Определение № 144 от 29.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000582 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова т.д.№ 582 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2445 от 20.03.2025г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на Н.Ж. П., настоява съда да измени своето решение, като й определи възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като страната, която го прави всъщност иска допълване на решението и дори и да не е представила списък по чл.80 ГПК същото отново би било допустимо.

Разгледано по същество искането е основателно.

Въззивното производство е образувано по две жалби – на ответника, насочена срещу частта на решението, с която иска е уважен за сумата над 40 000 лв. до присъдените 72 000 лв. и въззивна жалба на ищеца срещу частта 1 на решението, с която иска е отхвърлен над присъдените 72 000 лв. до 150 000 лв..

С решение № 29 от 05.02.2025г. постановено по настоящото дело е отменено решение № 260002 от 17.06.2024г. по т.д. № 582/2024г. по описа на ОС Хасково, в частта, с която е осъдено ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД да заплати на Н.Ж.

П. ЕГН ********** с адрес с. Е., община К., ул. Х.Д.А. №** сума над 60 000 лв. до присъдените 72 000 лв., частично от 240 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени при ПТП, станало на 10.07.2020г., ведно със законната лихва от 04.09.2020г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска за сумата над 60 000 лв. до 72 000 лв. и е потвърдено решението в останалата обжалвана част.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд – частична основателност на въззивната жалба на ответника и неоснователност на жалбата на ищеца в полза на адв. П. К. се дължи, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществената от нея защита по депозираната от ответника - застраховател въззивна жалба срещу решението в неговата осъдителна част.

В този смисъл искането на адв. К. е основателно, но дължимото й възнаграждение не следва да бъде съобразено с минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., така както тя предлага.

Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение и налично ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и 2 обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. К. не се е явила, а е депозирала писмена молба.

Приетото до тук и при отчитане на материалния интерес, за който въззивната жалба на ответника е неоснователна – 20 000 лв. въззивният съд приеме, че възнаграждение в размер на 1000 лв. е съответно на извършеното от адв. К., същото е справедливо и обосновано.

Изводът е, че постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на адв. К. се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 1000 лв., което ще се възложи за заплащане в тежест на застрахователя.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 29 от 05.02.2025г., постановено по т.д. № 582/2024г. в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Г.М. Д. №* да заплати на адв. П. К. САК сума в размер на 1000 лв., представляваща определено възнаграждение при условията на чл.

38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на ответника - застраховател.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3