Решение № 7485 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7485 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100503349 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. С. М. срещу решение № 20125517/01.07.2024г., постановено по гр. д. № 34298/2019г. на СРС, 161 с-в.

С обжалваното решение Д. С. М. е осъдена да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, на основание чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 350 лв., представляваща главница по договор № 9974748001 за предоставяне на паричен заем от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Излага доводи, че неправилно СРС е приел, че е налице облигационна връзка между страните по делото. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предявен е иск с правно основание чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.За уважаването на исковата претенция следва ищецът да установи чрез пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между страните; изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, предаването на заемната сума на ответника; размера на вземането; валидно уведомяване на ответника за извършената цесия.

От събраните писмени доказателства и заключението на съдебната счетоводна експертиза се установява, че на 24.02.2015 г. между „4финас” ЕООД и Д. С. М. е бил сключен договор за кредит от разстояние, по силата на който „4финанс” ЕООД предоставил на ответницата сумата от 350 лева, със срок на погасяването 30 дни – с падежна дата 26.03.2015 г. Установява се и, че сумата от 350 лв. е преведена по банковата сметка на въззивника, който е неин титуляр.

По наведените в жалбата оплаквания относно липса на облигационна връзка, въззивният съд намира следното.

Договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, в който е уредено предоставянето на финансови услуги чрез средства за комуникация от разстояние.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Така отношенията между страните по този договор се уреждат по електронен път – чрез организираната от доставчика система.

В случая, договорът за кредит е сключен съгласно посоченото в Общите 2 условия на „4финанс” ЕООД за предоставяне на кредит, като комуникацията между страните се осъществява по електронен път – на интернет страницата на кредитодателя.

От приетото като неоспорено заключение на ССЕ и представеното извлечение от ОББ, се установява, че по процесния договор, на Д. М. е отпусната парична сума от 350 лв., която е била преведена по сметка с титуляр въззивницата.

С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Договорът е представен по делото, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. Електронният документ, обективиращ процесния договор за кредит, е подписан от страните с електронен подпис по смисъла на приложимата към момента на сключването на договора редакция на чл. 13 от ЗЕДЕУУ. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ значението на саморъчен подпис има само квалифицираният електронен подпис по ал. 3, но е предвидено също, че страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и ал. 2 /т.е. обикновен и усъвършенстван електронен подпис/ на саморъчен в отношенията помежду си.

С оглед изложеното по – горе, в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата 3 на договор за кредит от разстояние. По делото са представени Договора за кредит и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник.

Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 350.00 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите условия към него.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон.

Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представеното към исковата молба преводно нареждане за извършено плащане се установява, че в полза на въззивницата е преведена сумата от 350.00 лева.

В документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. В тази връзка не е необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на платежното нареждане, от която се установява превеждането на сумата според уговореното. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици

Ето защо, с оглед гореизложеното, неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е подписвала договор за кредит с „4финанс” ЕООД. Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

С оглед изложеното по - горе, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 480 лв., представляваща направените пред въззивна инстанция разноски.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20125517/01.07.2024г., постановено по гр. д. № 34298/2019г. на СРС, 161 с-в.

ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“№ 10, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 480 лв., представляваща направените пред СГС разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5