Определение № 491 от 18.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500023 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 и чл.247 от ГПК и е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева Атанасова против решение №2259/01.11.2024 г. постановено по гр. дело № 804/2024 г. по описа на БРС, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решение №1943 от 26.09.2024 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на ответника П. С. П., като размера на дължимата сума за адвокатско възнаграждение бъде намален до 100 лева и е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.247 от ГПК за допълване съдържанието на решение №1943/26.09.2024 г., чрез посочване на данни по чл.236, ал.1, т,7 от ГПК за банковата сметка на ответника П. П., по която ищецът да заплати дължимите деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз и на решение на Върховен административен съд. Анализира разпоредбата на чл.36 и следващите от закона за адвокатурата, като счита че съдът неправилно е определил дължимите по делото разноски. Посочва, че предвид обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и броя на проведените в исковото производство открити съдебни заседания и предвид посочените в жалбата решения на ВКС, присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Излага съображение.

1

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от П.

С. П.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и изискванията на чл.274 и следващите от ГПК. отговаря на

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

За да постанови обжалвания резултат Районния съд, по претенцията по чл.248 от ГПК, е счел че тъй като до приключване на фазата на устните състезания ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на сумата, то не е на лице основание за съда да извърши преценка на молбата за изменение на разноските. Настоящата съдебна инстанция намира определението в тази му част за правилно и законосъобразно. Действително по делото липсва направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. От друга страна дори и да са на лице условията за ревизиране на адвокатското възнаграждение, съдът счита че производството по делото се е развило в две съдебни заседания, допусната е съдебноикономическа експертиза и няма основание да се приеме, че делото не представлява правна и фактическа сложност, поради което присъдената сума от 679 лева направени разноски в производството по чл.422 не може да се счете за прекомерна и в този смисъл не са на лице условията за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, както е поискал частният жалбоподател пред БРС. От друга страна изложеното в частната жалба касаещо съотношението между наредбата за минималните адвокатски възнаграждения №1 от 2004 г. и възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, сочещи на значително по-малки стойности в наредбата по ЗА за един и същ вид работа, като констатация са правилни, но следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че по ЗПП се присъждат възнаграждения за работата на юрисконсулти, които са на щат при работодателя си и получават заплата за това, факт който е отчетен от изпълнителната власт при приемане на съответните подзаконови нормативни октове.

Изложеното по отношение на разпоредбата на чл.38 от ЗА в конкретния случай не касае спора по делото, тъй като процесуалния представител на П.

П., адв. Николай Русинов е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските и в този случай не е адвокат осъществяващ безплатна помощ по делото.

Що се отнася до цитираната практика на СЕС – по съединени дела С427/16 и С-428/16, както и решение на СЕС по дело С-438/2022 г., принципно имат отношение към подобни казуси, но в случая съдът намира, че страната неправилно се позовава на тях. Следва да се посочи за прецизност, че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дефакто е счетена от СЕС за нищожна и по тази причина съдът може да присъжда разноски и под определения в наредбата минимум, но страната следва да направи възражение за това, че хонорарът е по-висок от обичайното, което в 2 случая не е сторено. От друга страна наредбата служи като формален ориентир за определяне на минимални размери по делата съгласно практиката на съдилищата.

По отношение на второто оплакване на частния жалбоподател за това,че П. С. П. не е посочила банкова сметка, по която частният жалбоподател да преведе дължимата по делото сума, настоящата инстанция намира изложените от първоинстанционния съд мотиви за правилни и законосъобразни. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.236, ал.1 от ГПК – за реквизитите на съдебното решение и в частност ал.7, на разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК – изисквания за съдържания на исковата молба и чл.131, ал.2 от ГПК, в чийто текст липсва изискване за посочване на банкова сметка, като е стигнал до извода, че такова задължение има само ищецът, но не и ответникът по делото.

В този смисъл обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в тази му част, което налага обжалвания съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

Въпреки това съдът намира, че на ответната страна следва да се укаже, с оглед принципите на добросъвестност и равенство на страните в процеса по чл.3, чл.5, и чл.9 от ГПК, да посочи банкова сметка, по която да й бъдат преведени разноските по делото.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2259 от 01.11.2024 г., постановено по гр. дело № 804/2024 г. по описа на БРС.

УКАЗВА на П. С. П., ЕГН: **********, чрез адв. Николай Русинов от БАК, с адрес: гр.Бургас, ул. „Гладстон“ №1, вх.2, ет.3, ап.6, да посочи банкова сметка, по която да й бъдат преведени разноските по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3