Определение № 3145 от 23.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3145 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002101889 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. С. С., чрез адв. М. П., срещу решение № 55/02.02.2023 г. по в.гр.д. № 873/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено изцяло решение № 61/06.06.2022 г. по гр.д. № 114/2022 г. на Районен съд – Разлог и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Хот Спрингс - Баня“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Л. С. С., наложено със заповед № 71 от 29.11.2021 г. на управителя на дружеството и за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „сервитьор“ при ответника.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от личното уведомяване на работодателя от работник/служител за извършено нарушение от друг работник/служител, или от депозиран по-късно нарочен доклад, съдържащ данни за същото извършено нарушение от същия работник/служител? – твърди се противоречие с решение № 256 от 2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС и решение № 1506 от 1999 г. по гр.д. № 408/99 г. на ВКС; 2/ „Относно приложението на правилото на чл. 195, ал. 1 КТ и задължителните реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ, като липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна“ – твърди се противоречие с решение № 201 от 2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, решение № 256 от 2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1506 от 1999 г. по гр.д. № 408/99 г. на ВКС; 3/ Относно задължението на съда да указва на страните, че по 1 някои медицински въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси, както и за задължението на съда служебно да назначи експертиза за факт, установяването на чието съществуване е от съществено значение за изхода на делото – твърди се противоречие с решение № 314 от 2011 г. по гр.д. № 392/2011 г. на ВКС, решение № 346/2018 г. по гр.д. № 619/2017 г. и ТР № 1/2013 г. на ВКС; 4/ За задължението на съда да обсъди във взаимната им връзка всички доказателства по делото и доводите на страните, които са от значение за спорното право, а не само някои от тях – твърди се противоречие с решение № 60301/2022 г. по гр.д. № 479/2021 г. и ТР № 1/2001 г. на ВКС; 5/. Допустимо ли е писмените обяснения по чл. 193 КТ да бъдат поискани от работодателя, без поканата за тяхното искане да е подписана от същия? Липсата на подпис на работодателя може ли да се приравни на липса на покана за даване на обяснения и представлява ли документ неподписаната покана?; 6/. При позоваване на закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ и изследване на въпроса дали работничката/служителката е в напреднал етап на лечение „ин-витро“ по смисъла на §1, т. 13 от ДР на КТ, следва ли съдът да изследва въпроса дали е извършен ембриотрансфер и кога при представени доказателства за извършена фоликуларна пункция?

Има ли значение за закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ дали ембриотрансферът е извършен от замразени или незамразени ембриони, доколкото законодателят не го въвежда като изрично изискване? Доколкото в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, по делото задължително ли следва да се изслуша експертно заключение и чие е задължението за това? и 7/. В кой момент възниква задължението на работничката/служителката за уведомяване на работодателя по чл. 313а КТ при уволнение без предизвестие предвид личния характер на това обстоятелство?

Последните три въпроса се поставят в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се обосновава конкретно соченото основание, а се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Хот Спрингс - Баня“ ЕООД взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По делото е установено, че ищцата е работила при ответното дружество въз основа на трудов договор, сключен на 26.06.2020 г., на длъжността „сервитьор“ в Хотел Хот Спрингс, както и че със заповед № 71/29.11.2021 г., издадена от управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, като на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – уволнение заради извършени деяния, представляващи злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.

Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение съдържа всички изискуеми от закона реквизити – посочено е ясно, че работничката се наказва за това, че е предлагала на други 2 работници в хотела/Г. и К./ срещу заплащане фалшиви сертификати за ваксинация против Covid-19/ без извършване на самата ваксинация/ за сума от 500 лв. на сертификат/, получила е половината сума от Г., нарушението е било установено от органите на реда, които са я задържали на територията на хотела при получаване на втората вноска. Освен това работодателят е посочил, че с нарушението се уронва доброто му име и е налице злоупотреба с доверието му, поради което на наказания работник е наложена най-тежката санкция. При налагането й е прието, че са спазени и императивните разпоредби, регламентиращи срокове за налагане на наказанията – чл. 194 КТ. Прието е, че датата на извършване на нарушението не е посочена като точно определена, като за такава следва да се приеме тази, на която работодателят е узнал за извършените нарушения – при представянето на докладна записка от заместник-управителя на хотела на 15.11.2021г.

Според съдебния състав от събраните по делото доказателства преди издаване на заповедта работодателят е изискал писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, но такива не са ангажирани. Писмото, с което са искани обяснения, е връчено лично на ищцата, като е прието за ирелевантно, че то не е подписано от работодателя, след като не е спорно, че изхожда и е връчено именно от негово име.

По доводите на ищцата за незаконосъобразността на извършеното уволнение, поради това, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е била в напреднал етап на лечение ин-витро и се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.5 КТ, въззивният съд е разгледал доводите и разпоредбата на чл. 333, ал. 5 КТ, съгласно която бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде дисциплинарно уволнена по смисъла на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В конкретния случай обаче е приел, че работодателят от една страна е изпълнил задължението си и е изискал доказателства дали ищцата се ползва от закрила по смисъла на чл. 333 КТ, но тя категорично е отказала да даде такива сведения. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 313а КТ работничката или служителката уведомява работодателя с надлежен документ за обстоятелството, че е в напреднал етап на лечение ин-витро, за да ползва правото по чл. 333, ал. 5 КТ. След като е получила заповедта и я е взела със себе си, за да се консултира с адвокат, ищцата изобщо не е ангажирала доказателства за това, че се ползва от закрила, тъй като е в процедура за лечение ин-витро. В този момент тя е разбрала за намерението на работодателя да прекрати правоотношението и е следвало да представи съответните доказателства, още повече, че при разговор със свидетеля Панков преди настоящата заповед за уволнение е молила след случая на задържането й да прекратят правоотношението по взаимно съгласие. Съдът е счел поведението на работничката за изричен отказ за представяне на каквито и да било документи, което представлява недобросъвестно упражняване на правото по чл. 333, ал. 5 КТ. Затова според въззивният съд работодателят е изпълнил всички законови изисквания преди налагане на дисциплинарната санкция. Но също така въззивният съд е приел, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не се е ползвала от специалната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, като да е била в напреднал етап на лечение инвитро и какъвто извод на първоинстанционният съд е приел, че е неправилен и не е 3 съобразен с доказателствата по делото. Напротив от представената от ищцата по делото епикриза е приел, че се изяснява само, че на 10.11.2021 г. и е извършена фоликуларна пункция, а на 12.11.2021 г. пациентката е изписана, но без наличие на ембриони за ембриотрансфер, което е отбелязано изрично в епикризата. Закрилата обаче се преценява към момента на уволнението – в случая към момента на връчване на заповедта. Съдът е посочил, че и да се приеме и максимално предвиденият срок за закрила от не повече от 20 дни, от фоликуларна пункция до ембриотрансфер, по смисъла на пар.1,т.13 ДР на КТ отново не е било необходимо разрешение на Инспекцията по труда, тъй като този срок е започнал да тече на 10.11.2021 г. и е изтекъл на 30.11.2021 г., а заповедта е връчена при условията на отказ, оформен с подписа на двама служители, на 02.12.2021 г. Относно извършеното от ищцата нарушение въззивният състав е приел, че за осъществяването му са ангажирани категорични доказателства с оглед на събраните по делото свидетелски показания/ свидетелите Г., К., Панков и Цъклеева / и след като свидетелите са присъствали при задържането на ищцата от органите на полицията и деянието може да се определи като такова, с което се уронва доброто име на работодателя. Поради изложеното съдът е приел предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

По първия въпрос, относно срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 КТ, същия в случая е поставен изцяло в конкретиката на процесното дело и с разясненията към въпроса се цели да се наложи възприемане на друга фактическа обстановка, тъй като се твърди, че работодателят е разбрал за нарушението по-рано и преди двумесечния срок, в който следва да се наложи дисциплинарното наказание и което са доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт следва да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Независимо от това и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е налице по първия въпрос несъответствие на приетото от въззивния съд с цитираната в изложението практика. В решение №256 от 2012 г. по гр.д.

№ 1036/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е прието във връзка приложението на чл.194, ал.1 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, че следва да се има в предвид, че наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не покъсно от една година от извършването му, като откриването на нарушението означава узнаване именно от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, които го квалифицират. В случая от съвкупната преценка на доказателствата, включително и на свидетелските показания въззивният съд е приел, че е спазен срокът за налагане на наказанието с оглед на чл.194, ал.1 КТ след като управителят на ответното дружество, работодател е уведомен за нарушението, чрез докладна записка от заместник-управител на хотела /свидетелят Панков/ от 15.11.2021г., съставена след запознаване на последния от свидетелите, служители в 4 хотела /К. и Г./ в началото на ноември за извършено от ищцата. Последната е предложила да ги снабди с фалшиви сертификати, без да е извършена реално ваксинация, срещу пари и за което са уведомени и органите на полицията, осъществена е полицейска акция на територията на хотела за залавяне на ищцата в момента на получаване на парите, при която е била задържана. След като е уведомен управителя на ответното дружество, работодател през ноември същата година с докладна, проведено е вътрешно разследване, осъществена е полицейската акция на територията на хотела през същия месец, при която е задържана ищцата при получаване на втора част от сумата, която е искала за предоставен фалшив сертификат, на 29.11.2021г. е издадена заповедта за уволнение, което е в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението.