Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 572 от 04.12.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 554/2023
Вид
Решение № 572
Подписан
04.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. С., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500554 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „С.И.“ ООД за отмяна на неприсъствено решение от 25.05.2023г. по гр. д. № 928 / 2022г. на РС – С., с което са били уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени срещу дружеството от П. В. Р..

Релевират се оплаквания за липса на предпоставки по чл. 239 ГПК – исковата молба не била връчена на управителя на ответното дружество, нито на упълномощен представител или служител; разписката за връчване на ИМ от 24.10.2022 г. удостоверявала връчване чрез лицето Д.М., който не бил работник или служител на дружеството; призовката за открито съдебно заседание също била връчена чрез посоченото лице; седалището и адресът на управление на дружеството от 23.08.2022 г. били в гр. С., ул.

„Х.Д.“ № 12, докато всички съдебни книжа били връчвани на адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40. Молителят обосновава, че съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на юридическо лице е последният посочен в регистъра адрес, а изключението по чл. 50, ал. 3 ГПК не можело да се прилага разширително.

Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че всички съдебни книжа били връчени в канцеларията на цеха за пелети в 1 гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40, където Д.М. пребивавал и се съгласил да ги получи. Представя договор от 01.09.2022 г., с който „С.И.“ ООД възлага на Д.П.М. да организира и контролира пропускателния режим в цеха на дружеството в град С., както и да получава кореспонденция, съобщения, призовки и др.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя оспорва договора с Д.М. като необвързващ дружеството. Твърди, че В. Д., който е подписал договора от името на възложителя „С.И.“ ООД, не е управител и не представлява търговеца.

Софийският окръжен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима като депозирана от легитимна страна в законния едномесечен срок. Неприсъственото решение е било връчено на ответника по делото на 06.06.2023 г., а молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е била подадена от него на 07.06.2023 г.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Не се спори, че съгласно данните в Търговския регистър управител на дружеството е В. Б., считано от 02.06.2014 г. На 23.08.2022 г., тоест още преди предявяването на иска на 26.09.2022 г., е била вписана промяна на седалището и адреса на управление на „С.И.“ ООД, а именно гр. С., ул.

“Х.Д.“ № 12.

Спорният въпрос е дали съдебните книжа по гр. д. № 928 / 2022г. на РС – С., са връчени валидно.

В настоящия случай работодателят оспорва представителната власт на В. Д., който на 01.09.2022 г. е възложил на Д.М. да организира и контролира пропускателния режим в цеха на възложителя в гр. С., както и да получава кореспонденция, съобщения, призовки и други документи от името на дружеството. Не се спори, че не е налице трудово правоотношение между „С.И.“ ООД и Д.М..

Следователно при положение, че от 02.06.2014 г. в Търговския регистър като управител на дружеството е вписан В. Б., договорът за поръчка от 01.09.2022 г. обвързва само В. Д. и Д.М., но не дружеството.

Съдебните книжа не са били връчени чрез лице, което да е било надлежно овластено да ги получи. Освен това преписът от исковата молба и призовката за съдебното заседание са били връчени на адрес, различен от вписания в Търговския регистър. Ето защо неприсъственото решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане от друг състав.

Що се отнася до претенцията на молителя за съдебни разноски, същата не е предмет на производството за отмяна на неприсъствено решение. Разноските подлежат на разпределяне съобразно изхода на спора при новото му разглеждане по същество (т. 4 от ТР № 6/2012 г. от 2

06.11.2013 г.)

По изложените съображения Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъствено Решение № 89 / 25.05.2023 г. по гр. д. № 928 / 2022 г. на Районен съд – С..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – С..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3