Решение № 261394 от 02.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

02.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7958/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К.С.С. и К.С.М., с която е предявени срещу З.А.

АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 12.08.2018 г., вследствие на което е починала С.С.К. – сестра на първия ищец и внучка на втората ищца. Претендира законната лихва от 31.12.2018 г. и направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 12.08.2018 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила смъртта на С.С.К. – тяхна сестра и внучка, с която са били в изключително близки отношения и с която са живеели заедно до смъртта й. От загубата е понесли неимуществени вреди – болки и страдания.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от приетата комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, че на 12.08.2018 г. на общински път 1060 км 0 +200 в община Брусарци в района на ж.п. прелез, е настъпило пътнотранспортно произшествие по следния механизъм: лек автомобил „Форд” с рег. №******ВА се е движел по път 1060 в дясната пътна лента със скорост на движение 15 км/ч., приближавайки към ж.п. прелеза при светлинен сигнал с червена светлина и е излъчван звуков сигнал, за приближаващ влак към прелеза.

Водачът на автомобила не е спрял пред прелеза и е навлязъл в него. Реализирало се е ПТП. Влакът с предната си част е ударил л.а. Форд в дясната му странична част в зоната на двете му десни врати. След удара влакът е продължил движението си в известно разстояние и се е установил, а автомобила е бил отхвърлен напред по посока на движението на влака и под ъгъл надясно. Преди да се установи автомобила, тялото на пътничката седяща на предна дясна седалка е изпаднало върху терена в дясно от релсите. Причина за настъпване на произшествието са действията на водача на автомобил „Форд” с рег. №******ВА, който в нарушение на чл.12, ал.5 ЗДвП преминал през железопътния прелез при включен сигнал от мигаща червена светлина.

Установява се от комплексната експертиза, че в следствие на удара С.С.К. е получила тежката гръдна травма с поредни фрактури на ребра в дясно, които счупени ребра за причинили разкъсване на десния бял дроб и последвалия от това вътрегръден кръвоизлив, които са пряка причина за настъпилата смърт й. Към момента на процесната злополука, тя е пътувала на предната дясна седалка в автомобила.

Травматичните увреждания са получени и имат пряка причинна връзка със станалото ПТП.

По изложените съображения съдът намира, че е налице противоправно деяние, извършено на водача на лекия автомобил „Форд” с рег. №******ВА – в нарушение на чл.12, ал.5 ЗДвП. От представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи причинната връзка между деянието и смъртта на пострадалия пътник С.С.К..

Няма спор между страните, че към датата на процесното произшествие е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил „Форд” с рег. №******ВА. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Спорен по делото е въпросът явяват ли се ищците материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на своята сестра и внучка.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите право на обезщетение се включва по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за действително претърпени неимуществени вреди.

Съгласно чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета.

Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), така и размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).

От анализа на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи: увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца, съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно – отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на Върховния съд извежда, че обезщетение не се присъжда единствено при наличие на трайно влошени отношения. Новият момент е, че се признава по изключение право на обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с които пострадалото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито продължителни болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства, при които лица извън най-близкия семеен кръг, придобиват „по изключение“ правото да бъдат обезщетени. Бабата и дядото, братята и сестрите са сред най-близките родственици – от втора степен по права и съребрена линия. Обичайно за българското общество е дори и след напускане на общото семейство (формално включващо родители и деца до 18-годишна възраст) и създаване на собствени семейства, родителите да продължават да поддържат близки отношения със семейството на децата си и да помагат активно в отглеждането на внуците. Ако това обичайно за обществото ни положение се приемаше от законодателя, съответно – ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна практика), за достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова естество, които е справедливо да бъдат обезщетени, то баба, дядо, съответно – внуци, братя и сестри щяха да бъдат включени в кръга лица, за които изначално се приема, че имат право на обезщетение (съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически отношения ги поставят в идентично положение). След като това не е направено, то следва да се установят такива отношения между баба и внук и брат и сестра, които са изключение от обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение.

Следва да се отбележи, че смисълът на ограничаване на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт, не е за целите на предпазване на имуществото на делинкванта, а е в закрила именно на най-близките на починалия, понесли вреди от смъртта му. Това е така, защото ако кръгът не беше ограничен, обезщетения могат да се присъдят на много лица, страдащи от загубата – по-близки и по-далечни родственици, приятели, съученици, съседи, които са имали някаква емоционална връзка с починалия и изпитват страдание от загубата му. В този случай кредиторите на делинквента биха били неограничен брой лица, а поради идентичността на вземанията, най-близките (деца, съпруг, родители) не биха се ползвали с привилегия и биха били поставени пред опасността да не получат обезщетение или в много ниска степен да удовлетворят вземанията си.

Именно изхождайки от принципа, че селектирането на кръга от правоимащи да получат обезщетение при смърт е в защита на най-близките, които нормите на справедливостта изискват да бъдат обезвредени, съдът следва да извърши внимателен анализ на фактическите твърдения и представените доказателства, за да обоснове извод налице ли е онова изключение, което дава право на трети лица да получат обезщетение за неимуществени вреди. Такова изключение би било налице между например между братя и сестри, когато са единствените живи роднини и наследници един на друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо домакинство, между баба и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие на родителите дядото и бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо домакинство и осигуряват възпитанието и образованието им, или между приятели, които поради отчуждение от биологичните си семейства, са в най-тясна връзка помежду си - споделят общ живот в едно домакинство и са си единствено семейство един за друг и т.н. Примерите не могат да бъдат изчерпателно изброени, но общият критерий за изключителност според настоящия състав е, че тези други лица, които по изключение е справедливо да бъдат обезщетени, в някаква степен са заместили обичайния най-близък кръг (деца, съпруг, родители) и са били в най-близка емоционална връзка приживе с починалия – в този случай, макар да не са дете, съпруг или родител, изключителността на тази най-близка връзка обуславя правото им да получат обезщетение. Този извод на съда се опира на обстоятелството, че съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не са сред посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“ т.е. когато

„най-близките на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители.