Решение № 804 от 18.04.2024, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 804

Враца, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ кнахд № 20247080700035 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в &nbsp ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от Х.Б.Д., *** против Решение № 383 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 944/2023г. по описа на Районен съд – Враца. С обжалваното съдебно решение е изменено Наказателно постановление № 23-0967-001582 от 21.08.2023год., издадено от Началник група към ОД на МВР Враца, сектор ПП Враца, с което на В.Ц.Ч. ***, ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП /системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч./, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за ШЕСТ месеца, КАТО вместо това на основание чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП е НАЛОЖЕНО на В.Ц.Ч., административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева, на основание чл.58д, т.1 във връзка с чл.63, ал.2 пред.4 във връзка с ал.7 т.1 пр. 3 от ЗАНН.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди обжалваното НП.

По отношение предмета на касационна проверка на обжалваното решение касационният съд съобрази, че първоинстанционното решение в частта, в която като е изменил НП съдът го е отменил частично относно наложеното наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за ШЕСТ месеца, касационната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В останалата част по отношение на другото наложено административно наказание ГЛОБА, което е потвърдено, решението е позитивно за касатора и за него не съществува правен интерес от обжалването му, който е задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, съгласно разпоредбата на чл.159, т. 4 от АПК. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството се прекрати. Освен това поради необжалването му от страна на първоинстанционния жалбоподател в тази част е влязло в законна сила и, на следващо място, глобата е заплатена на 15.12.2023г., видно от представеното по първоинстанционното дело платежно нареждане от административно-наказаното лице.

Ответникът В.Ц.Ч., не се явява в о.с.з., редовно призован. В писмен отговор оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Представлява се от * П., която оспорва касационната жалба и моли за охвърлянето й и за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Претендира разноски в условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, поради нарушение на материалния закон. Счита, че извършеното административно нарушение е същото по вид, поради което приложим е квалифицирания състав по ЗДвП. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното решение, като неправилно.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение и измени атакуваното НП, съставът на РС Враца е приел от фактическа страна, че на 12.07.2023г. в 10:11 часа в ***, извън населено място с посока на движение към ***, е било засечено движението на лек автомобил марка Мерцедес С 560 4МАТИК с peг. номер ********, собственост на В.Ц.Ч. ***, с измерена скорост 100 км/ч, която установена скорост след приспаднат толеранс от - 3%, е възприета като - наказуема скорост 97 км/ч, с установено наказуемо – превишение от 37 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак В26 - 60 км/ч. Нарушението било установено с ATCC "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс8Ь и запаметено в клип № 0084029 с точна дата, час и координати по GPS на нарушението, като установената скорост е била показана и видяна от лицето, сочено за нарушител при съставянето на АУАН. При извършена допълнителна проверка е установено, че цитираното по-горе административно нарушение е извършено в условията на системност, тъй като на водача са били издадени два броя електронни фиша за същото по вид нарушение, както следва: Фиш серия К № 5531034 за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4, влязъл в сила на 01.06.2023г. и Фиш серия К № 6588550 за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 влязъл в сила на 01.06.2023г. Във връзка с установеното нарушение е била образувана преписка, в хода на която било установено, че процесният автомобил, с който е извършено нарушение на скоростта е собственост на В.Ц.Ч., който бил поканен да се яви в СПП при ОД на МВР Враца за съставянето на АУАН. Същият се е явил на посоченото в поканата място на дата 20.07.2023г. За констатираното нарушение е съставен АУАН №106562 от 20.07.2023г. серия АД на нарушителя, в присъствието на двама свидетели, за това, че на 20.07.2023г. в 10:11 часа в ***, извън населено място с посока на движение към ***, управлява лек автомобил с посочена марка и регистрационен номер, негова собственост, с измерена скорост 100 км/ч, наказуема скорост 97 км/ч, след отчетен толеранс от минус -3 км., наказуемо превишение 37 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак В26 - 60 км/ч. Нарушението е установено с ATCC "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс8Ь и запаметено в клип № 0084029 с точна дата, час и координати по GPS. При извършена допълнителна проверка е установено, че цитираното по-горе административно нарушение е извършено в условията на системност. На водача са издадени два броя електронни фиша за същото по вид нарушение както следва: Фиш серия К № 5531034 за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДВП, влязъл в сила на 01.06.2023г. и Фиш серия К № 6588550 за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП, влязъл в сила на 01.06.2023г. АУАН бил подписан от нарушителя Ч., който в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение с peг. № 967000-10691/20.07.2023г., доводите в което не са били приети от наказващият орган. Въз основа на АУАН и след преценка на събраните по преписката доказателства АНО издал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2 3-0967- 001582 от 21.08.2023 г. на Началник група към ОД на МВР - гр.Враца, сектор ПП Враца, с което приел, че жалбоподателят Ч. е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му били наложени две административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер на 600 лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 6 месеца.

Въззивният съд е приел от правна страна, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя-нарушител за извършено нарушение в условията на системност . Съдът не е споделил изводите на АНО и дадената от него квалификация на нарушението, като системно по смисъла на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП. Посочил е, позовавайки се на изложените от АНО факти, че жалбоподателят е наказван с Фиш серия К № 5531034 за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 01.06.2023г. и с Фиш серия К № 6588550 за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 01.06.2023г. Приел е, че с първия ЕФ е санкциониран жалбоподателя за извършено нарушение превишаване разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/h, а с втория ЕФ е санкционирано нарушение - превишаване разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h. Направен е от съда извод, че деянието, предмет на оспореното НП, не следва да се подведе под квалификацията „системност“ по чл.182, ал.5 ЗДвП – системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч. на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП, защото към релевантния момент жалбоподателя не е извършил три или повече нарушения на чл.21, ал.2 от ЗДвП в едногодишния срок от влизането в сила на първия ЕФ № 3331034, а установеното на 12.07.2023г. нарушение е първо такова за период 01.06.2023г. - 01.06.2024г. Приел е, че в периода от 01.06.2023г. /датата на влизането в сила на ЕФ № 3331034/ до 12.07.2023г. няма установено друго нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, освен процесното и в случая не се касае до „системност“, както неправилно е посочено от наказващият орган, а за „повторност“.

С оглед на тези изложени съображения, въззивният съд е изменил атакуваното пред него НП, като подвел и санкционирал нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл.182, ал.4 ЗДвП, според който когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка, подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на жалбоподателя, настоящ касатор, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – при липса на допуснати нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е извода на съда за основателност на оспорването от страна на жалбоподателя на фактическите и правни основания на твърдяното нарушение.

ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение", дадена в т. 62 на § 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая, посочените от АНО в обжалваното НП два електронни фиша не обосновават системност на нарушението. Същите са издадени за нарушения по чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП - първия, и за нарушение по чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП - втория ЕФ, и двата влезли в законна сила на 01.06.2023г. Нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, е извършено на 12.07.2023 г. При това положение АНО е следвало да подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е налице повторност, а не системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. В случая не са налице поне три отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също по вид нарушение, извършени в едногодишен срок от влизане в сила на НП или електронен фиш за същото нарушение, а е налице едно нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посочените два електронни фиша.