Решение № 1280 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100501740 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№29170/09.04.2024г. от И. П. А. срещу решение № 978/22.03.2024г., постановено по гр. д. № 9480/2023г. по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ искове за осъждане на дружеството да заплати на ищцата: 1. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от липсата на предоставяне на грижа и информиране, ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до нейното изплащане на основание чл. 12 от Регламент ЕО 261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД; 2. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от препродажба на закупеното от ищцата място на борда и последващ отказ да бъде допусната на борда на самолета, както и във връзка с действията на служителите на авиокомпанията по недопускането й на борда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 12 от Регламент ЕО 261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД; и 3. сумата от 1000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на проявено от ответника към ищцата дискриминационно отношение по признак „обществено положение“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено въз основа на неправилно възприета фактическа обстановка и допуснати нарушения на 1 материалния и процесуалния закон. По отношение на иска за обезщетение за забава върху присъдената сума се твърди неправилност на извода на съда за неоснователност въз основа на общите правила на ЗЗД, съгласно които деликвентът изпада в забава и без покана и обезщетение за забава се дължи от увреждането. По отношение на отхвърлените искове за неимуществени вреди се сочи необоснованост на изводите на съда за недоказаност на претърпени неимуществени вреди вследствие на липса на грижа и информация, вследствие на извършена препродажба на мястото на ищцата на борда на самолета, както и на дискриминация поради обществено положение.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***************** срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище гр. София:

1/ за заплащане на сумата от 400 евро, представляващо дължимо обезщетение за претърпени неудобства от реализирано закъснение на полет **** на 25.06.2023 г., надхвърлящо пет и половина часа, при разстояние на полета над 1500 км. до 3500 км., ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до нейното изплащане, на основание чл. 7, ал.1, б. „б“ от Регламент ЕО 261/2004;

2/ за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от липсата на грижа и информиране, ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до нейното изплащане, на основание чл. 12 от Регламент ЕО 261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД;

3/ за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от препродажба на закупеното от ищцата място на борда и последващ отказ да бъде допусната на борда на самолета, както и с оглед действията на служители на авиокомпанията по недопускането на ищцата на борда, ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до окончателното й изплащане;

4/ за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на проявено от ответника към ищцата дискриминационно отношение по признак „обществено положение“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр..

В исковата молба се твърди, че на 25.06.2023г. И. А. ползвала услугата „въздушен транспорт“ на ответното дружество по осъществен и планиран полет с номер **** по направление Лисабон – София. Билетът бил закупен от туристическа агенция „Абакс“ ЕООД 2 по договор за туристически пакет № 81822/27.04.2023 г. заедно с още около 40 човека.

Полетът бил планиран по разписание за 18:05ч. местно за Лисабон време с пристигане в София в 23:55ч. на същия ден – 25.06.2023г. Фактически полетът бил реализиран със закъснение от шест часа, а конкретно кацането на летище в София се случило в около 06:00ч. на 26.06.2023г. На ищцата й била издадена бордна карта с нулево място, а багажът й бил етикиран с допълнителен картон – „за изчакване“. Ищцата твърди, че претърпяла изключителен стрес поради трудностите, с които се е сблъскала при получаване на бордната карта и етикетирането на багажа, въпреки направената резервация от туроператора с номер ****. Закъснението на полета било обявено на таблата, но пътниците, включително и ищцата не получили съдействие от въздушния превозвач, както е предвидено в Регламент 261/2004г. По време на изчакването на полета, продължила да се притеснява дали ще се качи на борда и какво ще прави, ако остане в непозната страна, без познания за езика и без да познава никого. Сочи се, че преживяла притеснение и стресови ситуации, липсвало разяснение относно създалата се ситуация, което породило допълнително напрежение между пътниците и въпреки опитите й да обясни, че билетът й е закупен групово, а само тя е отделена, не я допускали до самолета, което допълнително породило паника и страх у нея.

След като все пак била отведена до самолета, на стълбата, точно преди качване, главната стюардеса ги помолила да се разберат кой доброволно няма да се качи на самолета или няма да допусне никой, което представлявало превишаване на правата по чл. 4 от Регламента. Това създало допълнително стрес и напрежение, но изненадващо един пътник се отказал и грубо била насочена да заеме свободно място, а не написаното й на бордната карта. След заемане на мястото се разплакала и не успяла да се успокои до края на полета, а и в дните след това имала и нарушение на съня. На 07.07.2023г. се твърди, че ищцата упражнила правата си по чл. 6 от Регламента и заявила през сайта на превозвача под формата на иск предвидено обезщетение. Освен иска за закъснението на полета, предявила и иск за възмездяване на негативните преживявания. На 12.07.2023г. ищцата получила отказ за удовлетворяване на претенциите. Като мотив за отказ да се заплати обезщетение били посочено, че към момента на полета били налице „непредвидени обстоятелства“, каквито тя твърди, че не са били налице. Ищцата твърди, че спрямо нея била проявена дискриминация от страна на ответника, тъй като част от пътниците, ползвали услугите на „Аероиск“ ООД за съдействие, са получили обезщетение, а тя като подаваща директно пред превозвача не е получила, тоест е било налице различно третиране и дискриминация по признак „обществено положение“.

Моли за уважаване на исковите претенции ведно с претендираната законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред ответника – 07.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и на сторените в производството разноски.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв. Постъпила е единствено молба ищецът да посочи банкова сметка, по която евентуално да се изплатят дължимите суми. В първото по делото заседание депозира молба, с която заявява, че признава единствено иска относно претендираното обезщетение на основание чл. 7, б. „Б“ от Регламент ЕО 261/2004 г. поради закъснение повече от 3 часа. По отношение на 3 останалите искови претенции заявява, че са неоснователни и недоказани.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на извода на съда, че не са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на липса на грижа и информация, вследствие на извършена препродажба на мястото на ищцата на борда на самолета, както и на дискриминация поради обществено положение.

Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на липса на грижа и информация се основава на разпоредбите на чл. 9 от Регламент ЕО 261/2004 г., предвиждаща правото на пътниците на грижа през периода на изчакване и чл.14, съгласно който на гишето за регистрация на видимо и достъпно място за пътниците е поставено ясно четливо съобщение.

В случая, доколкото реализираното закъснение е било няколко часа, относимата грижа би следвало да се изразява в предоставяне на храна и напитки, не се касае за необходимост от настаняване.

От една страна, не е установено да е предложена подобна грижа, но и не се твърдят вреди от липсата й, например имуществени вреди поради закупуването на необходимите артикули за нуждите на ищцата през периода на изчакване. Задължението за предоставяне на информация по чл.14 също няма отношение към твърдяните от ищцата вреди, доколкото то касае информация за правата на пътниците по отношение на обезщетение и помощ, а не информация за конкретния полет. Същевременно от анализа на относимите разпоредби на регламента се установява, че обезщетението по чл.7 във фиксиран размер, което е присъдено в полза на ищцата с необжалваната част на настоящото решение, е предназначено да обезщети и липсата на грижа и информация през периода на изчакване, както те са предвидените в чл.9 и 14 от регламента.

Всъщност от изложените фактически твърдения и ангажирани гласни доказателства се налага извода, че вредите за ищцата, изразяващи се в притеснение и стрес, са произтекли от реализираното значително закъснение, а не от липсата на предоставени храни и напитки. Фактическите твърдения, свързани предимно с отделянето на ищцата от групата и неяснотата дали ще бъде качена на самолета, нямат касателство към дължимата грижа съгласно чл.9 от Регламент ЕО 261/2004г.

Същевременно не се твърди неизпълнение на конкретно договорно задължение от страна на ответното дружество, което би обосновало претенция за обезщетяване на 4 неимуществени вреди при договорна отговорност съобразно разрешението по ТР №4/2013г. по тълк. дело №4/2012г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение са налага извод за неоснователност на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на липса на грижа и информация.

Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на извършена препродажба на мястото на ищцата и отказ да бъде допусната на борда на самолета се основава на твърдение за нарушение по чл.4, ал.2 от регламента, която предвижда, че ако се явят недостатъчен брой доброволци, за да могат останалите пътници с резервации да се качат на борда, тогава опериращият въздушен превозвач може да откаже достъп на борда на пътници против тяхната воля.