Решение № 1071 от 31.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. Плевен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430101655 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап..Б/ап.6/, съдебен адресат по делото: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б/ап.6/, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Васил Калчев“, бл.58, офис № 6, с представител: А. Д. С., в която се твърди следното : ищцата сключила Договор за потребителски кредит от 17.09.2021 год., със „София Комер Кредит Груп“ АД Съгласно Договор за потребителски кредит от 17.09.2021г, ищцата следва да върне сумата в общ размер на 855.51 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР от 49.89 %, както и ГЛП от 41.16 %, при срок на кредита от 3 месеца.

Съгласно §6 от Договор за потребителски кредит от 17.09.2021г, в случай, че ищцата в срок от 3 дни от подписване на настоящия договор за кредит, не предостави едно от изброените обезпечения в §4 от същия договор, същата дължи неустойка в размер на 160.95 лева, разсрочена на 3 вноски, всяка в размер на 53.65 лева.

По Договор за потребителски кредит от 17.09.2021 г, ищцата е заплатила сумата от 800 лева-главница, 10 лева-лихва и 90 лева неустойка.

Твърди се, че сключеният Договор за потребителски кредит от 17.09.2021год. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски 1 кредит посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на подзащитната ми и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит

На следващо място, процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗГЖ сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит от 17.09.2021г, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Сьобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дьлжимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на 2

ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит от 17.09.2021г, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. е чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това се излага, че Договор за потребителски кредит от 17.09.2021 год. следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от 17.09.2021год. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, поради следното :

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

3

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в §6 от Договор за потребителски кредит от 17.09.2021г, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 160.95 лева е в размер на 1/5 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Именно и въз основа на това, така уговорената клауза в §6 от Договор за потребителски кредит от 17.09.2021г, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит според шито се дължи неустойка в размер на 160.95 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, 4 която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.201 Ог. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната клауза на §6 от Договор за потребителски кредит от 17.09.2021 г, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.