Определение № 21863 от 12.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48428/2025
- Вид
- Определение № 21863
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21863 гр. София, 12.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20251110148428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 13 „Основно производство“ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск от В. Р. П. срещу И. Е. М. с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Й. И.ов М., роден на 05.02.2013 г., местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.
С исковата молба се претендира издръжка за минало време за периода 01.03.2025 год. до 01.09.2025 год. в общ размер на 2450 лева или в размер на 350 лева месечно на основание чл. 149 СК.
Съдът намира исковата претенция за издръжката за минал период за недопустима, като съображенията за това са следните:
Издръжка за минало време по реда на чл. 149 СК може да се търси само когато не е била присъдена такава. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил възможност да бъде търсена издръжка за минал период от време. В конкретния случай по силата на Решение № 10311/15.06.2023 год. постановено по гр.д. № 63336/2022 год. по описа на СРС, 86 състав ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева. Когато въз основа на изменение на обстоятелствата се търси изменение на издръжката, то претенцията е допустима занапред от датата на предявяване на иска. /В този смисъл Определение № 16 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 16/2013 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС, Определение № 242 от 27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 864/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Предвид гореизложеното исковата молба на осн. чл. 130 ГПК следва да бъде върната в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 149 СК за повторно присъждане на вече присъдена издръжка за периода 01.03.2025 год. до 01.09.2025 год.
На следващо място с Разпореждане № 30442/09.03.2026 год. и с Разпореждане с рег. № 40503/30.03.2026 год. постановени по настоящото дело, на ищеца са дадени указания да конкретизира размера на добавката, както и за какъв вид изключителни нужди се претендира.
С молба от 19.03.2026 г. и с молба от 04.05.2026 год. указанията на съда не са изпълнение, като ищецът твърди, че претендираната добавка представляваща част от общите нужди на детето свързани с извънкласни 1 дейности, непредвидени здравни нужди и такси за училище. Посочва, че претенцията е в размер на допълнително 300 евро месечно като добавка, както и еднократно сумата в размер на 340 евро – представляваща разходи за детето – без конкретика.
Съдът като взе предвид горното намира, че исковата молба в частта относно претенцията за добавка в размер на 300 евро - представляваща част от общите нужди на детето свързани с извънкласни дейности, непредвидени здравни нужди и такси за училище, както и претенция за заплащане на еднократно сумата в размер на 340 евро, следва да бъде върната. Издръжката по своята същност представлява алиментно задължение на родителя имащо за цел да покрие обичайните и ежедневни нужди на детето. Нуждите на децата над обичайните такива представляват по своята същност изключителни такива и в случай, че се поддържа наличието им, то и родителят може да претендира добавка по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК. Именно в тази насока са дадени указания на страната, доколкото ищецът в исковата молба твърди, че се претендират разходи, надхвърлящи обичайната издръжка. Въпреки дадените указания ищецът не е конкретизирал претенцията си по изискуемия от закона начин, поради което в тази част исковата молба остава нередовна и следва да бъде върната.
В останалата част исковата молба е редовна и допустима. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, поради което чл. 140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 327784/08.10.2025 г. и уточнителни молби от 19.03.2026 г. и от 04.05.2026 год. депозирани от В. Р. П. срещу И. Е.
М., в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 149 СК за повторно присъждане на вече присъдена с Решение № 10311/15.06.2023 год. постановено по гр.д. № 63336/2022 год. по описа на СРС, 86 състав издръжка за периода 01.03.2025 год. до 01.09.2025 год, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 327784/08.10.2025 г. и уточнителни молби от 19.03.2026 г. и от 04.05.2026 год. депозирани от В. Р. П. срещу И. Е.
М. в частта, с която е предявена претенция по реда на чл. 143, ал. 4 СК за осъждане на ответника да заплаща добавка в размер на 300 евро месечно представляваща част от общите нужди на детето свързани с извънкласни дейности, непредвидени здравни нужди и такси за училище, както и претенция за заплащане на еднократно сумата в размер на 340 евро, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 година от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и детето.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и детето, да изготвят актуални социални доклади, в които да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, констатации за 2 обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Изготвя следния проекто-доклад по делото:
Предявен е иск от В. Р. П. срещу И. Е. М. с правно оснИ.ие чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Й., с искане да й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето, както и неговото местоживеене да бъде определено при майката, респ. на бащата да бъде определен режим на лични отношения и да заплаща месечна издръжка в размер на 700,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от И. Е.
М.. Не оспорва родителските права да бъдат предоставени на майката.
Оспорва размера на претендираната издръжка.
УКАЗВА на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, че в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) че страните са родители на детето; 2) че с Решение № 10311/15.06.2023 год. постановено по гр.д. № 63336/2022 год. по описа на СРС, 86 състав, съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение; 3) всички твърдени обстоятелства, които са се изменили след влизането в сила на решението, които обуславят интереса на детето от изменение на постановените мерки, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката; 4) нуждата на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
П Р И Е М А представените от страните документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от една година назад от момента на изготвяне на справката.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетели при режим на довеждане на всяка една от страните, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК оставя бе уважение искането в останалата част.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна 3 процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат найблагоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца - препис от отговора на искова молба.
Определението в частта, с която се връща исковата молба и се прекратява частично производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Софийски градски съд, а в останалата част е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4