Решение № 4155 от 13.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4155 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110210589 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. П. Х. с ЕГН –********** с постоянен адрес *** чрез адв.Г. М. със съдебен адрес *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23- 4332- 009706 от 01.06.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Същият изразява становището си, че вмененото на жалбоподателя нарушение не се доказва по безпорен и категоричен начин.

1

Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В приложени по делото писмени бележки, изготвени от процесуален представител, се настоява наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 960500 от 22.05.2023 г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП - СДВР е установено, че на същата дата 22.05.2023 г., в 00:58 часа, в гр.София, кв.“Кремиковци“, по ул.“Кремиковско шосе“ с посока на движение от ЖП прелез Гара Кремиковци към ул.“Челопешко шосе“ жалб.П. П. Х. с ЕГН – ********** управлявал личния си автомобил марка „***“ модел „***“ с рег.№ ***, като на кръстовището с ул.“Дево мост“ при извършена проверка водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0133. На същия е връчен талон за медицинско изследване № 0176984 за МБАЛ „Света Анна”. В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 23- 4332- 009706 от 01.06.2023 г., на Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В същото било посочено, че жалб.П. П. Х. не е дал кръвна проба за медицинско изследване.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Г. Д. и Д. А. Г., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за 2 установено от правно страна следното:

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено за нито една категория водачи.

Съдът намира, че от показанията на свидетеля А. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалб. П. Х. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, а именно, че същият като водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0133 за установяване употребата на алкохол. В тази връзка показанията на свидетеля Д. са последователни, логични, непротиворечиви и напълно кореспондират на приложените писмени доказателства – талон за изследване № 0176984 и справка –картон на водача. Независимо от изминалия период от време св.Д. възпроизвежда пред съда своите непосредствени възприятия от значение по делото. Същият пояснява, че не са спрели автомобила, а са били извикани на съдействие на екип от 05 РУ –СДВР. Това се потвърждава и от показанията на св.Д. Г., който на разпита си заявява, че е служител на 05 РУ –СДВР, сектор „Охранителна полиция“, не е съставил процесния АУАН, но е изготвил докладна записка по случая.

Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на посочените свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, са еднопосочни, взаимно допълващи се, последователни, логични и непротиворечиви.

От приложената по административно-наказателната преписка справка – картон на водача се установява, че 15 дни преди настоящото деяние на 07.05.2023 г. на жалбоподателя е бил съставен друг АУАН № 949913 от същата дата, като едно от нарушенията по него е по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е 3 било отнето свидетелството му за управление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Също така, за да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал автомобила си. Безспорно се установява, че в хода на извършената проверка на жалбоподателя му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, на което жалбоподателят е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, (независимо дали след това се е явил или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта) жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно административно – наказващия орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в предвидения от закона размер за този вид нарушение, а именно глоба в размер от 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, което съдът счита, че отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното административно нарушение. С оглед на това съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е приложил санкционната норма от ЗДвП, поради което 4 законосъобразно е наложил съответното наказание.

Съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което са приложени съответните писмени доказателства. От събрания по делото доказателствен материал по безспорен начин се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и неговата вина. По ясен и недвусмислен начин е описано нарушението и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление, а именно водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, с което се поведение е осъществил състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво точно нарушение е обвинено и как да организира защита си. По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд,

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23- 4332009706 от 01.06.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя П. П. Х. с ЕГН –********** с постоянен адрес ***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя П. П. Х. с ЕГН –********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6