Определение № 3026 от 27.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3026 гр. София, 27.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002901031 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №446/11.12.2024г. по гр.д.№474/24г. на Окръжен съд София в частта, с която, след частична отмяна на решение №3/23.01.2024г. по гр.д.№1076/20г. по описа на РС Самоков, е признато за установено по отношение на ответниците „Юробанк България“АД, Д. Ф. Т. и Т. М. П. – Т.а,че сключената между тях договорна ипотека с нотариален акт №188 том 4А рег.№6279 дело №748/2005г. на нотариус Борислав Механджийски не се разпростира и няма действие по отношение на собствените на Ф. Д. Т. недвижими имоти – жилище – апартамент с идентификатор *** на две нива с площ от 120 кв.м. и гараж с идентификатор *** с площ от 41 кв.м., находящи се в с.Бели Искър община Самоков.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивния съдебен акт. Твърди се,че съдът не се е произнесъл по аргументите на банката за недоказаност на твърдението на ищеца,че имотите са пристроени/надстроени към първоначално построената едноетажна вилна сграда през периода след учредяването на ипотеката върху нея – 2006-2007г. Касаторът поддържа тезата,че това му твърдение е противоположно на твърдения относно момента на построяването, заявени в други съдебни производства между страните,изразяващи се в това,че 1 пристрояването и надстрояването е било извършено преди 2005г., които твърдения, според касатора, следва да бъдат тълкувани от съда като извънсъдебно признание.Счита,че поддържаната в това производство от ищеца теза относно годината на построяването на имотите не се доказва от експертизата и не може да бъде установено само със свидетелски показания.Като неправилен се оспорва и изводът на въззивния съд, че новопостроените обекти не са обект на учреденото право на строеж върху държавна земя, като се излагат доводи,че актът за учредяване право на строеж не съдържа ограничения относно обема му, а ипотеката обхваща и правото на строеж върху сградата, респ. – и всичко построено върху нея. Касаторът се позовава на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр.д.

№414/16г. на РС Самоков, постановено по иск с правно основание чл.440 ГПК. Предявява искане касационната инстанция да допусне решението на окръжния съд до касационен контрол, като го отмени и отхвърли предявения срещу банката установителен иск. Претендира разноски за въззивната и касационната инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че съдът се е произнесъл при предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по съществени материално-правни и процесуално-правни въпроси, а именно: 1.Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и обстоятелства по делото и задължен ли е да обсъди всички наведени възражения и оспорвания на страните, относими към предмета на спора? /противоречие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС , ППВС №1/53г. и решения по гр.д.№5357/15г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№180/17г. на ВКС, гр.д.№706/17г. на ВКС, гр.д.№1006/12г. на ВКС, гр.д.№761/10г. на ВКС, т.д.№1106/10г.на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№823/10г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№47/09г. на І г.о. на ВКС, т.д.№823/10г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.

№191/11г. на ІІ г.о. на ВКС,гр.д.№1332/10г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№1619/13г. на ІІ г.о. на ВКС/; 2.Необходимо ли е страната, която носи доказателствената тежест в процеса за установяване на определени факти, да проведе пълно и главно доказване на тези факти и следва ли съдът да приеме за неосъществили се тези факти в случай,че такова доказване по делото липсва? /противоречие с решения по гр.д.№1832/10г. на ІV г.о. на ВКС,гр.д.

№1387/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№982/10г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№673/09г. на 2

І г.о. на ВКС, гр.д.№231/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1082/09г. на І г.о. на ВКС/; 3.Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебно решение, постановено по спор с формално различно правно основание, но между същите страни и при идентични писмени доказателства, фактически отношения и правни твърдения относно едно и също спорно право и неговия обхват? /противоречие с ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС и ТР №87/02.09.1954г. по д.№50/54г. на ОСГК на ВС; като освен това въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/; 4.Счита ли се за ограничено правото на строеж ако административният акт, с който е учредено правото на строеж върху държавна земя не съдържа ограничения относно обема му? Респ. ако се счита за ограничено – въз основа на какви документи и обстоятелства се преценява, коя част от строителството попада извън обхвата на правото на строеж при липса на изрично ограничение в административния акт, с който е учредено правото на строеж върху държавна земя?; 5. Кой е собственик на построеното извън обема на учредено право на строеж върху държавна земя, ако административният акт, с който е учредено правото на строеж върху държавна земя, не съдържа ограничения относно обема му? С последните два въпроса касаторът релевира като допълнителен критерий за допускане на касация хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението си се позовава и на самостоятелното основание за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,като счита обжалваното решение за очевидно неправилно. Очевидната неправилност обосновава с аргументи за необоснованост и липса на произнасяне по възраженията на банката.

В депозирания от Ф. Д. Т. писмен отговор на касационната жалба се изразява становище за липса на обосновани в писменото изложение предпоставки за допускането до разглеждане по същество. В този смисъл ответникът по касация прави искане за недопускане на касационно обжалване.

Претендира направените в производството пред Върховен касационен съд разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

3

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

С атакуваното пред настоящата инстанция част от въззивното решение Софийски окръжен съд е приел за установено,че с договор от 17.10.1988 г ., сключен между М.П. –дядо на ищеца и ОбНС гр.Самоков, в полза на П. е било учредено право на строеж върху държавна земя, въз основа на което да построи едноетажна масивна вилна сграда, с площ от 60 кв. м. в УПИ с площ от 390 кв. м., образуващ парцел първи, пр. № 360 кв.35 по плана на с. Бели Извор с поето в него задължение за приобретателя на правото на строеж да застрои мястото по одобрен архитектурен план; че строежът е реализиран, като е построена едноетажна масивна вилна страда с РЗП от 60 кв. м., съобразно издадените строителни книжа – архитектурен проект от 27.04.1989 г. и строително разрешение от същата дата; че с нотариален акт от 1993 г. П. и съпругата му са прехвърлили на дъщеря си Т. П., която към този момент е била в граждански брак с Д. Т., правото на собственост върху едноетажната масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв. м, построена върху държавна земя, представляваща УПИ с площ от 390 св. м., образуващ парцел 1 пл. № 360 кв. 35 по плана на с. Бели Искър, без изрично упоменаване за прехвърлянето на правото на строеж върху земята, срещу задължение за гледане и издръжка; че с нотариален акт от 25.11.2005г. двамата са учредили в полза на банката договорна ипотека върху собствения им недвижим имот – масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв. м., ведно с правото на строеж върху УПИ с площ от 390 кв. м., идентичен с парцел 1-първи, пл. № 360, кв. 35 по плана на с. Бели Искър за обезпечаване на чужд дълг; че с договор за продажба на общински недвижим имот от 17.01.2005 г. Община Самоков е продала на М.П. земята, представляваща УПИ с площ от 390 кв. м., образуващ парцел 1, пл. № 360, кв. 35 по плана на с. Бели Искър, върху който е построена вилата; че с нотариален акт от 02.11.2006 г., след придобиване на правото на собственост върху земята, М.П. е продал този поземлен имот на дъщеря си – Т. П. по време на брака й с Д. Т., след което те са предприели строителство и са пристроили и надстроили съществуващата и изградена през 1989-1990 година едноетажна вилна сграда с площ от 60 кв. м, въз основа на издаден през 2005 г. архитектурен проект за пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда; че със заповед от 20.06.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК-Софийска област е открита процедура по заснемане и 4 изработка на кадастрална карта на с. Бели Искър, а с последваща заповед от 01.04.2008 г. кадастралната карта на с. Бели Искър е одобрена и е влязла в законна сила, като при заснемането на сградата, отделните части от нея /старата част, построена през 1989 година и новите надстройка и пристройка, изградени и завършени през 2006 г. - 2007 г./, са заснети като отделни обекти с отделни идентификатори – апартамент на първи етаж с идентификатор № ***, с площ от 60 кв. м. , апартамент на две нива с идентификатор № ***, с площ от 120 кв. м. и гараж с идентификатор № ***, с площ от 41 кв. м.; че апартаментът с идентификатор № *** с площ от 60 кв. м. е идентичен както с масивната вилна сграда с площ от 60 кв. м., описана в нотариалния акт от 05.11.1993 г., така и с масивната вилна сграда с площ от 60 кв. м., описана в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от 25.11.2005 г.; че с нотариален акт от 30.06.2009г. и с нотариален от 15.07.2009г. Т. П. и Д. Т. са продали на ищеца Ф. Т. УПИ с идентификатор № ***, както и надстроения апартамент на две нива с РЗП от 120 кв. м. с идентификатор № ***.

Във връзка с така установените обстоятелства съставът на въззивния съд е развил съображения, че с извършеното през 1993г. от М.П. прехвърляне на собствеността върху построената през 1989г. едноетажна масивна вилна страда с разгърната застроена площ от 60 кв. м., въпреки липсата на посочване в нотариалния акт, че се придобива и правото на строеж, в съответствие с което е била изградена едноетажната масивна вилна сграда, след упражняването на отстъпеното право на строеж то не се е погасило, а само е загубило своята самостоятелност и макар и да не съвпада с правото на собственост върху сградата, може да бъде предмет на разпореждане само заедно с последното, като, ако постройката или част от нея погине, приобретателят на правото на собственост може да реализира отново правото на строеж, тъй като законът не допуска сградата да принадлежи на едно лице, а правото да бъде построена вместо нея нова сграда – на друго лице. Въз основа на тези разсъждения, основани на приеманото в правната доктрина, съдът е извел,че сградата и правото на строеж, въз основа на което е изградена тя, представляват единен обект на разпореждане, а разделното им третиране е недопустимо, поради което дори разпоредителната сделка, по силата на която Т. П. е придобила правото на собственост върху сградата да не съдържа изрично посочване на правото на строеж, то следва да се счита включено в 5 нейния предмет, поради което правилно правото на строеж е било упоменато в ипотечния договор.

За да направи извод,че правото на строеж не обхваща извършените след учредяване на ипотеката пристроявания и надстроявания през 2006г.-2007г., вследствие на които са обособени нови самостоятелни обекта в сградата – апартамент на две нива с идентификатор № ***, с площ от 120 кв.м. и гараж с идентификатор № ***, с площ от 41 кв.м., съдът се е позовал на това,че към момента на прехвърлянето през 1993г. на построеното върху земята - вилата от 60 кв.м. - правото на собственост върху държавната земя е принадлежало все още на държавата, а Т. П. е придобила на деривативно основание – с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, само толкова права, колкото е притежавал нейния праводател – М.П.. Развил е съображения,че тези права включват освен правото на собственост върху построената едноетажна масивна вилна страда с РЗП 60 кв. м. и преминалото в латентен вид право на строеж върху чуждата земя, в съответствие с което е била изградена сградата, а то може да бъде упражнено от суперфициаря само в случай, че постройката или част от нея погине, като прострои същата сграда съобразно строителните книжа, изготвени за нея.