Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1514 от 15.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 29/2023
Вид
Решение № 1514
Подписан
15.03.2024
В сила
14.03.2024
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100500029 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 11043 от 12.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2769/2022 г. по описа на СРС, 43-и състав, са отхвърлени предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предходно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД/, ЕИК 130277958, против Р. В. Д., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 802,25 лева, представляваща главница по издадена фактура № 0003255640/31.01.2020 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 24.10.2019 г. до 24.01.2020 г., с падеж 11.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 365,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.02.2020 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16345/2021 г. по описа на СРС, 431 ти състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в която се твърди, че първоинстанционното е решение неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че жалбоподателят е доказал законосъобразното извършване на корекционната процедура, както и легитимацията си да получи процесното вземане. Сочи се, че по делото се установява извършената нерегламентирана промяна в схемата на свързване на процесното средство за търговски измерване /СТИ/, довела до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Обосновава се, че шахтата, в която е открит неправомерно поставения кабел е разположена в имота на ответника. Отправя се молба до съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да уважи предявените искове.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

„ЧЕЗ Разпределение България" АД притежава лицензия № Л-13507/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР (понастоящем КЕВР), за дейността "разпределение на електрическа енергия" на обособената територия, определена в приложение № 1 към нея, за срок от 35 г., която да бъде осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната част на лицензията и приложенията към нея.

По искане на ответника Р. Д., обективирано в заявление вх. № **********/01.03.2012г., на 01.03.2012г. е сключен Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществен дейност с „ЧЕЗ Електро България“ АД. На същата дата страните са подписали и Споразумение № 6008645346, с което са уговорили място на доставка на купуваната електрическа енергия, а именно: имот, находящ се в гр.София, ул.****, за което не се спори, че е собственост на ответника.

По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия по договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД, заедно с доказателства за тяхното публикуване. В чл. 25 от общите условия е регламентиран редът за 2 коригиране на количества измерена електрическа енергия.

На 24.01.2020 г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване, представляващо електромер с фабричен № 10299327. За извършване на проверката е уведомено с позвъняване на тел. 112 МВР. Съставен е и констативен протокол № 1024639/24.01.2020г.), подписан както от двамата служители на ответното дружество, така и от представител на Федерация на потребителите, който е присъствал през цялото време на извършване на проверката, а също и от повикания служител на МВР- 06 РУ. Представителят на потребителя е отказал да подпише констативния протокол, което обстоятелство е надлежно отразено. Резултатите от проверката са описани на страница № 3 от констативния протокол, а именно: „Направено е присъединение преди средството за търговско измерване.Присъединението е направено с кабел тип „AL/R“ със сечение 2х35 кв.мм /две разнородни фази/ посредством токови пробивни клеми, в единия си край са присъединени към две от фазовите линии, захранващи клон „1“ на МТП „Барите“ в метална тръба непосредствено след табло ниско напрежение на гореописания ТП /трафопост/. Преминава през метална тръба, влиза в земята, преминава през бетонна ограда и в другия си край захранва част от ел.инсталацията на обекта. Установи се промяна в схемата на свързване и консумираната ел.енергия през това присъединение не се измерва от електромер и не се заплаща.“

За извършената проверка и констатациите по нея, на ответника е изпратено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД писмо с изх. № NTZ134472/27.01.2020г. Въз основа на констативния протокол и на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, електроразпределителното дружество е извършило преизчисление на сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника, във връзка с което е издало справка за преизчисление, както и фактура № 00032555640/31.01.2020 г. С писмо изх. № 1203549737/2020г. дружеството е уведомило ответникапотребител за изготвената справка за преизчислените количества ел. енергия и му е изпратило така изготвената фактура. Същото е получена лично от ответника на 07.02.2020г.

По делото е прието от съда и неоспорено от страните заключение по 3 назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. От него се установява, че отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система, водещо до неотчитане на потребената елекрическа енергия през присъединението. Посочено е, че общото количество електроенергия неотчетено от средството за търговско измерване - 20192 KWh е преизчислено при спазване на чл. 50, ал.2 от

ПИКЕЕ, като изчисленията са математически верни.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел Г.В.М.

– служител при ответното дружество. Свидетелят твърди, че проверката била по повод констатирана разлика между отчитаната от общия електромер електрическа енергия и тази от допълнителните електромери. На място установили нарушение в самото начало на един от изводите, като свидетелят посочва, че няма спомен относно броя електромери, свързани към него.

Нарушението се състояло в допълнително монтирана метална тръба, която слизала надолу в земята, като през нея преминавал кабел, свързан с две от жилата, захранващи посочения извод. Служителите проследили кабела до основите на имот, който се намирал в непосредствена близост до трафопоста и в който се помещавал дърводелски цех. След като били допуснати в имота, в единия ъгъл, където имало вързано куче, открили две шахти, в които намерили края на кабела прекъснат и изолиран. Свидетелят посочва, че получили обяснение, че се касае за два отделни имота, което за него било несериозно, тъй като нямало фактическо преграждане. Направили проверка на всички достъпни електрически табла в цеха, но не установили привързване.

При предявяване на кадастрална скица на поземлен имот, находяща се на л.77 от делото, свидетелят посочил, че кабелът влизал към оградата на имот с № 170, а ако са два имота – до оградата на имот 34 от скицата. Допълва, че съставили акта за имота на ул. ****, тъй като достъпът до посочените шахти бил през административния вход на този имот.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 4 същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност намира следното:

На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ законодателно е делегирано на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ правомощието да приеме подзаконов акт - Правила за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В изпълнение на това правомощие КЕВР приема действащите за процесния период ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.

35/30.04.2019 г. и влезли в сила на 03.05.2019 г., като Раздел IX от тях регламентира реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 50 - 56 от ПИКЕЕ уреждат правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 - 56 от ПИКЕЕ.

Уредбата е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл. 183, чл. 200 от ЗЗД/, която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.

Подзаконовото възлагане, легитимиращо оператора на мрежата да начисли и получи вземането не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. От 5 това следва, че крайният клиент дължи заплащане на преизчислената при условията на ПИКЕЕ потребена електрическа енергия на оператора на електроразпределителната мрежа. Предвид посоченото, настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд за липса на материалноправна легитимация на ищеца да претендира процесните вземания, поради което следва да разгледа въпроса за тяхната основателност.

Извършената от дружеството корекция на консумираната в обекта на ответника електрическа енергия е осъществена въз основа на изготвен от служители на ответното дружество констативен протокол. Съгласно отразеното в него служителите на дружеството са установили неправомерно присъединяване преди средството за търговско измерване на кабел, преминаващ през метална тръба и стигащ до намиращ се в близост до трафопоста имот, където е открит прекъснат другият му край. Въз основа на констатациите и на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на дължимата от ответника сума за електрическа енергия.

Съгласно посочената разпоредба при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. В случая обаче не е налице посочената хипотеза, доколкото от доказателствата по делото се установява неправомерно присъединяване на обект към мрежата, а не манипулиране на самия електромер, водещо до неотчитане на ползвана от правомерно свързан обект енергия. Този извод се подкрепя от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел, в които той изрично заявява, че свързването на кабела е осъществено непосредствено след разпределителната уредба на ниско напрежение, в самото начало на извода, към който са били свързани допълнителни електромери, като не е проследено кой точно обект е бил захранван от него, тъй като същият е бил открит прекъснат. Свидетелят посочва също, че на служителите е осигурен достъп до всички видими за тях електромери в дърводелския цех, като при тяхната проверка не е било установено неправомерно привързване. На следващо място, в заключението по приетата СТЕ е отбелязано, че описаните в 6 констативния протокол нарушения водят до неотчитане на потребената през пресъединението електрическа енергия. Всичко посоченото води до извод, че потребената, но неотчетена електрическа енергия е преминавала през въпросния кабел без да е доказано дали е отивала към някой от правомерно свързаните към мрежата обекти или към друг неприсъединен към мрежата обект. Следователно твърдението на ищцовото дружество, че неотчитаната електрическа енергия е захранвала именно инсталацията на дърводелския цех, намиращ се в имота на ответника, не намира опора в събрания по делото доказателствен материал, поради което остава недоказано. В допълнение следва да бъде посочено, че по делото са налице и противоречиви данни относно обстоятелството в кой имот се намират процесните шахти, където е открит прекъснатият край на кабела, както и чия собственост е той. Поради това дори и да се приеме, че собственикът на имота, където е намерен прекъснатият кабел трябва да отговаря за неправомерно потребената електрическа енергия, то същият не е безспорно установен.