Определение № 25632 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25632 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД срещу Разпореждане № 145635/18.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 69745/2024 г. по описа на СРС, 38 с-в, с което е оставена без уважение молбата на заявителя „Сити Кеш“ ООД за допълване на заповед за изпълнение № 38740/08.12.2024 г.

Жалбоподателят излага, че в издадения по горепосоченото дело изпълнителен лист № 9421/12.04.2025 г., както и в издадената заповед, съдът е допуснал техническа грешка като не е посочил дължимите съдебни разноски по заповедното производство - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът в обжалваното разпореждане погрешно е посочил, че същите не са поискани в заявлението по чл. 410 ГПК, а напротив, на стр. 5 от заявлението претендирали държавната такса в размер на 68,64 лв. както и юрисконсултско възнагражление в размер на 260 лв.

Моли съда да отмени разпореждането и да допълни заповедта за изпълнение.

Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по подадено заявление с вх. № 375566/21.11.2024 г. от „Сити Кеш“ ООД срещу С.Й.К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 321,24 лева (триста двадесет и един лева и 24 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 27.04.2022 г. до 27.10.2023 г., сумата 578,19 лева (петстотин седемдесет и осем лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 01.10.2024 г., 1 614,76лева (хиляда шестстотин и четиринадесет лева и 76 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 27.04.2022 г. до 27.10.2023 г., 118,01лева (сто и осемнадесет лева и 01 стотинка), представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за период от 03.06.2022 г. до 01.10.2024 г.

1

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 38740/08.12.2024 г. за сумите, така както са посочени в заявлението, срещу С.Й.К., с изключение на претендираните със заявлението суми за съдебни разноски в размер на 68, 64 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Постановил е издаването на изпълнителен лист.

С оглед данните по делото въззивният съд следва да приеме, че са налице всички предпоставки за допълване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските. съдебни разноски – държавна такса в размер на 68,64 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са конкретно посочени в заявлението и са част от отправената до съда претенция. Въпреки това първоинстанционният съд, макар да е уважил заявлението по същество и да е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми по договора за заем, е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното искане за присъждане на разноските в заповедното производство.

Съгласно общия принцип на чл. 78 ГПК, страната, в чиято полза е уважена претенцията, има право на сторените от нея разноски. В заповедното производство съдът е длъжен да се произнесе и относно разноските, като включи дължимите суми в съдебния акт.

Липсата на произнасяне по надлежно заявено искане за разноски представлява непълнота на съдебния акт и/или очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, доколкото се касае до чисто технически пропуск при оформянето на заповедта – заявлението съдържа искане за разноски, държавната такса е внесена, а заповедта възпроизвежда само главницата и лихвите, без частта за разноските.

В обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че разноски не са били поискани със заявлението по чл. 410 ГПК, което е в явно противоречие със съдържанието на самото заявление, където на стр. 5 изрично са претендирани държавна такса в размер на 68,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Следователно изводът на съда, че не е налице искане за разноски, е неправилен и не съответства на писмените доказателства по делото.

Производството за издаване на заповед по чл. 410 и сл. е опростена съдебна процедура за събиране на безспорни вземания – цели бързина и проверка дали претендираните права се оспорват от длъжника. За изявленията на страните и актовете на съда са съставени образци, които се попълват, като по-специално бланката за възражение по чл.414 ГПК се връчва на длъжника от съда и не изисква обосноваване (чл. 414, ал.1, изр.1 ГПК). При оспорване на вземането производството в зависимост от волята на заявителякредитор може да прерастне в спорен исков процес, който се разглежда по общите правила.

Когато защитата на длъжника се изчерпва само с подаването на възражение чрез попълване на утвърдения образец, без да е нужно мотивирането му, участието му не изисква ползване на специализирана юридическа помощ за защита. Следва да се отчете, че осъществяването на адвокатска защита в производството по възражението по настоящия случай се характеризира с ниска степен на фактическа и правна сложност – процесуални действия по защита, извън подаването му, не са извършвани.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП юрисконсултското възнаграждение за защита в заповедното производство се определя от съда в нормативно определените граници. Съдът намира, че възнаграждение в размер на 50 лв. се явява справедлив и икономически обоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд.

Ето защо предвид изложеното частната жалба против разпореждането на СРС е основателна, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде допълнена в частта за разноските, като на заявителя да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 145635/18.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 69745/2024 г. по описа на СРС, 38 с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК Заповед за изпълнение № 38740/08.12.2024 г., издадена по по ч. гр. д. № 69745/2024 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, в частта за разноските.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК: 202531869 срещу С.Й.К. с ЕГН: ********** за съдебни разноски в размер на 68,64 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 38 състав за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за горепосочените суми.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3