Решение № 260003 от 22.03.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№260003 гр.Ботевград, 22.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН П. при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от съдия П. НАД №371 по описа за 2020година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М.Г.А. с ЕГН**********,*** е обжалвала в законния срок наказателно постановление *от 11.03.2020г., издадено от Началник РУ – гр.П., упълномощен със заповед *на Директор ОДМВР-С. , с което за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.3 от КЗ й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателя, заедно с упълномощения от нея адв.И. Р. от АК-Х. поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.

Въззивната страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: застрахователна полица за гражданска отговорност; *.; заповед *; докладна записка-3бр.; разписка за върнати вещи; справка за нарушител

/водач; ЗППАМ *; ЗППАМ *; застрахователна полица за застраховка гражданска отговорност; разписка /вносна бележка; удостоверение за техническа изправност на ППС - заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.И.В.– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – П., М. Я.

М. и П.И.И., се установява следната фактическа обстановка:

На

27.02.2020г. около 10.45ч. свидетелите П.И.В. и М. Я. М. – полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в района на гр.П., обл.Софийска. Тогава полицейските служители спрели за проверка, движещия се по ул.“Х. Б.“ в посока към завод * лек автомобил м.”*” с рег.№**

**** * , който бил без включени светлини.

Автомобила бил управляван от жалбоподателя М.Г.А.. При извършената проверка двамата полицейски служители установили, че за горецитираният автомобил не е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След като А. предала на полицейските служители изисканите от тях документи – СУМП, контролен талон и СРМПС, те й заявили, че са констатирали, че при управлението си на автомобила тя е осъществила горепосочените две нарушения

– по КЗ и по ЗДвП, за което ще й бъдат съставени 2бр. АУАН. А. не била съгласна с това и им заявила, че бърза, след което си тръгнала с управлявания от нея автомобил. Същият ден А. се явила в РУ –

П., където в нейно присъствие и в присъствието на св.М. и св.И. й бил съставен АУАН с *, за това, че е управлявала автомобила без сключена задължителна гражданска отговорност за 2020г. А. отказала да се запознае със съдържанието на АУАН и да го разпише, с оглед на което св.М., удостоверил този отказ с подписа си. След това св.В. не връчил препис от акта на А., въпреки, че последната не направила изричен отказ да го получи /такъв отказ не бил възприет от никой от присъствалите/. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.638, ал.3 от КЗ. Въз основа на така съставения АУАН е издадено от Началник РУ - П. атакуваното наказателно постановление *от 11.03.2020г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В., М. и П.И.И., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за обективни, логични, и дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че при изготвянето и предявяване на акта за установяване на административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

Видно от дадените свидетелски показания, е че въпреки, че А. не е направила изричен отказ да получи препис от акта, такъв не е бил връчен. Това означава, че жалбоподателят не е получил препис от акта, което е нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, която разпоредба е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното постановление. В подкрепа на горния извод на съда е трайната съдебна практика.

Отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. От тълкуването на чл.43 ал.5 от ЗАНН се обосновава извода, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на същия е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед съблюдаване правото на защита на нарушителя и с оглед възможността същия да се запознае с административно нарушение, което му се вменява с изготвения в негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви в тридневен срок от изготвянето и връчването му възражение пред административно-наказващият орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и се тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за нарушител на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че правото на възражения в предвидения от закона тридневен срок би могло да се упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при отказ да бъде подписан. Нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него. Неслучайно законодателят в ЗАНН е предвидил, че към АУАН следва да има предвидена разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.

В конкретния казус, видно от съдържанието на процесния АУАН и свидетелските показания на св.В. и св.М., документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел. Не са спазени обаче процесуалните правила по отношение задължението за връчване на препис от акта на нарушителя. В този смисъл показания депозира и актосъставителят, който сочи, че актът не е връчен на лицето, защото отказало да го подпише.

С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, административно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.2 и ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, както и да върне съставения АУАН на актосъставителят за връчване препис от него.

В заключение следва да се отбележи, че изпълнението на изискването за връчване на препис от акта на нарушителя би довело до създаване на необходимите и възможни гаранции за пълноценното му участие в тази фаза на производството. Отделен е въпросът дали нарушителят ще подпише и приеме препис от акта или не. Във всички случаи обаче, ако не бъдат положени усилия в тази насока, процесуалното бездействие на администрацията води до съществено ограничаване на възможността на нарушителя да участва в извънсъдебната фаза на производството, което от своя страна константната съдебна практика приравнява на абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Обжалваното наказателно постановление се явява краен акт на незаконосъобразно образувано и проведено административно-наказателно производство, осъществено при съществени нарушения на процесуалните гаранции за обективност и разкриване на истината. Ето защо, предвид изначалния неотстраним порок при образуване на административно-наказателното производство, наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, без да се разглежда делото по същество, тъй като нередовността на наказателното постановление-предмет на обжалване в настоящото производство, от процесуално-правна страна води до невъзможността същия акт да породи последиците, към които е насочен, защото се явява незаконосъобразен.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

*от 11.03.2020г., издадено от Началник РУ – гр.П., упълномощен със заповед *на Директор ОДМВР-С. против М.Г.А. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :