнението, а ако няма – сумата е дължима към работодателя“. Между страните не е спорно, че заповедта е била връчена на ищеца на 03.08.2023 г., което е и удостоверено с негово изявление върху заповедта и се установява от разписка № 713754722 от „Еконт“.

Ищецът подал до ответника уведомление, че няма да спази срока на предизвестието и моли за прихващане на обезщетението за това от дължимите му суми. Върху молбата е посочена дата 02.08.2023 г. и същата е получена от ответника (тъй като е представена с отговора на исковата молба), но няма данни кога е достигнала до неговото знание. Поради това, а и с оглед соченото от свид.Б., че цялата кореспонденция с ищеца е осъществявана с куриер, то не би могло да се приеме, че изявлението на ответника е достигнало до знанието на ищеца преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Ищецът отправил към ответника искане за връщане на трудовата книжка 4 след прекратяване на правоотношението, което било получено от ответника на 16.08.2023 г. съгласно изявлението му върху молбата. Видно от разписка № 713821173 на „Еконт“, представена и от двете страни, трудовата книжка била върната от ответника на ищеца на 21.08.2023 г.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.330, ал.2, т.6 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, на който е противопоставено възражение с правно основание чл.358, ал.1, т.2 КТ за погасяването му по давност; осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение; осъдителен иск с правно основание чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. По първият от предявените искове ответникът носи доказателствената тежест за установяване на надлежното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото от него правно основание – чл. 330, ал.2, т.6 КТ – с налагане на дисциплинарно уволнение, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Така в тежест на ответника е установяването, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 т. и повече“, че ответникът не се е явил на работа в периода 12.07.2023 г. – 24.07.2023 г., че преди налагане на дисциплинарното наказание изслушал ищеца или приел писмените му обяснения, че дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, съдържаща посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и правното основание (законовия текст), въз основа на който се налага и че заповедта е подписана от управителя. В тежест на ищеца е установяване на фактите, въз основа на които счита, че не е било налице основание за налагане на дисциплинарното наказание – че на 12.07.2023 г. и 13.07.2023 г. е извършил международен превоз до ******* в изпълнение на трудовите си задължения и че от 14.07.2023 г. до 02.07.2023 г. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. По отношение на осъдителните искове, в тежест на ищеца е доказването, че са налице предпоставките за възникване на съответните вземания – че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е ползвал 14 дни от полагащия му се платен годишен отпуск за 2023 г., съответно – че трудовата книжка се съхранявала при ответника; че след прекратяване на трудовото правоотношение ответникът му върнал оформената трудова книжка на 21.08.2023 г., а в тежест на ответника е установяването на погасяване на задълженията – че е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до 13.07.2023 г., обезщетение за неизползвания към момента на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск и че е върнал на ищеца трудовата 5 книжка в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.