Определение № 288 от 06.08.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Търговище, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500171 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по две частни въззивни жалби, депозирани от В. Б. М.

ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. З. Д. П., съдебен адрес гр. Р., бул. „Г. Ск.“, № *, против определение № 509 от 30.04.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище с което на осн. чл. 130 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове и против решение № 272 от 10.06.2026 година, с което на осн. чл. 250 от ГПК е допълнено определението за прекратяване на производството и в полза на ответниците са присъдени разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В жалбата против определение № 509 от 30.04.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище с което на осн. чл. 130 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове, се излагат доводи за нарушения на закона, като се моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивницата твърди наличие на правен интерес от предавените в условията на евентуалност искове с правно осн. чл.

42, б.“Б“ от ЗН и чл. 43, ал.1 от ЗН, с оглед на това, че тя е заветник по оспорваното завещание. Интересът се обоснова и с включването в завещанието, докато наследникът по закон В. Д. Ил., син на завещателя Д. Ст.

Ил., не е включен в това завещание. Наследникът по закон е лишен от права, което според въззивницата е несправедливо и с оспорването ще бъде възстановено правото за наследяване по закон. Твърде си още в жалбата, че цитираната от съда съдебна практика е стара и не е задължителна, като в същото време е взаимно изключваща се. Поради това моли постановеното 1 определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор в срока по чл. 276 от ГПК по тази жалба не е депозиран от насрещната страна.

В жалбата против решение № 272 от 10.06.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище се твърди, че постановеният акт е неправилен. Твърди се, че е недопустимо производството по чл. 250 от ГПК, докато не влезе в сила определението за прекратяване на делото. Доколкото съдът се е произнесъл с определение за прекратяване е недопустимо да се произнася с решение по въпроса за дължимите разноски. Съдът не е следвало да присъжда разноски, с оглед на това, че такива са поискани от ответниците единствено при отхвърляне на предявените искове, но не и при прекратяване на производството по делото. Поради изложените възражения, моли постановеното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 276 от ГПК по тази жалба е депозиран отговор от насрещната страна. Твърди се, че решението е правилно.

Въззивният съдът констатира следното:

Частната жалба против определение № 509 от 30.04.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище е допустима, но неоснователна.

С атакуваното определение съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Съдът е изложил мотиви за липсата на правен интерес от предявените в условията на евентуалност искове.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, депозирани след произнасяне на съда по реда на чл. 129 от ГПК, ищцата от В. Б. М. е уточнила, че счита извършеното от Д. Ст. Ил. завещателно разпореждане за нищожно поради неспазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, като в условията на евентуалност счита същото за унищожаемо, поради това, че завещателят към момента на съставяне на завещанието е бил неспособен да завещава, поради заболяването си. Подписът на завещателя не е положен непосредствено под завещателното разпореждане, а на друг лист, предвид което е нищожно, евентуално, ако е действитвелно, то завещателят към момента на съставянето му не е било способно да завещава, поради заболяването си.

Предмет на завещанието са два недвижими имота, притежавани от завещателя както и правото на ползване на тези имоти. В полза на дъщеря си Г. Д. И. е завещал етаж от къща с адрес град Т., ул. „П. С. К.“, № **, както и къща в село Р., общ. Т.. На съпругата си К. С. С. е завещал правото на ползване на етаж от къщата в град Т., а на майка си В. Б. М. /ищцата по делото/, правото на ползване на къщата в село Ралица.

От приложеното удостоверение за наследници на Даниел Стефанов Илиев, се установява, че негови наследници по закон са К. С. С. – съпруга, Г.

2

Даниела И. – дъщеря и Виктор Даниелов Илиев- син. Ищцата е негова майка, съгласно удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Даниел Стефанов Илиев.

От правна гледна точка, съдът намира следното: Завещателното разпореждане, независимо от това дали е разпореждане по чл. 16, ал. 1 от ЗН, или по чл. 16, ал. 2 от ЗН е едностранна сделка. В този смисъл и съгласно чл.

44 от ЗЗД по отношение на него са приложими правилата относно договорите.

По отношение на исковете за нищожност на завещание ВКС последователно прилага общите принципи относно исковете за нищожност на сделки. Макар завещанието да е едностранна сделка, правен интерес от предявяването на иска за нищожност има само лицето, чиито наследствени или вещни права са засегнати от действието му. Предмет на исковете по чл. 42 и чл. 43 от ЗН е валидността на завещанието, от което се ползва ответниците. Тези искове са установителни и за тях важи общият принцип на чл. 124 от ГПК а именно, че ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това. Т.е. правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск. В практиката си ВКС приема, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно и такъв ще е налице само ако уважаването на иска може да доведе до благоприятна промяна в правната сфера на ищеца, като защити или възстанови негово право, от което следва, че това се наследниците по закон на завещателя. В този смисъл е цитираната от първоинстнационния съд съдебна практика, която макар и създадена назад във времето не е загубила действието си / Решение № 153 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2008 г., II г. о., Определение № 448 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2009 г., III г. о.; Определение № 182 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3341/2017 г., I г. о./. Ищцата не е наследник по закон на завещателя и независимо, че в случая правото на иск произтича от правата по завещанието от 08.05.2025 г., от което се ползва тя, исковете са процесуално недопустими, тъй като дори и да се окаже, че завещанието е невалидно, тя няма защитимо право, произтичащо от наследяването, което да брани чрез този иск, следователно не е надлежна страна по делото.

В практиката си ВКС приема още, че поради забраната на чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права, с оглед на което и твърдението, че завещанието изключва права на друг наследник по закон, не обосновава правен интерес от предявяване на исковете от страна на ищцата.

Частната жалба против решение № 272 от 10.06.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище е допустима, но неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който съдът приключва производството по делото /било като го прекратява, било като се произнася по същество/, дължи произнасяне по сторените от страните разноски. В случай, че е пропуснал да се произнесе, приложимия процесуален 3 ред е този по чл. 250 ГПК. Законът не обвързва произнасянето по чл. 250 от ГПК с влизане в сила на акта, с който е приключено производството по делото, доколкото подлежат на самостоятелна въззивна проверка. Действително районният съд по реда на чл. 250 от ГПК се е произнесъл с решение, така както е посочено в ал. 3 на цитираната разпоредба, но доколкото акта, с който е приключило делото е определение, то постановеният съдебен акт по съществото си има характера на определение. Това само по себе си не прави акта на съда недопустим. Съобразен е с разпоредбата на чл. 250 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което жалбата е неоснователна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Б. М. ЕГН

**********, действаща чрез пълномощника си адв. З. Д. П., съдебен адрес гр.

Р., бул. „Г. Ск.“, № *, против определение № 509 от 30.04.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Б. М. ЕГН

**********, действаща чрез пълномощника си адв. З. Д. П., съдебен адрес гр.

Р., бул. „Г. Ск.“, № *, против определение /решение/ № 272 от 10.06.2026 година, постановено по гр.д. № 1753/26 по описа на РС – Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4