Решение № 115 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000501535 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение /без номер/ от 07.03.2023г., постановено по гр. д. № 3328/2022г., Софийски градски съд, І ГО, 22 състав е отхвърлил предявеният от Х. Т. И. против Административен съд - София град, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане да му заплати сума в размер на 25 005 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в две реплики (о.с.з. от 25.03.2022г. по КНАХД № 1261/22г. по описа на АССГ – съдия А.; и във Въззивна жалба по гр.д. № 13247/2020г. на АССГ), както следва: „Преценката за това, дали са налице факти, които внасят съмнение за пристрастността на съда, е на настоящия съдебен състав. Тя, следва да почива на факти, които представят доказателства за предубеденост и зависимост на член от състава и/или на целия съдебен състав. Нито едно от посочените обстоятелства, не представя доказателства за зависимост - външна или вътрешна на членовете на съдебния състав или за предубеденост. Неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод, ищецът да си избира конкретен съдия, който да разгледа спора му, чрез упражняване на правото му на отвод“; и „Твърдение, че е получена сумата от 10 000 лв.“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Х. Т. И., чрез процесуалния му представител, с релевирани възражения за недопустимост, необоснованост, постановено в нарушение на материалния 1 закон, при съществени процесуални нарушения, при нарушение на правото за „справедлив процес“ по чл.6 § 1 ЕКПЧ. Подържа се оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 214 ГПК, а именно липсата на мотиви, с които се отказва искането за изменение на иска. Изразява се несъгласие с приетата от СГС правна квалификация, въпреки че своевременно, в първото съдебно заседание било пояснено, че не се поддържа първоначалната искова претенция, а се твърди „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация. Твърди се, че ако искът е по чл.49 ЗЗД, както е приел СГС, то подсъдността на този иск въобще не може да се определи по реда на Глава 12 ГПК, тъй като съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища, а не на гражданските, са подведомствени всички искове за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища. Прави се оплакване относно промяната в съдебния състав на първоинстанционния съд, която е била произволна и несъвместима с изискванията за „независимост и безпристрастност“ на съда. Релевира се процесуално нарушение относно вписаното в протокола. Прави се искане за преюдициално запитване.

Поддържат се всички твърдения относно противоправното поведение на сочените за делинквенти лица, чието поведение се определя като „тормоз“.

Въззиваемата страна – Административен съд-София град не е подала отговор в срока по чл. 267 ГПК и не е изпратила представител в о.с.з.

Постъпило е становище, с което се оспорва жалбата на ищеца, претендира се присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

САС, в настоящия си състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото - Х. Т. И., чрез пълномощника си, е посочил в исковата молба, че е водел различни дела в АССГ, които АССГ забавял и съответно бил осъждан. По к.а.х.д. № 8041/2020 г., което било забавено, ищецът завел по реда на чл. 2б от ЗОДОВ иск срещу АССГ включително заради предизвикана забава от XII касационен състав на АССГ, председател на който била съдия А. А.: в резултат било образувано гр. дело № 5770/2021г. на СГС. По тази причина ищецът поискал по к.а.х.д. № 1261/2022г. отвод на съдия А. А.. В исковата молба се излага твърдение, че „явно афектирана“ от тези дела срещу АССГ, съдия А. А. заявила в съдебното заседание от 25.03.2022г. по к.а.х.д. № 1261/2022г., че ищецът си „подбира“ с така поискания отвод удобен за него съдебен състав. В същото съдебно заседание съдия А. А. направила следното изявление: „Неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод, ищецът да си избира конкретен съдия, който да разгледа спора му, чрез упражняване на правото му на отвод“. В исковата молба се сочи, че ищецът се запознал с това изявление и го намерил за крайно обидно. Твърди се, че предвид многобройните осъждания на АССГ не би могло да се приеме за странно, че за ищеца се 2 налагало да иска отводи на определени съдии и съдебни състави на АССГ нямало как да очаква безпристрастност от същите, щом са станали причина да търси обезщетения заради техните действия и бездействия. По тези съображения ищецът счита, че ответникът АССГ носел отговорност за претърпените от него неимуществени вреди - негативни емоции, а именно: притеснения за развитие на делото и от евентуален неблагоприятен изход на делото поради обидните изявления на съдия А. А., както и накърняване на чувството му за справедливост и доверието му в правораздаването, и изобщо в държавността, чувства на обида и унижение, нанесени публично - пред присъстващите в съдебното заседание прокурор, други съдии (съдебният състав в АССГ е тричленен), процесуални представители и съдебен деловодител. В исковата молба се допълва, че интензитетът на тези негативни емоции бил изключително висок, тъй като ищецът бил инвалид, с много висока степен на инвалидност и делото, по което бил обиждан от съдия А. А., било за нарушени негови права като инвалид, изрично уредени в Конвенцията за правата на хората с увреждания. В молба от 18.04.2022г. се излага становище, че ищецът бил унижен (унижение, нанесено публично) и от твърдението, обективирано във въззивна жалба, депозирана от Административен съд-София град, срещу решение на СГС, постановено на 25.02.2022г. по гр.д. №13247/2020г., в която процесуалният представител на съда – съдия Н. А. е заявил, че на ищеца била изплатена от АССГ сумата от 10 000 лв., но въпреки това ищецът правел искания пред съдилищата да бъде освободен от държавна такса, поради липса на средства. /изменението на иска, съдържащо се в молба от 18.04.2022г., е допуснато с определение на състава на СГС в з.з. на 19.07.2022г./.

В молба от 18.04.2022г. ищецът, във връзка с указания на първостепенния съд, изрично е посочил, че предявява иск за причинения му деликт и сочи като ответник АССГ, като с разпореждане №6084 от 20.04.2022г. решаващият съд е приел, че надлежен ответник по иска е АССГ така, както се претендира в молбата.

С определение №6676 от 13.07.2022г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е докладвал производството, като е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че това дело е подведомствено на административните съдилища. В случая не се претендират вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.02.2023г., процесуалният представител на ищеца е изложил твърдение, че първоначално е било въведено основание обида, след това клевета, но към момента сочи, че поотделно тези две деяния са такива, но в съвкупност формират хипотеза на „тормоз“ по Закона за защита от дискриминацията, тъй като било налице „кумулативно въздействие, което създава обидна и враждебна среда“.

Посочил е, че с това се прави изменение само на основанието, но не се предявява нов иск. С протоколно определение съдът е оставил без уважение 3 искането за изменение, като е приел, че това ще затрудни защитата на ответната страна.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението, поради нарушение на разпоредбата на чл. 214 ГПК. Действително предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска /решение № 116/28.11.2012 г. по т.д. № 102/2011 г., ІІ т.о./. Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска и на чл. 228 ГПК за заменяне на страна /определение по чл. 274, ал. 3 ГПК № 178/12.03.2012 г., ІІІ г.о./.

В настоящия случай с молба от 18.04.2022г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е предявил ново основание, като претендира вреди от друг деликт, действия по друго дело, извършени от различен съдия, респ. при напълно различна фактическа обстановка. Именно, съобразявайки практиката на ВКС, цитирана по-горе, първостепенният съд е допуснал до разглеждане това изменение. Това е било допустимо, тъй като препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 13.05.2022г. /лист 37А от делото пред СГС/. След тази дата за всички процесуални действия на ищеца, свързани с изменение на иска, важат ограниченията на чл. 214 ГПК. Ето защо, предприетото в съдебно заседание, проведено на 28.02.2023г., изменение на иска – „тормоз“ по Закона за защита от дискриминация се подчинява на процесуалните условия, въведени в чл. 214 ГПК. Противно на твърденията на жалбоподателя, законът – чл. 214 ГПК не поставя изискване съдът да излага мотиви защо приема, че защитата на ответника ще се затрудни, ако допусне исканото изменение. За разлика от хипотезата при увеличение/намаление на иска, при изменението на иска по основание съдът не е длъжен да се съобрази с волята на страната. Той действа по своя преценка, която не подлежи на инстанционен контрол.

От данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, а и сам ищецът твърди в исковата молба, че води различни дела в АССГ.

Не се спори, че по една голяма част от тези дела пълномощникът му – адв. И. е правел искания за отвод на съдебните състави или на отделен съдия.

Пред първата инстанция е прието и приложено заверено ксерокопие от КНАХД № 1261/2022г. по описа на Административен съд София-град- XII касационен състав.

Видно от приложения протокол от проведено на 25.03.2022 г. публично съдебно заседание, пълномощникът на ищеца адв. С. И. е поискал отвод на целия касационен състав, аргументирайки се, че в него участва съдия А. А., която е била член на два съдебни състава по дела, които са били забавени и които са станали повод ищецът да подаде искови молби по ЗОДОВ за 4 осъждане на АССГ.

Не се спори, че съдия А. А., в отговор на искането по реда на чл. 23, ал.1, вр. с чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК е направила следното изявление, обективирано в обсъждания протокол: „Преценката за това, дали са налице факти, които внасят съмнение за пристрастността на съда, е на настоящия съдебен състав. Тя следва да почива на факти, които представят доказателства за предубеденост и зависимост на член от състава и/или на целия съдебен състав. Нито едно от посочените обстоятелства не представя доказателства за зависимост - външна или вътрешна на членовете на съдебния състав или за предубеденост. Неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод ищецът да си избира конкретен съдия, който да разгледа спора му, чрез упражняване на правото му на отвод.“ Именно последното изречение от това изявление е предмет на исковата молба на ищеца, подадена чрез процесуалния му представител адв. И..

Обстоятелствата, свързани с мотивите на съдия А. да остави без уважение искането по реда на чл. 23, ал.1 ГПК, не са предмет на настоящото производство.

Приложен е и препис от въззивна жалба, депозирана от Административен съд-София град, срещу решение на СГС, постановено на 25.02.2022г. по гр.д. №13247/2020г., в която процесуалният представител на съда – съдия Н. А. е заявил, че на ищеца е била изплатена от АССГ (по трето дело) сумата от 10 000 лв., но въпреки това ищецът прави искане от съдилищата да бъде освободен от държавна такса, поради липса на средства.