Решение № 1304 от 03.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5/07.02.2022 г., постановено по т. д. № 72/2021 г. по описа на ОС-гр.

Враца, частично е уважен предявеният от Л. Г. Ц. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 35000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило на 30.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 25.08.2020 г. до окончателното му изплащане. Изцяло е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от същото застрахователно събитие имуществени вреди в размер на сумата от 10 лв., изразяваща се в разходи във връзка с проведеното изследване на здравословното състояние на ищцата, ведно със законната лихва от 04.06.2021 г. до окончателното й заплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 20000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като пострадалата чрез своето поведение (по твърдение на ответника тя не е била с предпазен колан, респ. „провела е неправилно лечение и сама е допринесла за степента и продължителността на своите болки и страдания”) не е допринесла в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат. ОС-гр. Враца е достигнал до извода, че изцяло е доказан предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди в размер на сумата от 10 лв.

1

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ е уважени над сумата от 12000 лв. до присъдения размер от 20000 лв. Въззивникът поддържа релевираното в отговора на исковата молба правоналавящо материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е била пътник в лекия автомобил без правилно поставен предпазен колан. От друга страна, счита, че тя е допринесла за усложнението в нейния здравословен статус, тъй като своевременно не е провела необходимото лечение. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба оспорване, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен начин, че всички твърдени травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие. Не оспорва обаче размера на определеното заместващо обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД, поради което, в случай че съдът достигне до фактическия извод, че всички увреждания са закономерна, присъща последица (при необходимата причинно-следствена връзка) с настъпване на процесното ПТП, не може да определи по-нисък размер от този, който е приет за справедлив от първоинстанционния съд (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).

Въззиваемата е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в която развива подробни съображения за нейната неоснователност.

Ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20000 лв. до пълния му предявен размер от 35000 лв., а от ответника в частта, в която този иск е уважен до сумата от 12000 лв., респ. в частта, в която предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 10 лв. е уважен, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-гр. Враца е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

2

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 30.12.2019 г. – за сумата от 12000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали пострадалата като пътник в процесния лек автомобил е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без правилно поставен предпазен колан, респ. дали нейното небрежно отношение към лечебния и възстановителния процес е причина за настъпване на усложнения в нейния здравословен статус, както и дали всички твърдени травматични увреждания са в пряка причинноследствена връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие. Както бе изяснено, в случай въззивният съд достигне до фактическия извод, че всички увреждания са закономерна, присъща последица (при необходимата причинно-следствена връзка) с настъпване на процесното ПТП, при липсата на съответен правен довод във въззивната жалба не може да определи по-нисък размер от този, който е приет за справедлив от първоинстанционния съд (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).

От приетата от ОС-гр. Враца като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по делото медицински документи и след личен преглед на пострадалата, се установява, че непосредствено след настъпването на процесното ПТП ищцата е била транспортирана в болнично заведение с оплаквания за силни болки в левия крак, слабините, таза, гърба, гръдния кош, ребрата и в цялото тяло.

Първоначално й е поставена диагноза: „Контузия на гръдния кош и травма на левия крак”.

Но на 27.01.2020 г. е била на преглед при ортопед поради продължаващи оплаквания за болки в кръста и лявото бедро, невъзможност за извършване на активни действия и затруднения в самостоятелната походка – от 1 месец е на легло. Била е диагностицирана с навяхване и разтягане на лявата сакроилячната става. На 30.01.2020 г. – поради продължаващи оплаквания, е проведен нов преглед, на който е установено, че е налице изкълчване в областта на сакроилячната и сакрококцигиалната става. Едва при направените образни изследвания са констатирани данни за фрактура на горното рамо на лявата пубисна кост с давност. Дадени са указания да ходи с патерици за период от 2 месеца и да провежда лечение у дома. По-късно тя е прегледана отново, като са констатирани рентгенови данни за крило на хълбочната кост вляво, както и повърхностна травма в областта на тазобедрената става и бедрото. На 30.01.2020 г. е прегледана и от специалист по нервни болести, който е установил увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулапатия, навяхване и разтягане на сакоилячната става. На същата дата е проведено ново образно изследване на таза, както и ЕМГ на долните крайници – установена е преднокоренчова увреда на Л4 и ЕС1 коренчета вляво; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с разикоропатия. На 06.02.2020 г. е проведен нов преглед – поради продължаващи 3 оплаквания за болки в областта на лявата тазобедрена става и накуцваща походка . Едва на 25.02.2020 г. е извършена КТ, на която се установяват данни за фрактура с дислокация и имплантация на фрагментите на ос пубис вляво.

Въз основа на тези установени от вещото лице правнорелевантни факти СМЕ достига до категоричния доказателствен извод, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания (по първия въпрос: „Какви по вид увреждания е получила в резултат на описаното ПТП…?” е отговорено: „Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и получените от ищцата увреждания”): 1) фрактура на горното рамо на лява пубисна кост; 2) Контузия в областта на сакроилячната става; 3) Контузия на гръден кош и гръбнак.

При изслушването на тази съдебна експертиза в проведеното на 19.12.2021 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че при постъпването в болничното заведение (непосредствено след пътния инцидент) ищцата не е била консултирана от лекар-ортопед, поради което може би това е била причината, за да не бъдат диагностицирани уврежданията в ръката и таза – „Счупване на ставата, тъй като колегите от „Спешното отделение” не са специалисти в тази област. Възможно е счупването да се установи на по-късен момент, дори и след зарастване има белези, които сочат, че в тази област е имало счупване”. Изяснява, че от КТ се установява по категоричен начин, че пострадалата е получила счупване на горното рамо на лявата срамна кост – „При такава травма походката е силно затруднена и почти невъзможна, съпътствана със силна болезненост. Редно е пациентът да е поставен на легло до заздравяване на фрактурата”.

Тези доказателствени изводи се потвърждават напълно от показанията на свидетелите А. И. (приятелка на ищцата) и С. С. (майка на пострадалата), които изясняват правнорелевантния факт, че Л. е изпитвала силни болки още при приемането и в „Спешното отделение” – „Приеха я. Не можеше да си движи краката и таза” (свидетелят И.).

Изяснява се, че неколкократно впоследствие е ходила на преглед при лекари, като се наложило да потърси медицинска помощ и в гр. София – „Като дойде в София, ходеше много бавно и трудно. Имаше болки и схващания в крака… Диагнозата разбрахме, че е счупване на таза. След това се оказа, че има проблем с нерв, че има спукване на ребра” (свидетелят И.); „Не можеше да се движи. Мислих си, че има разтегнато сухожилие, но се установи, че има счупване на таза – това се установи по-късно, след три седмици. Само лежеше при баба си, беше на подлога 2 седмици… При различни доктори ходеше и й правеха изследвания постоянно…” (свидетелят С.). От показанията на свидетелите се установява, че пострадалата не е преживявала след процесния инцидент други травматични увреждания.