Решение № 81 от 30.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр. Хасково, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200128 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. С. Д., ЕГН **********, от ****, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № ****г. на Началник Група в ОДМВР- Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на **** часа в гр.****, по бул.“****“- до номер ****, посока ул.“****“ управлява лек автомобил „****“ с рег.№ ****и номер на рама ****с разрешение за временно движение, като представя пътна книжка, в която не е вписан като лице, което има право да ползва временните табели и не е вписал рамата в пътната книжка, не представя СРМПС, с което за виновното нарушение на чл.138, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 25.56 евро /49.99 лева/, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 15.34 евро /30.00лева/.

Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила, моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателя- редовно призован, не се явява в с.з. Явяващият се упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като е налице неустановеност на фактическата обстановка и на извършителя, пледира за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Група в ОД-МВР- Хасково, Сектор Пътна полиция- редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не 1 взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На ****. полицейските служители при ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция - св.А. Ч. и св.С. М., изпълнявали служебните си задължения, като били на бул.“****“ до №****в гр.****, където осъществявали контрол върху движещите се МПС .

Около ****., същите спрели за проверка движещият се по булеварда в посока към ул.“****“ лек автомобил. При извършената проверка установили, че автомобилът е „**** с рег.№ ****и номер на рама ****, а водач е настоящият жалбоподател Д. С. Д.. При преглед на изисканите документи установили, че автомобилът е с разрешение за временно движение, като в представената пътна книжка не било вписано името на водача Д. като лице, което има право да ползва временните табели, не била вписана и рамата в пътната книжка.

Наред с това, водачът не представил СРМПС.

За констатираните нарушения, на Д. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия ****, №****/****., в който е описано, че на пътищата, отворени за обществено ползване допуска превозно средство, което не отговаря на изискванията на ЗДвП и на издадената въз основа на него Наредба № I-45/2000г. на МВР, и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Актът бил съставен и връчен на водача Д. същата вечер, който го подписал без да посочва възражения.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на делото наказателно постановление №****. на Началник Група в ОД-МВР- Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за описаното виновно нарушение на чл.138, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и на чл.185 от ЗДвП на водача му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 25.56 евро /49.99 лева/, и за описаното виновно нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 15.34 евро /30.00лева/.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на ****., видно от неразделна разписка към него. Жалбата против постановлението е депозирана пред съда на ****.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение серия ****, №****., Наказателно постановление №****. на Началник Група в ОД-МВР- Хасково, Сектор „Пътна полиция“, както и на останалите писмени документи- приети като доказателства по делото, от показанията на разпитаните свидетели.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН и ЗДвП, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и 2 обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение.

Следва да се отбележи, че за да е установено и доказано извършването на едно административно нарушение, следва да е налице установеност по време, място и начин на извършване, извършител, установеното да е отнесено към правилната материална норма, която е нарушена, както е налице относимост и към съответната санкционна норма, въз основа на която е наложено административното наказание.

По отношение на първото констатирано нарушение- това по чл.138, ал.1 от ЗДвП, текста от закона гласи: „на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.“. Следва да се посочи, че тази разпоредба на закона е препращаща и няма самостоятелно правно действие, доколкото към нея следва да са прикрепени съответните препратки към същия закон или към подзаконов нормативен акт. В случая адм.наказващият орган се е позовал на Наредба I-45/2000г. на МВР, като в наказателното постановление е описано: „… като не отговаря на изискванията на ЗДвП и на издадените въз основа на нея Наредба I45/2000“.

В тази връзка обаче следва да се отбележи, че Закона за движението по пътищата има множество разпоредби, включително и множество такива, касаещи изискванията към МПС и тяхната регистрация. По същия начин и Наредба I-45/2000г. на МВР съдържа множество разпоредби. Непосочването в АУАН и НП на кои конкретно разпоредби и изисквания от ЗДвП или Наредба I-45/2000г. на МВР не отговаря управляваното МПС се явява съществено нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

При предявяване на административно обвинение, следва в издаденото наказателно постановление да е налице ясно описание на извършеното деяние, това деяние да е отнесено към съответната материална норма, която е нарушена, да е налице съответствие, като описанието да е достатъчно ясно, без възможности за превратно тълкуване, неразбиране или невъзможност за разбиране. Същинското предявяване на „обвинението” за извършено конкретно адм.нарушение, става с издаването и връчването на наказателно постановление. И в тази връзка същото следва да отговаря на всички законови изисквания- да е описано времето, мястото и начина на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и самият нарушител. В случая е налице несъответствие на вмененото като извършено адм.нарушение с дадената му правна квалификация.

В случая адм.-наказващият орган не е описал препращащите норми, които са нарушени и в тази връзка не става ясно по силата на кои разпоредби водачът на описаното МПС е задължен да има пътна книжка, в тази пътна книжка да е вписан като лице, което има право да ползва временните табели, и кое го задължава да е вписал рамата на управляваното МПС в пътната книжка.

Следва да се отбележи, че едно адм.обвинение следва да е ясно и конкретно, без да има задължение нарушителят сам да допълва, да доизяснява или да досглобява обвинението си, търсейки кои конкретно разпоредби на ЗДвП и 3 цитираната Наредба е имал предвид адм.-наказващият орган, когато му е налагал наказание. При неописване на тези препращащи норми от адм.наказващия орган, е допуснато съществено нарушение, касаещо съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото е налице несъответствие между описана фактическа обстановка и разпоредба на материална норма, която е нарушена. По този начин жалбоподателят е поставен в невъзможност да организира адекватно защитата си, предвид липсата на основни елементи в обвинението от състава на административното нарушение. Така допуснатото нарушение е съществено и води до отмяна на наказателното постановление в тази му част.

По отношение на второто описано нарушение- непредставяне на Свидетелство за регистрация на МПС, съдът намира, че също е допуснато разминаване между установена фактическа обстановка и разпоредба на материална норма, описана като нарушена. Това е така, доколкото разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:… 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.“. Т.е. задължението на водача е да носи Свидетелство за регистрация на МПС, докато в АУАН и НП е описано, че водачът не е представил такова свидетелство. Търсенето на логична връзка, че след като не е представил такова, значи не го е носил или че ако го е носил е щял да го представи, в случая е без съществено значение, доколкото законодателят ясно е описал задължението- а именно водачът да носи СРМПС. Доколкото е възможно същият да го носи и да не го представи на контролните органи. В тази връзка съдът намира несъответствие между установена фактическа обстановка и разпоредба на нарушена материална норма.

При наличие на такива съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да бъде разглеждано по същество.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите погоре за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за упълномощаването и за размера на направените разноски, то следва да бъде присъден така описаният размер от 250 евро на направените разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв., поради което и съобразно степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в описания размер, доколкото 4 същият е близък до минималния предвиден.

По отношение разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, Съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства. В случая като такива са били иззети със съставения акт за установяване на административно нарушение, книга- прономерована и прошнурована, издадена на ****. с валидност до ****., както и 2бр. рег.табели с № ****. Същите следва да се върнат на техния собственик, доколкото обжалваното наказателно постановление е отменено.